Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Българската национална телевизия (БНТ) да получава пари от кабелните оператори за излъчването си; партийните телевизии да бъдат забранени; да се обособи обществен фонд, с който частни медии да поемат част от "непопулярните", но задължителни функции на обществените; мандатите на генералните директори на БНТ и Българското национално радио (БНР) да станат петгодишни, а управителните съвети да си тръгват заедно с тях.

Това са една малка част от предложенията на експертната група, която бе сформирана по инициатива на председателя на Комисията по култура и медии в парламента Вежди Рашидов. Тя трябваше да излезе с предложения за изменения в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които да бъдат разгледани заедно с предложенията на Министерство на културата, които предстои да бъдат оповестени.

В "групата Рашидов" бяха включени представители на БНТ, БНР, Съюз на българските национални електронни медии, експерти по медийно право, Съюз на българските журналисти, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), "Нова броудкастинг груп", "bTV Медиа Груп", ТВ "Европа", Съветът за електронни медии (СЕМ), Валерий Тодоров – медиен експерт и журналист и бивш директор на БНР, Българска асоциация на комуникационните агенции, Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори.

Експертната група заседава в сградата на БНТ в периода 21 ноември - 23 декември м.г. и сега внесе доклада си в парламентарната комисия. Клуб Z разполага с копие на предложените текстове.

А кабелните оператори?

Предложенията са формирани в няколко групи, като една от основните касае проблема с финансирането на обществените медии. Както е известно, и БНТ и БНР започнаха годината с дефицити, трупани назад в годините, като при телевизията задълженията приближават като стойност държавната субсидия. От доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) стана ясно, че това са основно задължения към НУРТС за разпространение, както и задължения по множество спортни договори и за филмопроизводство.

„Към настоящия момент не е налице адекватно финансиране на разписаните по закон задължения на обществените медии, които реално могат да бъдат остойностени на база на трайно установената в годините практика за разходите за производство. Изводът е, че средствата са недостатъчни“, се посочва в становището на експертната група, като се уточнява, че става въпрос за недостиг от около 30 милиона лева.

От експертната група предлагат няколко механизма за справяне с проблема. 

„БНТ предоставя безплатно сигнал на кабелните оператори. Те получават средства от таксите, заплатени от потребителите, предлагайки им включително и програмите на БНТ. БНТ трябва да получава пари от кабелните оператори“, е един от вариантите, описани в доклада до депутатите.

Некомерсиални предавания

Може да се мисли за обществен фонд, който освен да финансира обществените медии, да финансира и обществени функции на частните медии (некомерсиални и много таргетирани предавания, например), предлагат още оттам. Сега само на БНТ е вменена такава функция – затова телевизията има многообразие от предавания като такива за религия, земеделски производители, детска аудитория и пр. Подобна идея имаха и от БСП – на проектен принцип медии (в началото само радиа) да кандидатстват за финансиране срещу задължението да излъчват българска музика, например. Тя обаче не бе възприета от медийната комисия в парламента.

Експертите предлагат още да бъде „вменено“ на кабелните оператори да разпространяват телевизиите, които отговарят на определени изисквания по закон, независимо дали са обществената или и частни. В доклада обаче не се споменава какво се включва във въпросните „определени изисквания“. Споменават се само предполагаемите ефекти от една такава мярка: „ще носят приход и за БНТ, ще се осигури дългосрочно съществуване и на частните телевизии при тази динамика на рекламния пазар, ще се придаде обществен характер на финансирането на обществените медии и ще се създаде устойчив модел“. 

Абсолютно неадекватен критерий

„Таксите за разпространение на програмите на БНТ и БНР трябва да се извадят извън бюджета им, защото там се образуват най-кризисните задължения. Друг вариант е да се фиксират всяка година в бюджета“, посочва още експертната група.

Както Клуб Z писа, генералният директор на обществената телевизия Емил Кошлуков вече е направил постъпки към финансовото министерство за „откачане“ на по-малко гледаемите БНТ2 и БНТ3 от мултиплексите. Според сметките на Кошлуков това би спестило 5-6 милиона лева. Публична тайна е, че средства за погасяване на задълженията към НУРТС често се отпускат по различно време през годината с постановления на Министерския съвет – т.е. ад хок – не са предвидени със Закона за държавния бюджет. По информация на Клуб Z от финансовото ведомство гледат благосклонно на тази идея. Тя обаче също трябва да мине през изменение в закона, защото сега на телевизията е вменено да разпространява чрез мултиплексите всичките си програми.

„Определянето на норматив за час програма е абсолютно неадекватен критерий за финансиране, тъй като той се формира чисто математически: определя се обща сума, която се разделя на часовете програма“, посочват друг проблем от експертната група.

Според тях „този норматив не съответства на реалната себестойност на различни категории предавания и по-специално на такива, които категорично са обществените задължения на медията и сочат драстични разлики с определения норматив на час програма.“

Експертната група смята още, че може да бъде въведена допълнителна регулация във връзка със закупуването на програми и филми, както и да бъдат преразгледани условията за външни продукции в БНТ и БНР. В доклада се говори още за „въвеждане на някои ограничения за скъпоструващи продукции и спортни събития, дори да отпадане скъпият комерсиален спорт“. Последното е по повод именно договорите за излъчване най-вече на футболни първенства, които са отворили допълнително дупка в бюджета на БНТ.

