Стабилен растеж на БВП, понижен износ, рекордно ниска безработица. Това са основните изводи от публикувания вчера от финансовото министерство годишен обзор на българската икономика за 2018 година. 

Според ведомството на Владислав Горанов миналата година е била четвъртата поред, в която страната ни отчита стабилен растеж с 3,1% на БВП и той достига в реални измерения до 107,9 млрд. лв. Въпреки това обаче растежът е по-нисък от регистрирания през 2017 година. Според министерството това се дължи на сериозния спад на износа. 

Основното обяснение на Министерството на финансите за първия от почти 10 години спад е в търговските взаимоотношения между САЩ и Китай, чиято митническа война се е отразила негативно върху глобалната търговия. Освен това, експертите на министерството изтъкват и сътресенията във финансовия сектор на Турция, които са ограничили вноса, както и с проблемите в икономиката на Германия.

Добрата новина е исторически най-ниското ниво на безработица в страната - 5,2%. Въпреки това, обясняват от ведомството, в номинална стойност броят на заетите в икономиката лица не се е променил съществено спрямо предходната година. От МФ обясняват, че това се дължи най-вече на резкия спад в броя на самонаетите лица. Обяснение за този феномен обаче няма. 

"През 2018 г. се наблюдаваше по-съществено нарастване в броя на наетите лица с ниска и средна квалификация, което оказва ограничаващ ефект върху средните доходи, при равни други условия", пишат в анализа си от ведомството. 

Така, след като нискоквалифицираните работници и ниските им заплати не позволяват сериозно повишение на средните доходи от статистическа гледна точка, излиза, че реалният растеж на разполагаемият доход на домакинствата достига до едва 2,4%.

От финансовото министерство признават, че реална пречка пред увеличаването на дохода са били увеличените осигурителни тежести, като тази за фонд "Пенсии" например.

В главата "Инвестиции" обзорът на икономическото състояние на страната отчита ускорено повишение, което обаче се дължи главно на големите публични инвестиции, а не на частни такива. За 2018 г. публичните инвестиции са нараснали с над 30%. Според МФ увеличението се дължи на по-добро усвояване на средства от кохезионния и структурните фондове на ЕС, така и на националните капиталови разходи, насочени предимно за инфраструктурни проекти, отбранителна техника и др.

Данните показват продължаващо благоприятно развитие на пазара на недживими имоти, транспорта, строителството, хотелиерството и ресторантьорството. При последните две обаче ще е интерсно да се следят данните за 2019 година, когато приходите от туризъм в страната се очаква да бъдат сравнително намалели - заради по-слабия сезон по Черноморието.

Инфлацията към края на 2018 година е била 2,3%, благодарение на спадането на цените на суровия петрол в края на годината. Средногодишната инфлация за цялата страна пък се задържа на нива от 2,6%.

"В период на историческа ниска безработица и продължаващо стабилно нарастване на заплащането на труда е възможно част от нарастването на производствените разходи да се прехвърли върху нарастването на цените.", предупреждават от ведомството на министър Горанов.