Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В средата на април Дойче Веле публикува интервю със социалния антрополог Харалан Александров за фактите и митовете около темата за "турското робство".То предизвика разгорещен дебат. В ново интервю за Дойче Веле Харалан Александров анализира реакциите на читателите.

Защо метафората за "турското робство" продължава да предизвиква и до днес неимоверно силен и крайно противоречив отзвук сред българите, както стана ясно от последния ни разговор?

Харалан Александров: Честно казано, бях изненадан от силния отзвук на този разговор, в който казваме неща, които поне за мен са банални и самоочевидни. Стана ми интересно и използвах случая, за да се срещна с част от хората, които се бяха развълнували до степен да ми се обадят и да поискат да говорят с мен. Първото, което установих, е, че са развълнувани не толкова от самото интервю, колкото от развихрилия се след него дебат. Изглежда, че такъв дебат отдавна е трябвало да се състои, но дълго е бил отлаган - навярно поради несъзнаван страх от буйните страсти, които ще отключи. Радвам се, че макар и неволно дадох повод за неговото начало и се надявам той да продължи, макар и не с такава ожесточеност. Второто, и по-важно откритие, е, че в съчетание с "турско" думата "робство" добива особен смисъл за огромна част от съвременните българи, който отива далеч отвъд метафората. Макар да знаят, че нашите предци са били свободни поданици на султана, те настояват, че турското робство е реалност в един по-широк смисъл, който включва грабежите и беззаконията по време на войни, отвличанията на жени и деца, жестокостите при потушавне на бунтове и въстания, кърджалийските зулуми и пр. Накратко, "турско робство" е нещо като универсално понятие за страданията на българите през този период, и не само. Това семантично отместване е видимо в производната дума "поробител", която означава завоевател, а не робовладелец. Установих също така, че привързаността към турското робство не предполага лошо отношение към турците като общност, и слава Богу! Значи турците са си турци, робите са си роби, но турското робство е нещо трето, подобно на молекулите, които имат напълно различни свойства от съставящите ги атоми. Това е успокояващо откритие, което обаче повдига въпроса за особените свойства на тази смислова молекула, наречена "турско робство". 

Харалан Арлександров.

И какви са тези особени свойства?

За да ги изучим, е необходимо по-задълбочено изследване, но мога да предложа няколко работни хипотези. Първата хипотеза е, че турското робство е нещо повече от метафора, то представлява архаична мисловна парадигма, която затваря и провинциализира дискурса върху този период от нашата история. Конструктът "турско робство" има свойството да генерализира и опростява историческия опит и да го организира в кохерентен разказ. Това е голямо удобство, защото улеснява мисленето за тази епоха, като я слага под общ знаменател. Недостатъкът е, че блокира възможността за критична рефлексия върху случилото се през тези пет столетия от нашата история. Пленителният разказ за робството спестява на колективното въображение необходимостта да разграничава отделните периоди и исторически актьори в рамките на тази епоха. Проверете и ще видите, че не се прави особена разлика между завоевателя Лала Шахин от 14 век, отцепника Осман Пазвантоглу от 18 век и реформатора Мидхат паша от втората половина на 19 век - всички попадат в графата "поробители" въпреки различния контекст и противоположните им политически цели. Наличието на прецизни изследваня не променя ситуацията. Просто задълбоченото историческо познание остава затворено в академичната общност и слабо влияе върху масовото съзнание. Изглежда умовете не са подготвени да приемат и осмислят онези факти, които противоречат на големия национален разказ, осветен от традицията и подпечатан от авторитета на държавата.

На какво се дължи устойчивостта на тази митологема в българската култура извън политическата пропаганда.

На това, че е втъкана в родовата и семейна памет, която я прави близка по особен начин. Това е всъщност втората хипотеза. Историческите митове се поддържат и възпроизвеждат тъкмо чрез избирателно припомняне на епизоди от родовата история. Доста от хората, с които говорих, изтъкват като аргумент в подкрепа на турското робство разкази на техни предци за турските насилия. Тези разкази се отличават с общи сюжетни мотиви и рядко са закрепени към конкретни исторически събития, което е характерно за фолклорното мислене. Не казвам, че тези спомени не се базират на реални събития, а че заемат особено, привилегировано място в родовата памет. Тази памет е строго избирателна: онези събития и случки, които пасват добре в общата картина, биват акцентирани и валидизирани чрез различни наративни стратегии, а други се изтласкват и забравят. Има и такива, които са табу. Давам пример: в предишното интервю споменах между другото историята за българина, който си купува чернокожа робиня и се жени за нея. Оказа се, че тази история е подразнила някои от читателите не по-малко от проблематизирането на идеологемите за турското робство и за безкористната любов на Русия, нашата дежурна освободителка. Причината е, че този сюжет никак не се вписва в разказа за бедните поробени българи, които стенат под османски гнет. Нещо повече - нарушва архаичното табу върху междурасовата връзка, която в примитивното племенно съзнание се отъждествява с кръвосмешение. И тук проблемът не е, че нашата култура е неосъзнато расистка, а че подобен сюжет няма място в утвърдения разказ за епохата. Всъщност това е една красива история за любов и освобождение, която завършва с хепиенд. Нека припомня, че подобен хепиенд е немислим по същото време в юга на САЩ, където, за разлика от османската империя, робството е масова практика.

