За най-трудните моменти в политическата си кариера, за мъдростите и уроците в мандата като държавен глава президентът (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев изнесе 40-минутна лекция в Харвардския университет. Темата на неговия политически урок бе "Сила срещу мъдрост: разговор за лидерството на бъдещето". В рамките на своето представяне той дори споделя, че е имал идея в протестната 2014 година да се създаде коалиционно правителство. Но "силните лидери" тогава играели своите игри, искали да влязат в "следващия цикъл на политеската власт". "И аз бях оставен напълно сам", споделя тъжно Плевнелиев. Без да споменава имената на тези лидери, в т.ч. лидера на ГЕРБ - премиера Бойко Борисов, който през 2013-та подаде оставката на правителството заради февруарските протести.

"Едно от първите неща, които направих като президент, е да променя приоритетите за моята страна."

"Президентът не управлява страната в България, той я представлява. Очаква се президентът да е морален компас. В демокрацията е нормално да има битки между различни идеи и приоритети, но той представлява единството на многообразието в нацията. Това е нещо, което впрочем президентът Тръмп не прави в Обединените нации днес", каза за себе си Плевнелиев.

Росен Плевнлиев сподели, че най-трудният момент в живота му е бил през февруари 2013 г. И описа драматична картина - огромна криза в България, стотици хиляди хора протестиращи по улиците в цялата страна.

"Имаше силни политически лидери, но когато стана трудно, те всички подадоха оставки - нямаше правителство, нямаше партии, нямаше парламент и аз бях сам, изправен пред протести в цялата страна, напълно сам", отбеляза Росен Плевнелиев.

Той обаче спести на своята аудитория, че беше избран с подкрепата на партия ГЕРБ, а протестите и кризата в страната предизвикаха оставката на премиера Бойко Борисов няколко месеца преди редовните парламентарни избори. 

Плевнелиев описа в лекцията своя мандат като "много труден".

"Само за две години - 2013-а и 2014-а - в страната ми имаше пет правителства, три парламента, имаше кризи в Европейския съюз - не една, а 11 драматични кризи. Миграция, тероризъм по улиците, много трудни отношения с Русия - тогава бяха украинската, гръцката криза, "Брекзит", добави президентът. 

Той отваря и една скоба - за времето преди да влезе в политиката. "Знаех от миналото ми - от един от най-добрите компютърни програмисти станах гастарбайтер в Германия, започнах от нулата", разказва той. След това станал министър, президент. И добавя - че когато е трудно, става въпрос за нещо важно. "Ако е лесно - не е важно, минаваш лесно през времето. Но ако е трудно, е важно и аз съм се сблъсквал с много трудности в живота си, особено в мандата си", разсъждава Плевнелиев. 

И достига до момента, в който решително е призовал за създаване на коалиционен кабинет - идея, която до момента Плевнелиев не е споделял публично. И не се е чувало да е имало такива совалки.

"Събрах всички тези силни лидери и им казах: "Слушайте, нека направим под някаква форма коалиционно правителство, да включим всеки, който може да допринесе за стабилността и развитието. Но те играеха своите игри, бореха се да бъдат преизбрани и да влязат в следващия цикъл на политическа власт и аз бях оставен напълно сам. Това, което направих - и това беше рецептата за успех, успях по демократичен начин да изведа страната ми към по-добра позиция. Бях сам и трябваше да посоча млади хора, които да влязат в правителството на страната, което не е работата на президента."

Плевнелиев продължава своята история, като припомня, че е поканил на разговори "протестиращите, но и тези, които не протестираха". И изброява: политическите лидери, лидерите в обществото, институционалните лидери.

"Всички на едно място, в дебати, които нарекох граждански дебати, за да открием решения заедно. Не обвинявах другите. Не сочех с пръст, за да обвинявам удобния враг, нито давах удобни извинения за липсата на управление в страната. Поех собствената си отговорност, но се постарах да включа всеки на масата, за да намерим решение", заявява той.

И по думите му причина за това е, че в мандата си е търсил мъдрост, а не сила:

"За мен силата е нещо временно. Мъдростта е нещо много устойчиво и дълготрайно. Гледах силните лидери и се питах: "Путин, Ердоган, Тръмп, Биби Нетаняху, Моди, Орбан. Много силни лидери. Но мъдри ли са?" Защото можем да бъдем много силни, да имаме силни армии и да окупираме съседна държава, но мъдро ли е да го направим?"

И продължава да разсъждава на същата тема:

"Каква е каузата на мъдрия лидер, на мъдрия президент? Да увеличи територията си, като дестабилизира съседи и международния ред? Не мисля, че това е кауза. Кауза ли е това, което президентът Тръмп прави в днешно време - да поставя под въпрос и да дестабилизира институциите на международния ред и да работи за по-малко, а не за повече доверие в международната система? Можеш да го направиш, но не мисля, че е мъдро."

Плевнелиев отбелязва скромно и многобройните срещи и разговори, които е имал със световни лидери. И започна да изброява 12 срещи с Барак Обама, 30 с Ангела Меркел, три със Си Дзинпин.

"Говорих с Путин, с Ердоган, с всички лидери."

"Видях силни, но не мъдри. Видях и силни, и мъдри - което е много рядко срещано в политиката", отбеляза Плевнелиев. 

По думите му Владимир Путин е "много силен, но силата не е, за да имаш силна армия, огромна територия или да окупираш съсед". Според Плевнелиев "силата може да бъде символ на успех само ако изграждаш образование, институции, общество, да правиш хората свободни, по-образовани и проспериращи".

"Това е успех, сила с мъдрост", добави той. 

Според информацията на офиса на президента Росен Плевнелиев той е поканен да изнесе лекцията пред студенти в Харвард в рамките на формата „Гласове в лидерството“, организиран от Факултета по публично здраве на Харвардския университет. Тя се състоя във вторник от 18 часа българско време и беше излъчвана онлайн. Заради мерките за коронавируса от миналата седмица са отменени всички конференции и лекции на външни за университета гости. А от вчера учебното заведение отмени и редовните лекции.