От какво се страхува Симеон Сакскобургготски, защо реши да напише автобиографична книга, озаглавена "Една необикновена съдба", как е решил от цар в изгнание да стане и министър-председател и има ли още такива случаи по света; биха ли заживели децата му в България. 

Отговори на тези въпроси дава Сакскобургготски в интервю за списание HELLO! при представянето в Атина на автобиографията си. Интервюто е препечатано и в сайта на бившия премиер - kingsimeon.bg. Препечатваме го и ние:

- Обичате ли Гърция? Идвате ли често тук?

- Да, много често. В Гърция имаме много добри приятели и това често ни дава повод да посещаваме вашата страна. В крайна сметка София е толкова близо, особено от Солун – на три часа път с кола.

Много обичам Атина и Солун, посетил съм много места в континенталната част с красивите й манастири, както, разбира се, и островите. Мислех, че съм видял всичко в Гърция, но бях удивен, когато открих уникалния остров Аморгос тази година.

- Коя е истинската причина да решите да напишете своя собствена автобиография? Искахте хората да научат вашата истина от вас, така ли?

- Не, направих го по-скоро заради децата ми. Исках те да знаят как баща им се е опитвал да направи нещо в живота си. Така че те бяха причината, за да имат по-пълна картина за мен.

- Като министър-председател на България коя беше най-трудната ситуация, пред която бяхте изправен?

- Бих искал да ви кажа, че беше много труден период. Всяка страна има своите политически предразсъдъци и аз не бях съден само за грешките си, но получавах и лични нападки.

Иновациите не се приемат лесно в живота и вземането на решения понякога е трудно. Хората обикновено имат високи очаквания, но нещата невинаги се случват толкова безболезнено и лесно.

Въпреки трудностите държа на положителната страна и предпочитам да виждам чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Ето например по въпроса за Европейския съюз и колко важно беше да станем член. Имаше хора, които вярваха в това и ни помогнаха много.

- Имахте ли страхове?

- В политиката всичко може да се случи, но особени страхове не съм имал. За живота си никога не съм се страхувал. По-скоро от някое яйце или някой домат, това се случва на политиците. Но за щастие никога не ми се е налагало да се сблъсквам с такова неодобрение.

- Когато решихте да се кандидатирате за министър-председател, срещнахте ли съпротива от страна на вашето семейство или от хората, които ви обичат?

- Разбира се, много хора ми казваха да помисля отново, тъй като това беше извън кралския протокол. Ако бях цар на власт, нещата щяха да бъдат различни. Но като цар в изгнание, ако можех да помогна по някакъв начин, ставайки премиер в страната ми, ми се стори много логично и нормално.

Въпреки това имах подкрепата на кралските семейства, които, разбира се, смятаха, че това, което правя, е необичайно. Подобен на моя случай - досега има само два такива - е случаят с Нородом Сианук, крал и премиер на Камбоджа.

- Успяхте ли да се отърсите от преживяното по време на изгнаничеството?

- Завърнах се в България окончателно през 2000 г. и оттогава живея там. Колкото повече минават годините, толкова повече чувствам, че съм си у дома. Чувствам, че се завърнах към корените си. Това, че бях в изгнание, не ми оставя горчилка, все пак научих толкова много. Ако бях останал в София като цар, нямаше да науча и половината от това, което научих като изгнаник. Нямаше да имам такъв отворен хоризонт, за да възприемам много повече проблемите.

- Каква роля изигра вашата съпруга през всичките тези години в живота ви?

- Тя е до мен цели 57 години и се е справяла с всички обстоятелства. Знаете ли, беше много трудно за семейството ми, тъй като медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и ще уредя децата ми на ключови позиции, разбира се, всичко това беше несправедливо. Затова, вместо да оставя семейството ми да бъде до мен и да ме подкрепя, аз ги призовах да стоят далеч от България, за да не се създават проблеми. Единственият, когото не критикуваха, беше единият от синовете ми, лекар.

Това беше едно от най-тежките преживявания в живота ми. Трябваше да бъда сам в тези толкова трудни години.

- Колко внуци имате?

- Единадесет! Бихме могли да бъдем и футболен отбор. Някои от внуците ми живеят в Испания, други във Великобритания и един в Мароко. Повечето учат и аз съм много горд с тях. Рядко ги виждам, тъй като са много заети, много сериозни и надеждни деца.

- Има ли вероятност някое от децата ви да дойде и да живее в България?

- Невъзможно! Всички те имат кариери, както и моите снахи. Всички работят, имат си техния живот, никога не биха го изоставили. Идват в България от време на време или през лятото, или през зимата за ски, тъй като в страната ни има отлични писти.

- Ако имахте възможност да се върнете във времето назад, има ли нещо, което бихте променили в живота си?

- Може би щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин, ако бях учил теология и бях по-близо да църквата, нещо, което много исках, но не осъществих.