За първи път руската правозащитна организация „Мемориал“ ще почете на територията на България паметта на над 7000 жертви на сталинския терор. Сред тях са и четирима българи.

Това съобщиха специално за Клуб Z от организацията. Координатор на събитието в България е живеещата у нас литовска художничка Тата Тарасова. Тя и тези, които пожелаят да се присъединят към нея, ще четат имената на разстреляните в местността Сандармох, намираща се в руската автономна република Карелия.

♦ Четенето ще се състои в понеделник, 5 август. Сборният пункт е от 11,40 до 11,50 часа в градинката пред входа на църквата „Свети Георги“, намираща се на бул. „Патриарх Евтимий“, в отсечката между бул. „Витоша“ и Петте кьошета.

Тата Тарасова

Акцията под надслова „Възвръщане на именета“ се провежда в Сандармох на всеки 5 август от 1998 г. насам. Сега за първи път ще бъде отдадена почит и в чужбина. Разстреляните и заровени в масови гробове в Сандармох хора са от 56 народности.

Акцията е и един вид подкрепа за руския историк и правозащитник Юрий Дмитриев – човека, разкрил масовите гробове преди 22 години. В момента той е подсъдим по скалъпени обвинения в педофилия срещу доведената си дъщеря.

Кои са българите

• Андрей Петров Градинар. Роден е през 1908 г в село Паркани, Тирасполски район – тогава Руска империя, днес Молдова. Безпартиен. Първоначално е принудително интерниран в Беломорско-Балтийския лагер на НКВД (така се е наричало по онова време съветското МВР – б.р.) Арестуван е на 19 декември 1937 г. Осъден е на смърт от т.нар. тройка на НКВД. Растрелян е на 29 януари 1938 г. Реабилитиран е през 1960 г.

• Кирил Михайлов Николаев. Роден е през 1900 г в Тирасполски район. Безпартиен. Също интерниран в Беломорско-Балтийския лагер на НКВД. Осъден е от „тройка“ на 2 септември 1937 и е разстрелян осем дни по-късно.

• Христофор Иванов Пейчев. Роден през 1893 г. в село Пандъкли – тогава в Румъния, а днес в Украйна. Безпартиен. И той е бил интерниран в Беломорско-Балтийския лагер. Арестуван е на 7 март 1938 г. След месец е осъден на длърт и е разстрелян на 3 юни същата година.

• Цанко (или Ценко) Иванов Темкин-Саватинов. Роден през 1896 г в България. Работник, бивш член на БКП, която тогава се нарича БКП (тесни социалисти). Първо на 18 август 1935 г. е осъден от специална комисия на НКВД на пет години лагер. Изпратен е на Соловецките острови. На 9 октомври 1937 г. „тройка“ го осъжда на разстрел. Екзекутиран е на 2 ноември 1937 г.

Пренаписаната история на Сандармох

Над 7000 души са разстреляни и заровени в гората край Сандармох в периода на най-кървавите сталински репресии през 1937-1938 г.

Престъпленията са разкрити чак през 1997 г. от историка и правозащитник Юрий Дмитриев. Той е председател на карелския клон на Общество „Мемориал“, разследващо злодеянията на сталинизма.

Благодарение на Дмитриев местността бързо се превръща в място за възпоменание. Там са издигнати железни кръстове и роднини на жертвите редовно им отдаван почит.

С идването на власт на президента Владимир Путин обаче отношението на руските власти към Сандармох се променя. Всичко започва с една статия на историка Юрий Килин. Той цитира документи на Федералната служба за сигурност (ФСБ), според които в Сандармох са заровени останките на съветски военнопленници, разстреляни от финландски войници по време на Втората световна война. Проправителствени медии докарват до над 20 000 броя на съветските жертви, който и досега не е доказан. На това се противопоставя самият Килин, но напразно.

Междувременно Общество „Мемориал“ е обвинено в двоен стандарт и разделение на жертвите на „наши“ и „чужди“. През 2015 г. организацията е обявена за чуждестранен агент от руските власти.

Отгоре на всичко от близо година насам в Сандармох разкопки извършва Руското военно-историческо общество (РВИО), оглавявано от министъра на културата Владимир Медински. То действа с подкрепата на руската държава.

Критиците смятат, че действителната цел е да бъде подменена историческата истина за Сандармох. А от „Мемориал“ твърдят, че откритите от Юрий Дмитриев масови гробове са на свръхсекретно място, което няма как да е било известно на финландците.

Съдбата на Юрий Дмитриев: ровиш в миналото – ставаш педофил

Полицаи водятв съдебната зала окования с белезници Юрий Дмитриев. Снимка АП/БТА

Юрий Дмитриев бе арестуван на 13 декември 2016 г. Това стана малко, след като оглавяваният от него карелски „Мемориал“ публикува имената на над 40 000 милиционери, участвали в сталинските репресии.

Изследователят бе обвинен в производство и съхраняване на детска порнография. В компютрите му бяха открити снимки на осиновената му дъщеря Наташа, които той е правил по искане на социалните служби. Те отнеха детето от Дмитриев и го дадоха на родната му баба, която дотогава изобщо не се е интересувала от внучката си.

Първоначално прокуратурата искаше 9 години лагер за Дмитриев. Съдът нареди и психиатрични тестове. Но те показаха, че историкът няма психически проблеми.

През април 2018 г. Дмитриев бе напълно оправдан. Два месеца по-късно обаче Върховният съд в Карелия отмени оправдателната присъда и нареди ново дело.

В резултат съдът нареди арест за историка за два месеца по подозрение в педофилия. Мотивът бе, че той може „да окаже вредно физическо въздействие върху детето“. Последва обвинение срещу Дмитриев в изнасилване на Наташа. Той бе вкаран в психиатрия с искане за нова експертиза, която отново не даде исканите резултати.

Следващото заседание по делото срещу Юрий Дмитриев е насрочено за септември.

Подобна бе участта на друг историк от Карелия – Сергей Колтирин. Той е директор на музея в град Медвежиегорск, който стопанисва лобното място в Сандармох. Колтирин бе арестуван през октомври 2018 г. по подозрение в „развратни действия, извършени от група лица“, срещу непълнолетен. През май т.г. той бе осъден на  9 години трудова колония.