"Кризата" с Турция за съжаление е повече медийна, от типа "шоутайм, фолкс". Не за пръв път в хода на предизборни кампании на eрдогановата партия той и неговите функционери са си позволявали словесни крайности в подобен стил и посока - почти винаги във великотурски и ислямски контекст. Но този път партията на властта в Турция има огромен проблем - икономическа и финансова криза и реална вероятност да загуби местните избори. За това екстремните изказвания зачестяват, включително като това на външния министър Чавушоглу.

Част от тази нова граница в "свободата на изказа" от турска страна се крие в увереността, че няма да има последствия, именно заради политиката на умиротворяване и умилостивяване на Ердоган без червени линии. Трябва да си тотално отделен от реалността, за да си въобразяваш като българските управляващи и „стабилни“ мнозинства в Парламента, че ще приемат закон, с който ограничават „суверенното“ право на финансирането на вероизповеданията от чужбина, основно на мюсюлманите у нас. И да не оцениш риска от ответни реакции на Ердоган.

Особено когато до този момент си се „снишавал“ и за връщането без съд на преследвани от режима му противници, като си позволявал на турски разследващи органи да се хвалят, че действат в чужбина и извършат операции на българо-сръбската граница, като си клякал като държавник само за да потулиш Пеевски заради контрабандните канали за цигари, като си позволявал постоянна ескалация на внушенията, че сме тотално зависими от Турция за бежанците или си допускал чувствителна информация за лични операции в Залива и арабските страни да бъде достояние на турските специални служби.

За Ердоган възможността да напътства и финансира мюсюлманите на Балканите е мисия и право, ако не го прави по официална линия, ще започне да го прави по неофициална – през службите си, през бизнеса, през партиите.

Премиерът напуснал преговори, ядосва се пред камерите на телевизиите и пак играе "загрижения баща на народа". Пиар и драматургия, нищо повече. Няма червени линии, няма стратегия за противодействие и управление на риска. Само тактика – днес криза, утре криза.

Спирането или ограничаването на външното финансиране на исляма у нас е без алтернатива, то не може да бъде договорено с Турция и Ердоган, то трябва да бъде само и единствено плод на еманципацията на българското мюфтийство и на неговата способност да обучава духовниците си, да финансира свещенниците си основно от местни източници, включително чрез помощта на българската държава.

Ако Дианетът, когато беше сключено споразумението при управлението на правителството на ОДС, беше институцията, която гарантираше сдържане на екстремния ислям в Турция и зад граница, и примата на светската държава на Ататюрк, то при Ердоган пак същата институция е канал за разпространение на радикален ислям. Тук разбира се има място за дипломация и в много отношения тя е задължителна, но преди това трябват системи и радикални мерки за затваряне на зоните на уязвимост за националната сигурност.

Имунната система на защита на България срещу използване на религиозни канали за външнополитически интереси е сериозно компрометирана, при това не само срещу Турция, но и към Русия, откъдето идва не по-малко опасен великоруски православен екстремизъм. И всичко това стана благодарение на системни грешки при управлението на Борисов, опитите му да се договаря и отстъпва, вместо да изгради защита и начертае „червени“ линии.

Ако има проблем с Дианета, не по-малък е проблемът с финансирането което БПЦ получава от Москва и което държи Синода на постоянен "кантар" по критични въпроси като отношението към Вселенската патриаршия и Автокефалията. Да не говорим използването на финансовата зависимост на църковните служители от Москва за политически цели, точно в степента в която служителите на мюфтийството са свързани с Анкара.

Не се чудете, че Ердоган и Путин във все по-голяма степен координират действията си на Балканите, в това число и по линия на използването на религиите.

Това, което виждаме в последните дни, е присъда за цялостната политика на умилостивяване на Борисов срещу Ердоган и Путин. И понеже е човек без гръбнак, податлив на внушения и властелин на собствените си страхове, никой не му вярва, че може да втвърди друго освен тона както срещу Анкара, така и срещу Москва.

Природата му на постоянно снишен балансьор няма да му позволи да формулира, още по-малко да провежда системна и твърда политика. Не да се репчим, а целенасочено да ограничим зоните си на уязвимост, като усилим преговорните си позиции. Включително като използваме съюзниците си от ЕС и НАТО.

Но как да го направи, като утвърденият при Борисов български елит, включително всичките му основни партньорства, които крепят властта му, се слепва от корупцията, която е търговската марка на режимите на Путин и Ердоган.

Достатъчно е да погледнете резултатите от "търга" за ИДС на продължението на Турски поток през България, в което Русия и Турция осъществяват координирани действия срещу ЕС и НАТО и ние съдействаме. Саудитска фирма, с неясно финансиране, с неясни подизпълнители - и нито Бултартрансгаз, нито държавата се интересува от това кой и с какви пари ще строи - дали са законни, дали са престъпни, дали са на ислямски радикали, на санкционирани от ЕС и САЩ компании и личности, дали същите тези "саудитци" не са московци и ердоганисти.

Иначе Борисов винаги може да спретне сценката със среднощното разсърдване. За пред камерите.

Въпросът е, че тези изпълнения вече не струват много, при всички случаи все по-малко.