„Берлинале“ е сред най-реномираните международни филмови фестивали и по правило привлича голямо внимание. Интересът е висок и за събитието се знае много, но не толкова това, че то включва секция, в която акцентът е върху филмите, третиращи съдбата на хомосексуалните.

Исторически това е първият официален фестивал с такъв характер, възникнал още през 1987-а година и оставащ и до днес уникален в световен мащаб. Наградата, която се връчва на него, е наречена „Теди“ – традиционно за Германия име на малките плюшени мечета (големите награди на „Берлинале“ са големите златна и сребърна мечка). Оттам обаче ни най-малко не следва, че този подфестивал е малък - първият носител на наградата Теди е не друг, а Педро Алмодовар. Получава я за филма си „Законът на желанието“ с участието на почти неизвестния тогава Антонио Бандерас.

Категориите, в които се състезават кандидатите за „Теди“, са три – късометражен, документален и игрален филм. А наградата традиционно се връчва в навечерието на „голямата“. За първото жури са подбрани експерти, „видяли всички филми“, както посочват организаторите, а групата получава името International Gay & Lesbian Film Festival Association. Идеята е чрез „Теди“ да се повиши интересът (общ и професионален) към хомосексуалната проблематика извън средите, непосредствено свързани с нея. А и има на какво да се стъпи – първият филм, посветен на живота на хомосексуалните, е още от 1919-а: „Различен от другите“ („Anders als die Andern“ на режисьора Рихард Освалд - история за шантажа, на който е подложен хомосексуален цигулар-виртуоз, за когото на финала самоубийството остава единственият изход).

Наградата „Теди“ е направена от бронз, мечето е седнало върху едно берлинско паве

В течение на времето централните теми на фестивала „Теди“ са различни - през 2016-а например става дума най-вече за СПИН, за който иначе всички избягват да говорят. Цял документален филм е бил посветен на турнето на Мадона „Blond Ambition Tour“ през 90-те години, което певицата превръща в апел за сигурен секс, без да знае, че към момента двама от танцьорите й са болни от СПИН. Или пък „Hugo et Theo dan le meme Bateau“ („В парижката нощ“) - за двама млади парижки гейове, които имат множество други връзки, докато намерят пътя един към друг. Всичко това е в съответствие с характера на „Теди“ - една награда, отличаваща еманципацията. И насочена към подкрепата на хора и филми, които допринасят за толерантността, многообразието, солидарността и равноправието в обществото.

Тази година за „Теди“ се бориха игрални филми като аржентинският „Las mil y una“ (в чийто център е една лесбийска афера), „Suk Suk“ от Хонконг – за тайната връзка на двама дядовци, шведският „Always Amber“ (проследяващ в течение на няколко години пубертета на един младеж-трансджендър), френският „Petite fille“ (отново по темата трансджендър), бразилският „Alice Junior“ (за младо транс-момиче, което не се поддава на упражнявания спрямо него психически тормоз), италианският „La Casa dell'amore“, представящ делника на една трансджендър-проститутка. Победител стана германският „Future Drei“ - за поколенческите разлики във вижданията на по-младите и по-старите имигранти във Федералната република. За най-добър документален филм бе избран „Si c'etait de l'amor“ на австриеца Патрик Чиха, а за най-добър късометражен - „Agustina Comedi“: автобиографична драма, в която млада режисьорка установява след смъртта на баща си, че той е имал много тайни от нея.

Има и нещо, с което тазгодишната награда „Теди“ непременно ще се запише в историята като специална – тя е първата „климатично неутрална“! Застрахователните  компании „Bayrische“ и „Pangaea Life“ поеха отговорността за това наградата по никакъв начин да не увреди климата, компенсирайки 100 процента излъчените по време на фестивала емисии въглероден двуокис с инвестиции в екологични проекти.