Предлагат се още, както Клуб Z вече писа, обществените медии да се лишат от рекламата си, които и сега е ограничена като обем и часови пояс на излъчване, но това да става за сметка на увеличаване на субсидията. Обществените медии искат и да им бъде разрешено продуктовото позициониране, като в доклада се посочва, че то е необходимо за посрещане на някои разходи, а не толкова за печалба.

По отношение на управлението се предлага мандатът на генералните директори да е 5-годишен, а не 3, както е сега. Такава идея имаха и от ГЕРБ с мотива, че 3 години са малко време за развиване на управленските им концепции. 

Предлага се също така при оставка на генералния директор да има оставка и на членовете на Управителните съвети (УС), „иначе генералният директор работи с оставения му предишен екип“. Такъв е случаят и с двете обществени медии в момента. И Кошлуков, и новият директор на БНР Андон Балтаков смениха старите титуляри, които бяха предсрочно освободени. Но членовете на УС останаха. 

„Възниква въпросът, ако генералният директор е освободен поради нарушения на закона, останалите членове на Управителният съвет също ли трябва да бъдат освободени. Това обаче е въпрос за нивото на отговорност“, посочват от работната група.

Оттам искат още да се добави като основание за предсрочно прекратяване на мандата на директора и УС и неприемането на три последователни отчета за дейността от СЕМ. Мотивът: това трябва „да се приема за несправяне с мениджърските задължения по договора за управление и да бъде повод за откриване на процедура за колективна оставка“.

Работната група предлага още да се махнат някои недомислени текстове от закона като изтеглянето от фирми и търговски дружества на кандидатите за генерални директори да става още при кандидатстването за поста, а не след това. По тази линия от конкурса за шеф на БНТ бе елиминиран Къци (Никола) Вапцаров – защото имал детска градина, а за БНР – Валерий Тодоров – не излязъл навреме от фирма. Според експертната група това трябва да става месец след заемането на поста. (Такава е практиката при заемане на всички останали публични длъжности, б.а.)

Предлага се още да бъде въведен финансов контрол от СЕМ върху разходите на БНТ и БНР, както и да има отчет пред ресорната парламентарна комисия. Имало е предложение дори да бъде предвидена възможност генералните директори да отговарят на питания на народни представители. Все пак от експертната група оставят този въпрос отворен, като посочват, че „Това крие и някои опасности, защото прави медиите зависими. Независимият регулаторен орган сега е СЕМ.“

След всичко това работната група е записала още възможност „да не се освобождава генералният директор от отговорност“, ако е вкарал медията в преразход, като такава да му бъде вменена с договора за управление. Както е известно, АДФИ е съставила два акта за административно нарушение на бившия генерален директор на БНТ Константин Каменаров именно заради недалновидните решения, увеличили дефицита на телевизията. Не е описано обаче по-конкретно какво се има предвид при това предложение.

Без партийни медии

В доклада е отделено място и за предложения, свързани с регулацията. Едно от тях е забрана за т.нар. партийни телевизии. 

„Политическа партия да не може да бъде доставчик на медийни услуги. Експертната група не постигна консенсус по този въпрос“, се посочва в текста.

Телевизии, които са свързани с партии - макар невинаги самата партия да се води "собственик" - са телевизията на БСП - „БСТВ“, телевизията на „Атака“ - „Алфа“, телевизията на НФСБ – СКАТ, каналът на Слави Трифонов „7/8 тв“ и др.

Предлага се още да се вземат мерки, чрез саморегулация, срещу все още силният звук на рекламите. Както и да се въведат регламенти по отношение на рекламите на хазарт (нещо, което депутатите отказаха да направят), на цигари и на алкохол.

Експертната група настоява още да отпадне забраната за съобщаване на имената на  стоки, услуги, наименования, търговска марка, или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, когато целта е единствено да се информира аудиторията. Отбелязва се също така, че сега журналистите биват затруднявани от институциите, когато правят разследвания. Затова в закона трябвало да има текстове за гарантиране на достъпа до информация от обществен интерес.

СЕМ – от 5 на 9 членове. И граждани

В закона трябва да се включи разпоредба кога и с какви процедури може да се иска оставка на членовете на регулаторния орган, поради несправяне със задълженията им, както и колективна оставка в СЕМ, тъй като не трябва регулаторът да е извън всякакъв контрол, посочват още авторите на проекта в частта, отдерена на Съвета за електронни медии.

Посочват още, че трябва да се регламентира предел в законовия срок за удължаване на мандатите на членовете на СЕМ. 

Има текстове и за гарантиране на „политическата независимост“ на медийния регулатор, като се предлага въвеждане и на „гражданска квота“, а членовете му да бъдат увеличени от пет сега - на девет. Сега членовете на СЕМ се избират или назначават за срок шест години, като съставът се обновява през две години от квотата на Народното събрание и през три години от квотата на президента. 

От работната група предлагат и бюджетът на медийния регулатор да се формира и като част от държавния, като се допълва от процент от лицензионните такси и от налаганите от регулатора санкции, или само от лицензионните (за да не се стимулира регулаторът да налага повече санкции за повече собствени приходи). Идеи има и за повишаване на самите санкции.

В тази връзка се предлага и да бъде предвиден по-лесен механизъм за връчване на актовете за установяване на административни нарушения по закона. Например да става по електронен път или при невъзможност за връчване до две седмици, актът да се качва на сайта на регулатора и доставчикът да се счита за уведомен. Публична тайна е, че сега СЕМ изпитва затруднения с „издирването“ на отговорните лица.

Предлага се още да бъдат допълнени основанията за отнемане на лицензия, както и СЕМ да получи възможност да участва в проекти с европейско финансиране.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.