"Вероятно с извънреден закон трябва да предвидим и мерки срещу спекулата. Досега бяхме в хипотеза на свободен пазар, но трябва да предпазим българските граждани от спекула"

Думите на министъра на икономиката Емил Караниколов пред БНР от тази сутрин. Той беше в студиото на националното радио, за да разясни дали държавата ще предприеме някакви мерки за запазване и стимулиране на икономиката в условията на разразяващата се епидемия от коронавирус. Вчера началникът на оперативния щаб ген. Мутафчийски поиска още по-стриги мерки и затварянето на всички търговски обекти, с изключение на хранителните магазини, аптеките и дрогериите. Тези действия обаче могат да доведат до серия от фалити на малките търговци. 

Правителството обсъжда около 130 стоки, които трябва да попаднат в обхвата на извънредния закон

"България има добра основа, ние сме държава на 1300 години. Основата ни е, че в тази криза се обединиха политици, наука, бизнес и граждани. Основата ни е много стабилна. Ако се налага, ще градим всичко отново", допълни Караниколов. 

По думите му за икономически мерки се мисли, но не било толкова лесно тяхното предприемане и въвеждане. 

"Относно икономическите мерки темата е сложна. Трябва да намерим баланс, за да осигурим здравната система, след това и социалната система, защото скоро можем да говорим и за ръст на безработицата."

От думите на Караниколов днес се разбра, че основен приоритет на държавата остават здравната и социалната система.

"Ако допуснем тази инфекция с коронавируса в предприятията ни и в обществения ни живот, това ще повлияе още по-негативно на икономиката ни", обясни той.

Все пак утре той ще се срещне с работодателските организации в страната, за да обсъдят ситуацията. 

"Проблемите в икономиката все още не могат да се оценят. Екипите започват работа. Трябва много ясно да намерим баланс, защото парите в бюджета са данъците на българските хора и много точно трябва да разпределим в кои сектори и какви цели трябва да покрият... Ако нямаш работеща икономика, няма да имаш работеща държава… Положителното е, че българската нация се обединява – политици, наука, бизнес"

Караниколов подчерта, че във всички министерства експертите работят и се опитват да разработят мерки. Взимали се предвид всички решения, които са разработени от други държави, но "всяка страна е различна". 

Изненадващо - министърът на икономиката започна да говори за помощ от страна на работодателите към държавата, а не обратното.

"Държавата - без помощта на работодателите, няма как да се справи… Работодателите ще изнесат най-тежко положението в икономиката. Сигурен съм, че българският бизнес е изключително гъвкав“.

Бизнесът - "Оценяваме мерките, но искаме и опазване на икономиката"

"Ние чухме от ген. Мутафчийски, че предприятията ще оцелеят, но това няма да стане от самосебе си. Бизнесът оценява предприетите мерки в сферата на опазване на здравето на хората за адекватни. Но досега не сме видели мерки за опазване на икономиката. Виждаме, че много страни няма да допуснат нито една компания да фалира и нито един човек да остане без доходи"

Това заяви пък пред Нова Васил Велев, който е председател на Управителния съвет на една от най-големите работодателски организации в страната - Асоциацията на индустриалния капитал в България. 

Той цитира данните на експресно проучване сред бизнес средите, според което 37% намират мерките на национално и местно ниво за адекватни. 32 на сто обаче ги определят като „закъснели, недостатъчни и неадекватни“. Едва 2% смятат, че мерките в този им вид са прекалено рестриктивни.

Добрата новина към вчерашния ден е, че в една пета от предприятията не е отсъствал нито един работник. В половината фирми отсъстващите са били до 5% от целия персонал и само в 7 на сто от фирмите са отчели липса на повече от половината персонал. А отсъствието е основно поради издаден болничен лист – над  60% от случаите. Под една трета от служителите работят от домовете си, 5 на сто не са в офисите заради карантина.

"Редица страни обявиха мерки в ползва на икономиката. Тези мерки не са символични, те са в обеми, които за нашата страна биха означавали суми от порядъка милиард – милиард и половина. Става дума за това допълване на доходите на хората, които са останали без работа, и в подкрепа на предприятията, които са останали без приходи, а имат разходи”, каза още Велев.