С интерес прочетох философското есе на г-н Томислав Дончев по темата за Зелената сделка, климатичните политики и перспективите пред въглищните региони. Текстът е интересен, но има един проблем:

Той би бил актуален преди повече от десет години, и то предимно като интелектуално упражнение, а не като практическа политика. През тези десет години, които г-н Дончев прекара на най-високи позиции във властта, разсъжденията на тема климат бяха превърнати в ефективни политически решения:

  • - Парижкото споразумение;
  • - Поне три регламента на ЕС с пряко правно действие в България;
  • - Поне пет обвързващи директиви.

(Подписът на българското правителство е под всички тези актове.)

През тези десет години, климатичната криза се задълбочи, а политиките за преодоляването й станаха основна тема не само за учените и правителствата, но и за обществото в ЕС. Като съвсем логична последица, Зелената сделка се превърна в основен политически приоритет на ЕС в сферата на околната среда, енергетиката, индустрията и научните изследвания.

През същите десет години, българското правителство не направи нищо, за да адаптира българската икономика към неизбежните и очевидни промени. Нищо за съобразяване с вече действащото международно право и европейско законодателство.

Нищо за развитие на перспективния зелен дял на икономиката, за иновациите, на които г-н Дончев се оплаква, че ще бъдем вносители, а не производители...
Нищо.

Изкушен съм да вляза във философски дебат с вицепремиера Дончев. Но това би било безотговорно - и за мен като евродепутат, и особено за него - като “умното лице” на изпълнителната власт и управляващата партия.

Сега изобщо не е време за философски оценки, а за

  • - национален план за енергетика и климат;
  • - териториални планове за развитие на въглищните региони;
  • - инвестиционни проекти, в т.ч. публични и частни проекти, които да търсят подкрепа от финансовите пазари, а не само от фондове на ЕС;
  • - обосновани дерогации;
  • - събиране на мнозинства за изменения на Регламента за Фонда за справедлив преход и последващите конкретни законодателни инициативи.

Това са сферите, в които трябва да се работи. Това са мерки, за които съм готов да участвам в дебат и да съдействам сериозно, в т.ч. с конкретни предложения в ЕП и ЕНП.

Но за есета... не ме търсете. Късно е за този жанр.

*Текстът е от личния профил на евродепутата Радан Кънев (ДБ/ЕНП)във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.