Как си обяснявате, че 140 години след Освобождението на България травмите от преживяното продължават да тревожат новите поколения?

Това е третата хипотеза - за капсулираната травма. Изглежда в писхологически план представата за турското робство функционира като символично вместилище на травматичния опит на много поколения. Явно общността не успява да преработи този опит и да се освободи от него, и затова го капсулира в културната си памет и го пренася в суров, архаичен вид от поколение на поколение. Травматичната капсула затваря в концетриран вид само част от историческия опит и затова нейното съдържание се различава съществено от обективната истина за епохата. Колективният травматичен опит резонира особено силно в индивидуалния психичен свят на някои хора поради собствените им нелекувани травми. Те преживяват болезнено разчупването на капсулата - ефекът е като при отлепването на марля от незараснала рана. Когато бъдат конфронтирани с историческата истина, те се чувстват разстроени, наранени и гневни, сякаш върху тях е упражнено насилие. Това са симптоми, типични за дълбоко травмирани хора. Ако такива хора преобладават в една общност, декапсулирането на колективната травма може да има опустошителен ефект върху индивидуалната и групова психика.

Това откритие повдига методологически и етични въпроси: как в травматична култура историческата истина да бъде въведена по щадящ начин, който няма да предизвика страдание, яростно отхвърляне и вторично затваряне. В това отношение може да е от полза опитът на други общности - например на Германия, където процесът на преработване на травмите от нацизма, а в източните провинции и от комунизма, продължава няколоко поколения и поглъща огромен интелектуален и морален ресурс.

Колко време ще е необходимо, за да извървим този път?

Зависи кога ще започнем. Добре е да започнем веднага, ако искаме да се избавим от тягостното внушение, че сме вечно прецакани, недооценени и употребени, което ни обезсилва като общност и спъва развитието ни. Провинциалната ни самооценка е следствие от провинциализирания прочит на нашата история и култура, невъзможността тя да бъде видяна като част от разгръщането на голямата европейска цивилизация. Да вземем Чипровското въстание от 1688, което историческият канон разказва като изолиран епизод от героичната борба на българския народ срещу османския поробител. Този прочит не е неверен, но е непълен. Защото мобилизацията на българската католическа общност е резултат от политиката на Римската Конгрегация за пропаганда на вярата в контекста на Контрареформацията. Католическото въстание е смазано от полковете на размирния граф Имре Тьокьоли, лидер на унгарската протестантска опозиция срещу Хабсбургите и тактически съюзник на техните заклети врагове - османските султани и френските Бурбони. В този смисъл трагичните събития в България от 1688 могат да се разглеждат като епизод от голямата драма на европейския 17 век - религиозните и династични конфликти между католици и протестанти, които разкъсват и прекрояват християнския свят. Но ако искаме да видим собствената си история и култура в глобална перспектива, се налага да повдигнем похлупака на турското робство и да надникнем изпод него към широкия свят. Той не е чак толкова страшен.

Дойче веле.

Коментари

dsc dsc's picture
dsc dsc
dsc

е все пак не е метафора

е все пак Харалан се съгласи, че турското робство не е метафора. и откри, че турското в този израз е неправилно. всъщност израза е взет от фолклора и е напълно автентичен, защото фолклорните артефакти, които съдържат този израз са съвременни на събитията, които той обозначава. следователно, като психолог г-н Алексндров трябва да се върне назад в 14 век. и с изненада ще открие, че по това време в османската империя е имало робски пазари, на които са се продавали роби от цяла източна Европа. И така е било до 17 век. Свидетелства за това се съдържат и в западноевропейската литература, където няма психологически комплекси в това отношение. ето защо, освен напълно автентичен, фолклорният израз турско робство е напълно верен. защото той се отнася за периода на завоеванието, когато реално голяма част от населението е било заробено и продадено. синджирите с роби по времето на Крали Марко са били реалност. именно затова Крали Марко е легенда, а не митология- в основата лежат реални исторически събития. Проблематиката е единствено в думата турско, тъй като през 14 век не е имало турска нация, а наименованието турци е било сборно за всички тюркоезични в османската империя, даже е обхващало всички мюсюлмани. истина е, че не цалото население е било заробено, но до 19 век названието за немюсюлманите в империята е било рая и гяури- роби на турски. и ако не са били роби, са били повече от крепостни, защото де юре не са имали признато право на собственост, а всичко тяхно е било на султана и е могло да бъде отнето по неговата воля във всеки един момент. също така, християните са нямали политически права. когато нямаш политически права, ти не си гражданин, не си и поданик. ти си крепостен. в 19 век раята в османската империя е била с доста повече реални права от мужиците в руската имтерия. това обаче не отменя извода, че положението е било близко до робството, или игото, както го нарече Вазов. И накрая един психоложки извод за г-н Александров- преодоляването на робските комплекси не става с отричането на робството, а с извоюването на свободата. До момента българите все още са под османско и руско робство и чакат някой отвън да ги освободи.робския манталитет ще съществува, докато сами не спечели свободата си със собствени усилия.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Съгласил се е да.

Съгласил се е да. - Учителю, каква е тайната за щастлив живот ? - Да не спориш с идиоти. - Не мисля, че това е тайната !? - Съгласен съм с теб. ... "Това откритие повдига методологически и етични въпроси: как в травматична култура историческата истина да бъде въведена по щадящ начин, който няма да предизвика страдание, яростно отхвърляне и вторично затваряне. "
 's picture

Petyo9

Интелектуалецът

си е интелектуалец! И в дрипи да го облечеш, светлината на умът му не можеш да затъмниш. България има нужда от повече такива умове, които не се поддават на шаблона, а развиват дълбоко аргументирано напълно нови гледни точки. Дори, на пръв поглед, скандални. Поклон, г-н Александров!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Наранените, прецаканите и в момента злонамерено

опекунствани българи! ВЪПРОСЪТ ЗА НЕПРОВИНЦИАЛИЗИРАН ПРОЧИТ НА Турското владичество е изключително важен за нас, българите, защото касае не само нашето минало, но и нашето настояще и бъдеще. Успоредно с този процес е наложително обаче да се направи и подобен прочит за многовековните ни исторически взаимоотношения с Руската империя. Това, че отношенията ни с Русия са многовековни, не означава, че са еднакво ползотворни за руси и за българи. Моето мнение е, че ние, българите, винаги сме стояли от губещата, прецаканата страна, поради обстоятелството, че Русия е имперска страна и като такава, винаги налага имперската си философия. Тези връзки между двете държави са донесли ползи и за българите, просто защото не е било възможно тези български ползи да бъдат заобиколени или присвоени от руснаците. Наложително е, ако българите искат да вървят напред, да се преоценят вярно и научно фактите и събитията между руси и българи, случили се в миналото, но случващи се и в днешна време. Всичко трябва да бъде оценено безпристрастно, неегоистично, не користно, не политически изгодно, със стремеж да се стигне до истината, като бъдат зачетени и българските анализи. Не българите от от майчината утроба до сетните си дни да се учат да обичат Русия по-силноот отечеството си!.Не нещата да се изкривят още повече! Разбира се, подобни начинания несъмнено ще причинят не само недоволство у русите, но и гняв, защото ще бъде разобличена руската „обич” спрямо българите. Подобна рефлексия се очаква и от българските русофили, чиято обич към Русия е користна и те винаги слагат руските национални интереси пред българските. Ако Русия след Освобождението насилствено не ни беше прилапала в своята изостанала орбита, в развитието си щяхме да бъдем на нивото на Дания, Швеция, Финландия, Холандия… Това вече е минало. Лошото е, че и днес Русия спъва нашето европейско ориентиране. Точно по тази причина много, много е по-наложително по-бързо активиране на Възраждане ХХІ век с цел изчистване на рускобългарските взаимоотношения, отхвърляне на руското користно опекунство, на руското владичество, на прекратяване на руската хибридна война, на руското ограбване чрез неравностойни договори, изобщо руска ненамеса във вътрешните ни дела. Само при тези условия може да има незамърсено приятелство между руси и българи, само при тези условия можем да прогресираме. За съжаление нито една представена в НС партия не иска истински прочит на българо-руските отношения поради материални изгоди, поради факта, че просто са предателски политически структури и богатеят на гърба на балгарския народ. Ако има някаква надежда за България, тя се нарича ДБ, която искрено настоява за европейски, а не за евразийски път на развитие и за ненамеса на Русия и на Турция във вътрешните ни дела. Народе български, отвори очи и намери сили да видиш по-добрата възможност за развитие на Отечеството, за бъдещето на децата си!

спрете манипулацията

Автора посочва конструктът "турско робство".... но не налага правилното "османско владичество.... а си набива пак идеологемата за кеф на Русия! Докато не забравите този термин, който 141 г ни налага руската пропаганда.... и след още 141 ще повтаряме е спорим за турското робство. 1878 г България се откъсва от османското владичество и попада под руско владичество!!! Минават Съединението и едва при обявяване на Независимостта ние ставаме ДЪРЖАВА!! Докато не започне налагане в ежедневния живот, в учебниците, в медиите правилния термин.....няма да станем свободна държава.
 's picture

Бобо

Робството

Абе как сърби , хървати , словенци , гърци и албанци не говорят за робство , само в нашата страна РУСОРОБИТЕ говорят за него , робство та робство , без него са на бунището завалиите ....

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.