Може ли Комисията по досиетата да обявява всеки път името на един и същи агент или щатен служител на Държавна сигурност, ако той попада в различно качество в списъците за проверка по закон, но около миналото му в тоталитарните служби няма нови разкрити документи след първото му огласяване?

Тълкувателно дело по този казус образува Върховният административен съд (ВАС), а автор на питането е главният прокурор Сотир Цацаров.

Темата е стара и решението на въпроса е ключово за безпрепятствената работа на Комисията по досиетата и изпълняване на целите й  - а именно обществото да знае винаги, когато кадър на тоталитарните служби заема или кандидатства за дадена обществена позиция. Причината за казуса е противоречивата съдебна практика, част от която се явява като "цензор" на решенията на комисията по досиетата в случаи, когато вече обявен агент на ДС се появи и в следващи решения - заради различното качество, в което е проверен.

В решенията си комисията винаги изрично обяснява, че принадлежността към ДС на дадено лице вече е била огласявана и посочва кога точно и с кой неин акт. В годините обаче "ченгета", чието име излиза многократно публично, защото се появяват в списъците за проверка по различни поводи - например веднъж като бивши политици, втори път в някоя от проверките за кредитни милионери, трети път - в качеството им на кандидати за нов пост - завеждат дела срещу решенията. И понякога ги печелят. Друг път не.

Според главния прокурор Сотир Цацаров в първия случай е налице неправилна съдебна практика, става ясно от мотивите му да поиска тълкувателно дело, с които Клуб Z разполага.

Предстои те да бъдат качени и в сайта на ВАС - в следващите дни. Преди това по случая главният прокурор е бил сезиран от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Това се случва след двугодишна кореспонденция на комисията с Инспектората на Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд - именно заради противоречивата съдебна практика.

Из мотивите на Сотир Цацаров:

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?"

Дословно така звучи поставеният от Цацаров въпрос за тълкуване, по който ВАС вече образува дело. За докладчик е определена съдия Румяна Лилова. В искането си той посочва примери с конкретни решения на ВАС, които си противоречат в тълкуването на чл. 26 и чл. 28 от Закона за досиетата.

Главният прокурор е застъпил тезата, че според текстовете в закона, комисията е длъжна да проверява всички лица, заемащи публични длъжности или упражняващи публична дейност, както и кандидите за постове в държавната и местна власт. А щом има проверка - отново законът изисква резултатът от тази проверка да бъде публично огласен (на публикуване не подлежат само имената на установени агенти и служители на ДС, които са починали преди датата на решението на комисията - б.р.)

От мотивите на Цацаров се разбира, че законът не вменява на комисията по досиетата да търси "нови доказателства" за нечие минало в тоталитарните служби, когато проверява лицето не за първи път..

Напротив - текстовете изискват от комисията по досиетата задължително да проверява чинно изброени категории лица и тази проверка да завършва с огласяване на резултатите. Главният прокурор пише, че в тези случаи комисията не излиза извън правомощията си и нейното решение е валидно.

„Ако законодателят искаше да изключи възможност за ново произнасяне на Комисията при наличие на предходно такова, той би направил това с изрична разпоредба. Такова ограничение не се съдържа в закона“, смята Цацаров.

„Целта на закона е чрез издаваните от органа решения да се сведе до знанието на членовете на обществото на факти, които биха могли да имат нееднозначна морална и обществена оценка“.

Европейският съд мисли едно, състави на ВАС - друго...

Още през май тази година - заради новата порция решения на ВАС с отмяна на решения на комисията, когато става дума за повторно огласяване на агент или служител на ДС, но в ново негово публично качество, Комисията по досиетата пише отворено писмо по председателя на Народното събрание, министър- председателя, министъра на правосъдието, ВСС, главния прокурор, председателя на ВАС и Инспектората към ВСС. В него се изразява тревога за съдебната практика в последните две години, "с които се прави опит да се стопира работата на Комисията и да се ограничат правомощията й, разписани в чл. 9, т. 2 - по разкриване и обявяване на имената на лицата, заемали/ заемащи публични длъжности и извършвали/извършващи публични дейности, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона."

От органа настояват, че за ВАС, от 2007 г. до 2017 г. не е не е подлежал на съмнение фактът, че комисията е орган, действащ при обвързана компетентност, но от средата на 2017 г. отделни състави прокарват съдебна практика, която не намира опора нито в разпоредбите на специалния закон за досиетата, нито в практиката на магистратите до 2017 г.

В писмото си от Комисията по досиетата припомнят и решение на Европейския съд по правата на човека по казуса "Хараламби Анчев срещу България" от 2017 г., в което пише, че целта на закона е „...просто да разкрива наличната информация за всички публично активни хора, показани в документите на тези служби като служители или сътрудници, с оглед да се възстанови общественото доверие и да се предотврати изнудването на тези хора“. Докато българският съд (състав на ВАС - б.р.) свежда целта на закона за досиетата до "еднократното обявяване на принадлежност на дадено лице, като не отдава значение на различните публични качества, които това лице заема в публичния живот".

Хараламби Анчев бе обявен за агент на ДС четири пъти от 2008 г. (след влизането в сила на действащия закон - б.р.) до 2018 г. Първо това се случи в качеството му на министър в служебния кабинет "Софиянски", след това като част от Висшия адвокатски съвет, с решение за участниците в столичната приватизация и като лице в влог с фалиралата КТБ. Анчев оспори и първото решение, и последващите. След като първоначално нямаше "пробив" в българския съд, той се обърна към Съда в Страсбург. Който обаче не ужави жалбата му. ВАС обаче уважи едно от исканията му - и отмени едно от решенията за последващо огласяване на агентурното минало.

"Според ВАС – ако едно лице е с установена и обявена принадлежност към бившата ДС веднъж от Комисията в резултат на проверката по чл. 26 от закона, то независимо, че лицето подлежи на задължителна проверка, в друго публично качество по чл. 3 от същия закон и независимо, че за него са налице документи за принадлежност – Комисията следва да мълчи, защото архивните документи са идентични с тези при предходната му проверка", пише в отвореното писмо на комисията по досиетата от май месец до представителите на институциите.

И констатира, че "комисията не може едновременно, от една страна, да изпълнява задължението си за проверка за принадлежност по чл. 26 от закона, а от друга - да не обявява принадлежност, при положение че са налични документи за принадлежност."