Възпроизведоха глас от мумифициран египтянин, починал преди 3 хил. години. Британски учени са създали 3D модел на ларинкса на проповедника Несямун. Древният свещеник е живял в началото на XI в. пр. Хр. при управлението на Рамзес XI и се предполага, че е починал на около 50 години.

Мумията, открита през 1824 г., в момента се намира в градския музей на Лийдс. Позната е на изследователите с изплезения си език и с версиите за смъртта на покойника, отбелязва „Гардиън“. Дълги години погрешно се е смятало, че Несямун е бил удушен, но по-късно се появява версия, че смъртта му е настъпила след алергична реакция от ухапване на езика му от насекомо – защото няма следи от насилие около врата.

Несямун приживе е нямал късмет, но пък мумията му е оцеляла при бомбардировките над Лийдс, унищожили голяма част от музея и колекцията му, защото е била преместена дни преди това.

„Възстановихме гласа на Несямун, както би звучал, докато е в саркофага си – казва водещият изследването учен проф. Дейвид Хауърд, декан на факултета по електронно инженерство в Лондонския университет. – Не е звук от говора му, тъй като той реално не говори.“

Екипът подлага останките на компютърна томография, създават дигитален модел на вокалния тракт на мъртвеца и го възпроизвеждат с 3D принтер. Но заради мумифицирането и изтеклото от тогава време езикът на Несямун бил сбръчкан, а небцето липсвало, затова учените трябвало да използват въображението си.

Екипът свързал модела на вокалния тракт с електронно функциониращ ларинкс и тонколона. Звукът от вокалния тракт се получава след преминаване на въздух през ларинкса и е индивидуален за всеки човек. Движението на различни компоненти от вокалния тракт образува звуци и думи.

„Звукът от нашия ларинкс е електронен и ако бе произведен от Несямун, щеше да прекарва въздуха от дробовете към ларинкса си, където гласните му струни биха започнали да вибрират, създавайки подобен ефект“, разяснява Хауърд.

Съдейки по размера на ларинкса на мумията, гласът на Несямун най-вероятно е бил по-висок от този на средностатистическия съвременен мъж.

Учените признават, че полученият звук вероятно никога не е излизал от устата на проповедника, но е базата, с която да работят, за да го накарат да „говори“. Сега пред екипа стои задачата да доразвият компютърния модел на вокалния тракт и да успеят да го задвижат така, че мумията да произвежда контролирани звуци и в най-добри случай отделни думи.

Площад Славейков