Размерът на аутсорсинг сектора в България възлиза на 2.4 млрд. евро за 2018 г. Това показват данните от годишния доклад за развитието на индустрията на Българската аутсорсинг асоциация. За миналата година индустрията е формирала 5.2% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, в сравнение с 4.8% през 2017 г.

Анализът е изготвен от бизнес изданието "SeeNews" и включва данни за 583 български компании, занимаващи се с аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) и ИТ аутсорсинг (ITO) през 2018 година. Съотношението между двете подразделения на изнесените услуги е почти изравнено, с изключително лек превес на ITO (само 3 компании повече). 

Резултатите показват не просто увеличение на приходите в сектора, но и предричат продължаващ растеж, който през 2022 година да достигне до 4,8 млрд. евро, а относителният дял на аутсорсинга в БВП да достигне 9.2%.

Освен впечатляващите си финансови резултати, този тип бизнес осигурява и цели 2% от пазара на труда в страната. Простата сметка показва, че става дума за над 73 000 души към края на миналата година. Прогнозите са към 2022 г. броят им да превиши 80 хил. души. 

Причината за засиление интерес, особено от страна на млади специалсити, е ясна - заплатите в сектора са в пъти по-високи от средната за страната. Данните са повече от красноречиви - аутсорсинг индустрията генерира цели 8,5% от всички разходи за заплати в цялата икономиката на страната. Компаниите от бранша правят и 7% от всички разходи за социално осигуряване през годината. 

Като един от трендовете за развитие на пазара у нас през последната година, анализът откроява двойния ръст в броя на опериращите у нас Центрове за споделени услуги (SSC). Това  е подсекторът, в който са ангажирани 1/5 от всички служители в индустрията. Само  през последната година заетостта в този тип компании се е увеличила с близо 25%. Заради мащаба на SSC и висококвалифицираните услуги, които се извършват в България за компаниите им майки, този подсектор формира и най-големия принос към държавата по отношение на изплатени работни заплати и осигуровки като абсолютна тежест.    

"От почти изцяло ценово ориентирана индустрия, ние се превърнахме в сектор, който създава висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения. Аутсорсингът е сред секторите, които задържат младите хора тук и им и дават възможност за развитие в страната", обяснява Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията, която вече е преименувана и се казва - Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии(АИБЕСТ).

Другата основна на сила на сектора е неговата продължаваща регионална експанзия. Компаниите се опитват да отварят подразделения не само във вече силните икономически райони, но и в по-слабо развитите. Въпреки това най-големите хъбове за аутсорсинг остават големите градове с университети, като се наблюдава тенденция за изнасяне на дейността извън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, като Велико Търново и Бургас също привличат все повече нови компании.

Има ли дългосрочно бъдеще обаче? 

Всъщност е трудно да се намерят критици на развитието на този сектор в страната. Данните са ясни и техните преимущества не могат да бъдат оспорени. Въпреки това дългосрочното развитие на аутсорсинг индустрията, специално в България, е спорна. 

Първоначалните причини за експанзивното израстване на бизнеса са познати - евтината работна ръка в страната и сравнително високото ниво на технологично образовани хора, създаде изключително добри условия пред западните компании, които искаха да поверят някои от дейностите си на външни изпълнители. Заплатите, които големите фирми си позволяват да изплащат тук, бяха в пъти по-ниски от тези в собствените им държави. В същото време за българските стандарти бяха много над средното ниво. 

Този фактор, заедно с големи социални разходи, които компаниите правят за служителите си - модерни работни места, почивни стаи, фитнес-центрове, безплатни напитки и храна, направиха индустрията привлекателна за най-младите и най-образовани специалисти. Желаещите да се влеят в огромния поток от "аутсорсинг експерти" продължава да поддържа нарастващ темп. 

Това обаче води след себе си логичен проблем - по-доброто качество изисква по-голямо заплащане. Данните на "SeeNews" показват, че средната заплата на млад специалист се покачва непрекъснато от 2012 година насам. Съответно първопричината за пристигането на тези компании в страната, започва да губи почва под краката си. 

"В момента конюнктурата за този бизнес е добра, той се развива екстензивно и има нужда от все повече подготвени кадри за целта. Дългосрочно обаче тази услуга няма голямо бъдеще в България, основно поради ограничения човешки ресурс, а и поради факта, че сме член на ЕС и цените на услугите са с тенденция към уеднаквяване”, написа преди време Данчо Кисьов - един от първите ИТ предприемачи в страната, цитиран от изданието TechNews.

 

Разбира се, докато страната ни стигне до изравняването на заплатите в сектора до средноевропейските има доста време. Според данните на Асоциацията за 2018 г. в България средното възграждание е около 2400 лв, което са малко над 1200 евро - доста по-ниско, отколко получват европейските колеги на българските работници. 

Проблем е и трудното намиране на работници. Вече стана ясно, че желаещите да започнат работа в сектора са много, но реално подготвените - с минимум два работни езика, съответното образование и понякога опит, са доста по-малко от нуждите на пазара. Тези дупки естествено продължават да вдигат заплатите нагоре, а и прилежащите към тях плащания за осигуровки и данъци към държавата. Колкото по-дълго продължават тези процеси, толкова по-често ще виждаме отблъснати инвеститори от страната. 

Индустрията обаче има и друг проблем, който засяга дългосрочните възможности за спестяване на заетите в сектора. Много от компанията, които оперират на аутсорсинг пазара в страната, работят по така наречените проекти. При тях хората работят по определено задание в продължение на предварително зададен период и съответно сключват договорите си за това време. След това документите се прекратяват и те започват да чакат следващия "затворен проект". Това обаче започва сериозно да влияе върхи техните способности да спеставят дългосрочно и да използват тези активи за обратни инвестиции в икономиката. Въпреки високите заплащание, възможността да останат месеци наред без работа, кара хората да не рискуват. През времето без работа пък са принудени да изхарчат всичко спечелено до момента. 

Решението

Разбира се, решение има и то беше ясно артикулирано само преди няколко дни от вицепремиера Томислав Дончев. На икономическо събитие, на което беше официален гост, той коментира, че е дошло времето България да престане да бъде работилницата на Европа. На езика на аутсорсинг индустрията това означава, че страната ни тябва да направи всичко възможно да привлече цели стратегически звена на големите компания, а не да поддържа единствено т.нар. им "съпорт" (обслужване на клиентите). Докато това не се случи, бъдещето на бизнеса ще остане с твърде много въпросителни, които заплашват да лишат от работа тези близо 80 000 души в страната.