Извънземна цивилизация изпратила свой представител на Земята да провери дали земляните са получили отправеното към тях послание. Пратеникът докладвал: „Да, получили са го, но го наричат техно и танцуват на него.“ Опитвам се да си представя подобен сюжет за днешната ни ситуация. Пращат разузнавач от извънземна цивилизация да провери дали Земята е нападната от коронавирус. И той докладва: „Да, нападната е. В отговор земляните изкупиха тоалетната хартия.“
Светът вече не е разбираем дори за обикновения жител на планетата. Гледа той, че в Китай се строи и оборудва огромна болница за пет дни и гледа още как германци се блъскат да нахлуят в супермаркет, за да изкупят брашното. И се мае кое е за по-голямо чудене. Нормално е да е очаквал, че китайците могат да построят болница скорострелно, но и през ум не му е минавало, че германски магазини ще останат с празни рафтове.
Това е моментът, в който Иван Петров разбира, че теориите на двамата комшии за конспирация срещу човечеството може и да не са верни, но конспирация срещу българския народ има и тя се състои в това, че здравната ни система първа ще се разболее и ще дезертира от фронта на битката с коронавируса. Това му откритие се потвърждава, когато на следващата сутрин Иван Петров вижда съседката си медицинска сестра на екрана на телевизора да обяснява защо подава оставка заедно с другите си колежки. Нямат предпазни облекла, нямат очила, нямат надеждни маски. Иван Петров разбира, че нищо не се е променило, всичко си е както винаги – у нас имитацията за работа замества самата работа. Усилията, които са нужни да се свърши една работа, отиват в демонстрация, че работата се върши. Кой вижда дали в болниците има защитни облекла, легла, обдишващи апарати и т.н.? В същото време всички виждат как кризисният щаб работи и денем, и нощем, дава изявления по всяко време на денонощието и членовете му вече изглеждат като покосени с предимство от корона вирус.
Тук е моментът, в който Иван Петров може да поеме по два противоположни пътя. Първият: да изругае, че нищо не е наред в тая съсипана държава и да продължи да си прави, каквото си е правил и дотогава, като увеличи количеството на изпиваната ракия с лечебна цел. Вторият: да се сети, че е интелигентен човек, който е в състояние да носи отговорност за себе си и към другите в една извънредна ситуация и да промени живота си в следващите месец, два. Нашият герой се надяваме да избере втория път, той е по-труден, но героят ни чувства, че това е един пределен момент и не е времето да се избира лесното. Вдъхновен е и от театър „Възраждане“ и Софийската филхармония, които се противопоставиха на карантината по нестандартен начин, като играха и свириха пред празни салони, но на практика пред няколко хиляди публика от цял свят в социалната мрежа. Те показаха, че щом обстановката е много по-различна от друг път, значи и ние трябва да се държим по-различно от всеки друг път.
И така Иван Петров стига до вечната рецепта за спасението от удавяне, което е в ръцете на давещите се. Първо взема решение за източниците на информация. На първо място това е кризисният щаб, на второ – проверените достоверни сайтове в интернет. Те не са чак толкова много, така че човек лесно може да ги запомни. Всички шокови новини, които започват с „един виден италиански лекар“ или „група британски учени“ се отхвърлят като заразени с измислици. На второ място Иван Петров се опитва да намери у себе си баланса между загрижеността и паниката и да остане на точно това място, стъпил здраво на земята. Усеща, че паниката го влече, но е решил да не се отзовава на привличането.
Маска той, както вече казахме, няма. Когато отива на място, на което има и други хора, замята един шал пред устата и стои настрана. Това не се налага често, тъй като Иван Петров, извън работата, тези дни си седи предимно вкъщи, пие чай и витамини и следи дали останалите от семейството си мият ръцете точно както го научи медицинската сестра. Междувременно съседката от ерата на Водолея му е споделила кога ще си отиде вирусът – това ще стане, когато хората научим уроците, които този вирус е дошъл да ни преподаде. Като размишлява какво означава да си отговорен за себе си и към другите, Иван Петров се размисля, че онова „всички сме едно общо цяло“ не е толкова смахнато като пеперудата от Бразилия, която предизвиква цунами в Япония. И дори се надява, че всички ще станем малко по-умни след посещението на коронавируса. А дали ще станем по-добри? – пита го съседката, защото в ерата на Водолея добротата била по-важна от интелигентността или както тя се изрази душата знаела повече от ума. На този въпрос Иван Петров няма отговор засега.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни