Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Д-р Владимир Сотиров е психиатър с дългогодишна практика.

Д-р Сотиров, депресивен човек ли е българинът?

Малтретиран, наранен човек е. И в този смисъл е и депресивен и увреден. Зареден е с враждебност, неспобосен е да се зарадва искрено на своите собствени постижения и на тези на другите. Завистлив човек, който живее с усещането, че е употребен и прецакан. А оттам наранен и възпроизвеждащ този травматизъм, жертва, на който е самият той. Защото практикува това, на което е бил учен, това, което му е било демонстрирано и преподавано. Ако ти си наблюдавал насилие около себе си и към теб самия, това е нещо, което ти знаеш как се прави, наблюдавал си го цял живот. И респективно имаш усещането, че самият ти можеш да го правиш, започваш да се държиш по начин, по който се очаква от теб да правиш точно това.

Как така?

По модела на инпринтването - както малките патенца, вървейки по патката, възпроизвеждат нейните паткания. Така и малките дечица като патета вървят по своите родители и възпроизвеждат, наблюдават модела, който им се преподава и демонстрира с посланието: „Ето, прави като мене, така трябва да правиш!“. И децата възпроизвеждат. Така, когато видиш насилие, вече овластен от физическото си съзряване, започваш да възпроизвеждаш именно тези насилически модели, жертва, на които си бил самият ти. Защото успешно са внедрени, програмиран си с тях. Достатъчно дълго време си бил в този контекст и тази среда, просмукан си с тези модели, ценности за редно и нередно. За това как трябва да се бие жена, как трябва да се бият децата.

Виждате сега как всички българи се обединяват срещу Конвенцията за защита на детето. „Откъде накъде някой ще ми забранява да си бия детето! И ще ми казва какво да правя със собственото си дете“, казват някои от тях. В този смисъл българинът не е депревсивен, а психопатен човек. Повреден, малтретиран, злоупотребен. Възпроизвежда лошите практики на родителстване и със собствените си деца.

Психопатният човек е страдащ, той не е доволен от живота си. Освен това е намръщен, мрънкащ, фрустриран непрекъснато, предаден, разочарован. Той не е щастлив и удовлетворен от живота си. В този смисъл българинът е депресиран, но по един психопатен механизъм. 

Откъде идват тези тежки травми?

От страха да се овласти. Да започне да разчупва традиционните изконни български модели, защото има риск да бъде изхвърлен, отлъчен, дисквалифициран или отритнат от общността. Основната цялост на българина е да бъде част от старото, да принадлежи към общността. И всеки път, когато се опита да има различно поведение, защото смята или стига до извода, че може би тези изконни практики не са добри, а се опитва да ги промени, той се сблъсква с враждебността на околните. Разбира се, че старото в общността се опитва да се противопостави на всички опити за промяна, защото се възприемат за заплаха и вижда опасността да се разпадне. И затова всеки опит да се атакува общността чрез внасяне на промяна се посреща с враждебност, която реагира със санкция. Така българинът, когато се сблъска с тази санкция на общността, се чувства застрашен, защото основната ценност, с която е програмиран да преследва е принадлежност.

Това е ценността на провинциалната култура, която е общностна култура. Тя не е индивидуалистична, каквато е западната култура. Която казва: не общността е на първо място – семейство, род, село, а индивидът, всеки сам по себе си. Всеки сам по себе си независимо от останалите е ценност. И това е още от времето на Просвещението. Намерили са се смелчаци, които са се противопоставили на статуквото, започнали са да утвърждават ценности, различни от традиционните, провинциалните, в чиято основа е общността над всичко. В този смисъл страхът от отлъчване и санкциониране, ако се държиш по начин, различен от общоприетия, спира много българите да експериментират. Да заявяват себе си като неприемащи, несъгласни с наследените ценности. Така че, освен психопатен, българинът е и страхлив.

Реален фундамент ли е религията на съвременния човек?

Разбира се, че е реален. Ние не можем да обясним света в неговата изключителна и безкрайна сложност. Ние имаме нужда от едно абстрактно магическо обяснение за света през неговата необяснимост чрез понятието за Бог. Защото не може да стоим с празнота, ние никога не толерираме празнота. Вакуумът е несъвместим с живота. Ако го преведем на психологически език липсата на познание, на обяснение, на яснота какво поражда нещата и каква е логиката в тяхната основа, се понася с огромно безпокойство. И когато имаме безпокойство, достигаме до концепцията за Бог, която дава утеха.  Ние сме малки и незначителни, но има някой, който над нас и отвъд нас знае отговорите на всички въпроси, които са недостъпни. Това дава усещане за някакво спокойствие. Така, както е при малките деца: „Аз не зная, но татко знае. Аз не мога, но татко може.“ Защото родители за децата им са истински богове, реални от плът и кръв, а не абстрактни като Бог. И някои от от нас успяват чрез тази абстракция да потушават своите вътрешни напрежения. Така ние имаме нужда от концепцията за Бог, а работата на религията е да манипулира тази концепция, да я материализира и да я прави разбираема за обикновения човек, да влиза в неговото ежедневие.

Кога властта се превръща в патологичен проблем?

Аз не мисля, че сама по себе си властта е проблем. Но начина, по който тя се практикува, може да се превърне в такъв. Защото, ако се практикува в анонимност, в притворство, при закрити врати, с нея много по-лесно човек се изкушава неволно да злоупотреби. Няма нужда да давам много примери. Вижте по себе си как се храните, когато няма никой около вас, как си сервирате, как се държите. И когато отидете в приличен ресторант с други хора. Погледнете каква е разликата. Така е и с практикуването на властта. По един начин се държим, когато сме напълно сами, анонимни, никой не ни знае и когато сме осветени от прожекторите. Затова властта трябва да бъде държана на светло. Тя трябва да се практикува в публични пространства, защото рискът да се злоупотреби е много голям като всяко друго нещо.

Кога бихте поставили диагноза за злоупотреба с власт?

Ако говорим за властта като социален конструкт на държавата, смисълът й трябва да се възприема като инструмент за подобряване на добруването на хората. Когато обаче държавната власт се използва не да обслужи социума - да допринесеш за благополучието на хората, които са тия дали, а я използваш за личен интерес, тогава има злоупотреба. Сега виждаме какво става с тези апартаменти. Виждаме хора, които не служат на народа. Тяхната власт не е като властта, която се достига от постижения, каквито имат бизнесмени, учени, творци. Тази власт произтича от тях сами, от нещата, които правят. Тогава те могат да я използват както преценят за своя личен интерес, защото не произтича от хората, не им е дадена на кредит. И не е злоупотреба. Но, когато хората са ти дали парите, за да работиш за техния интерес, а отидеш на екскурзия с тях – това е злоупотреба, която много лесно се вижда.

Някои ваши колеги смятат, че българинът е много търпелив човек. Вие съгласен ли сте с тази теза?

Ние сме страхливи хора, които не смеят да се опълчат. Страхуваме се, че ще бъдем отлъчени и дисквалифицирани, ще прекараме живота си в самота и изолация. Но трябва да си готов да поемеш този риск, в противен случай обричаш децата си на крепостничество и несвобода. В градацията на ценности всеки един от нас си поставя различни основни. Ако в твоя свят фундаментална ценност е „да принадлежиш към“ група от хора или общност, тогава индивидуалната ти свобода отива на кино. Няма как да има индивидуална свобода, когато искаш да си част от група хора. И между другото: организирана по един примитивен начин, управлявана не по демократични принципи, а по строго йерархични – с главатар, който се разпорежда с твоя живот. Но това е общността, която ти познаваш и към която се стремиш. Ако обаче в твоята ценностна система свободата е на първо място, казваш: „Вижте какво, така не може!“. И поемаш риска да бъдеш отлъчен, да бъдеш обявен за различен, за враг на народа, да бъдеш преследван и дори тикнат в затвора. Но си струва, всеки от нас трябва да прецени.

Какво трябва да се случи, за да преодолеем страха и дойде тази смелост?

Примери, изключения. Смели хора, които ни демонстрират, че е възможно да се противопоставиш на статуквото. Да рискуваш, да заложиш всичко и да спечелиш уважението на хора, в чиято ценностна система свободата е на едно на първите места. Да видиш, че добрите примери не са само в приказките и романите, а са живи и могат да заразяват, да вдъхновяват и увличат. Ние имаме нужда от живи герои, които се отклоняват от наследения модел на крепостничество и послушание. Ние възпитаваме децата с думите: „слушай, моето дете, слушай“, „послушно дете, браво, много слуша той“.

А трябва да се възпитава точно обратното – не послушанието, а отстояването на различната гледна точка от обичайната. Трябва да се насърчава индивидуалността във всяко дете. Не да бъдеш като другите, а с нещо да се различаваш от тях. Възпитаваме децата в стадно чувство, превръщаме ги в овце. Вместо да ги насърчаваме: „Каква пакост направи днес, какво приключение, за какво ти се скараха... Браво, моето момче“.

Трябват ни герои, трябва ни живи примери, които да ни показват, че можем да си осмислим живота, по начин, по който дори не ни е хрумвало. Така ще дойде промяна. Защото промяната е живот, статуквото е смърт.           

Коментари

boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Психопатът е мегаломан

Психопатът е мегаломан-егоцентрик. Обикновено е самодоволен, у него липсва емпатия и съчувствие към ближния. Значение има само той самият. Мисли се за нещо повече от всички. Идеалната среда за психопатите е едрият бизнес и политиката. По върховете на бизнеса и в политиката е буквално тъпкано с психопати - в такава среда виреят най-добре. Българинът, ако ще си говорим за психологически профил, е точно обратното на психопат. Да, може да има отделни психопатични прояви, но това са моментни състояния. По принцип българинът е изключително съчувствуващ. Не може да се говори за психопатичен народ, защото такова нещо не може да има - психопатът е строго индивидуално явление - все пак, при германците и японците, главно поради тяхната дисциплинираност, отвреме навреме се проявяват форми на психопатия и фанатизъм. А да се твърди, че българският народ бил страхлив... без коментар. Не трябва да позволяваме да ни вменяват вина. Вярно е, че българинът е гневен и огорчен човек, но нима няма защо? По принцип българите са много стабилни психически - те нямат ужасяващите психически проблеми на "развитите" страни, където психолози и психиатри изписват психоактивни вещества на килограм, превръщайки цели общества в токсикомани. Специално в САЩ манията по тези вещества отдавна е епидемия. ПП. Лично мнение - българите са доста по-стабилни психически от 95% от народите по земята. А че отвреме навреме се изнервят - ами как да не се изнервяш, като те управляват психопати.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

избегал (ударението на 'а')

избегал (ударението на 'а') много у лево, а и огледало не поглеждаш Ето ти е дно (огледало): "Психопатният човек е страдащ, той не е доволен от живота си. Освен това е намръщен, мрънкащ, фрустриран непрекъснато, предаден, разочарован. Той не е щастлив и удовлетворен от живота си. В този смисъл българинът е депресиран, но по един психопатен механизъм. "

Горе-долу точна диагноза

Не приемам идеалистичното обяснение за властта. От както свят светува властта се придобива за пари или с много пари. Никой не е във властта за заслуги. тези дето се обличатс власт за пари са политици-мафиоти. Тези, които влизат във властта с много пари. клонят лено към диктатура. Те са свикнали от бизнеса си да мачкат всичко като булдозер. И смятат, че многото пари съд не ги достига. И сигурно са прави...

Въпреки, че общо взето съм съгласен с казаното от

д-р Сотиров, не мога да не отбележа, че погледът му върху религията е, уви, стандартно плитък (в разпространените терапевтични направления религията нерядко се смята за патология). Ако беше вярващ или ако имаше вярващи пациенти, щеше да знае, че вярата е преди всичко отговорност и в много по-малка степен утешение (става дума за авраамичните религии). С неговия възглед за "вината" обаче, той едва ли би възприел положително подобен светоглед. Друго проблематично място е отношението му към идентификацията с дадено общество. Но това е дълга тема, абсолютно неподходяща за форумите.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Съвсем наред си му е погледа

Съвсем наред си му е погледа върху религиите. Единствения недостатък е, че е прекалено мек и безкритичен. Ето ти моя поглед върху религиите от 21-ви век - "слабите хора имат нужда от религия (слаби като характери или слаби като умствен багаж - по избор или двете накуп)". И освен това, религиозните някак си много обичате да си самоприписвате разни религиозни/християнски ценности и да си присвоявате общовешките ценности като че само вие сте способни на ценности. Поповете ви уж трябва да са смирени, а се държат като наркодилъри покрай училище, само и само да зарибят още някое малко дете.
Nik Nikolov's picture
Nik Nikolov
Nik604

И на мен това ми направи

И на мен това ми направи впечатление мигновено - всичко оиписано е 10 от 10 , но това с Бог и манипулацията идва като гомно в целуфан...типичното свръхсамоуверено , граничащо с арогантност обяснение за вярата - " щото сме много умни учени, ей сегичка ще ви обясним в три реда за Твореца...."
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Статия за много размисъл!

Какви сме днес, през ХХІ в., ние, българите? Не всичко написано в статията се приема за истина, но истина е, че истините в нея не са малко. И според нас българинът е хронично малтретиран и наранен човек! От тук тръгват много неудачи за българите. След Освобождението българите вместо в по-развитата Европа, насилствено са завлечени в руската зона на влияние, която е изостанала, и с невероятна страст да ограбва. Началото на големите руски грабежи чрез неравностойни икономически и всякакви други договори е поставено с т. измисления Окупационен дълг, държан десетилетия в тайна. Ограбването на българите се превръща в устойчива руска традиция. Невъзможно е българите да нямат усещане, че са употребени, прецакани, измамени. Още преди Руско-турската война двете империи – Руската и Австро-Унгарската – сключват райхщадските тайни договорености да не се даде възможност на бъдеща България, макар че името й не е споменато, да бъде голяма държава, т. е. да не се изгради върху естествените си етнически територии, които бяха очертани от турският султан справедливо и демократично при определяне диоценза на Българската църква. Като добавим и тайните договори между Русия и Англия преди Берлинския конгрес 1878 г, протичането на конгреса, както руснаците искаха, се започна сеч, разчленяване на българската земя на пет части. Българите не бяха удовлетворени и очаровани и от това, че по руска идея не бяха допуснати при изработване на Сан Стефанския договор и на самия Берлински конгрес, свикан основно да реши българския въпрос. В днешни дни българите отново са малтретирани,прецакани, измамени, мачкани след като двете империи – Руската и турската – основно Руската, перманентно се бъркат във вътрешните ни дела и Премиерът ни, Президентът ни, Патриархът ни и Главният ни прокурор се назначават след руско одобрение. Темите за размисъл са необятни. Но докато не се освободим от руското и отчасти и от турското опекунство и насилничество, за българите няма да има радост и надежда за просперитет! Има ли отчаяние у българите? Несъмнено да, след като и двете спомената империи са с голям военен ресурс! СТРАХЛИВИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ? Да, твърде много, след като и на избори ги е страх да гласуват срещу проевразийските партии, които поставят руските национални интереси пред българските.

Men

Не съм съгласен с казаното от доктора. Аз съм живял 30 години в България, там съм и роден. От 6 години живея "на запад". Познавам и двата свята. На запад хората не са индивидуалисти, точно обратното е, те винаги търсят взаймната изгода и добруване, групата е толкова добре, колкото е добре, членът на групата който е най-зле. Само два примера, социалната държава и това че страни като нашата са част от ЕС. Българите са индивидуалисти и мнителни, не се подчиняват на правила и на морал, живеят без усещане за бог и че са част от една верига от поколения, че ще има след тях други както е имало преди тях. Злоупотребата с власт е в оновата на всеки грях. Всички злини идват от злоупотребата с власт. Злоупотребата с власт е най-лошото нещо което е в основата на всичките ни проблеми и страдания. Единственият начин, не само ние, а и всички народи и държави да се "оправят" така да се каже, е като намалят до минимум възможността за злоупотреба с власт на управляващите си. Някой държави са го постигнали до една известна степен, други не. За жалост ние сме от втората група. Процесът ще е много дълъг.

Струва ми се че бъркате храбростта да държиш на индивидуалната

си свобода с неспособността за солидарно действие. Липсата на солидарност е и липса на чувство за общност и общо благо - нещо което е толкова очевидно, че не се нуждае от емпирични доказателства на наша почва. А способността да отстояваш свободата си и индивидуалните си предпочитания, колкото и нетрадиционни да са те, няма много общо с чувството за общност. Индивидът, който отстоява свободата си воюва не с общността (гражданската общност), а с доминантни стереотипи - като социалните роли, например (джендър :)) - които му биват натрапвани или които е унаследил като ролеви модели. Религията пък - тук в България - е загубила естествената си вкорененост и сега хората се лутат между суеверия и зилотски фанатизъм, без да разполагат с ноу-хау за естествен живот във вярата.

Измеренията на психопатното

За протокола да кажа, че измеренията на психопатното в живота обичайно обозначаваме с понятия като: груб, себичен, несъстрадателен, враждебен, недоверчив, подозрителен, зъл, садистичен, неискрен, неавтентичен, фалшив, престорен, лицемерен, манипулативен, с претенция за самодостатъчност, но всъщност зависим, себичен, докачлив, злопаметен, неспособен да обича (себе си и другите), презиращ всичко и всички, злоупотребяващ с доверие, неспособен да изпитва благодарност и да признава благодарност в редките моменти, в които изпитва нещо подобно на благодарност, егоистичен, стиснаст, завистлив, нещедър, себедеструктивен, алкохолизиран (или войнстващо морализиращ въздържател орторексик), несъстрадателен, негостоприемен, с компенсаторни фантазии за всемогъщество (омнипотентност), но дълбоко в себе си малоценен, личност в инфлация, въздух под налягане, едно нищо и половина, с блокиран процес на себеосъзнаване (поради използване на инфантилни проективни защити)… Това са проявленията на психопатното в човека, а не непременно антисоциалната насоченост. Като цяло всяка крайност в характера насочва към личностова дисхармония и прави предположението за наличие на психопатна организация на психиката обосновано.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

пий си хапчетата.

пий си хапчетата. и няма да се преструваш кой точно си
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

@г-н Владимир Сотиров

Господин Сотиров, благодаря ви за присъствието ви в този хм... диспут. Въпреки, че не съм съгласен с някои от нещата, които казвате, действате успокояващо и уталожващо. Поне на мен. Давате ми и храна за размисъл. Убеждавам се, че добрите думи на колегата по-горе за вас, са верни. Благодаря. Поздрави.
Павел Гайдев's picture
Павел Гайдев
Пафката

Добре де.Не съм психиатър,с

Добре де.Не съм психиатър,с дългогодишна практика,и въпреки това съм стигнал до същите изводи.Това прави ли ме психиатър...?НЕ ,РАЗБИРА СЕ!Защото не бих си позволил да давам подобни квалификации за цял един народ,от който между другото и аз съм представителна извадка.Не си позволявам,защото не съм психиатър...и слава богу.Но бих си позволил да променя гледната точка и да не пречупвам всичко през АЗА.Опитайте и ВИЕ. Ще останете безкрайно изненадани от резултатът.Просто разсъждавайте като разумни хора,без високопарни заучени слова и ще видите добрите страни на нашият народ.Това е достатъчно......другото оставете на психиатрите... ...те и без това винаги търсят под вола теле,но и да има и да няма и в двата случая има диагноза.Това им е работата,толкова си могат.Въпреки мнението на психиатъра,ние БЪЛГАРИТЕ не сме чак толкова луди,все пак. Какво да се прави,гледна точка!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.