Пол Джонсън е английски писател и журналист, придобил популярност през 50-те като пишещ, а по-късно и редактор в списание "Ню Стейтсмън". След 70-те става известен като твърд консерватор. Автор е на над 40 книги, пише за десетки издания през този и миналия век.

 

Положението тръгна зле за Запада в последно време. От края на Студената война насам нещата не са изглеждали толкова крехки, а Русия – толкова уверена. Това се вижда най-поразително в контрастиращите характери на лидерите.

Барак Обама беше избран за президент, най-вече защото беше красноречив, убедителен и водеше силна кампания. За много гласоподаватели, той като че ли олицетворяваше една много искана промяна. Оказа се нерешителен президент, който не вдъхва нито уважение в своите съюзници, нито страх у враговете си.

За разлика от него Владимир Путин е най-страховитият руски лидер от Йосиф Сталин насам. Той има ясна програма – да възстанови Съветската империя – и е напълно безпощаден в следването й. Трениран в КГБ, Путин е експерт в лъжите, майстор на фалшификациите, побойник, а инстиктите му са брилянтен микс от безочие и измамност. Пред него Обама изглежда като дете.

Путин също така има ентусиазираната подкрепа на мощна част от руснаците, включително гласовитите членове на старата съветска номенклатура – военните, бюрократите и интелигенцията, както и на по-дивите лидери на Православната църква, а и да не забравяме изгонените управляващи на бивши съветски колонии. Така той може да се представя като популист и да действа като тиранин.

Но Путин също е уязвим. Слабостта, която го обхваща, е суетата, личаща си в рекламните снимки, на които се хвали с голия си торс и мускулестата си физика (точно като Бенито Мусолини), или в които го показват как ходи из позлатените държавни стаи в Кремъл, поздравяван с поклони от гвардейци, облечени в церемониални униформи от Наполеоново време.

Силата на Путин зависи в голяма степен от продължаващия му успех. Досега слабостта на Запада му го дава. Но, като напомняне за възможната съдба на Путин, трябва да си спомним какво се случи на Никита Хрушчов точно преди половин век. Този груб и енергичен човек, подобно на Путин, си играеше със слабостта на Америка. Окуражен от фиаското в Залива на прасетата, Хрушчов се опита да разположи съветски ракети в Куба и доведе света до ръба на термоядрена война, докато не бе принуден да направи унизително изтегляне.

Своевременно, колегите на Хрушчов в Политбюро се нахвърлиха върху него и го премахнаха за „авантюризъм“. Той завърши на една пейка в парка в московските предградия, спирайки минаващите непознати, за да се похвали с бившето си величие.

Може ли и Путин да свърши така? „Авантюризъм“ е думата, която перфектно описва неговата политика в Украйна. Той се наслаждава на високорискови ходове и войнствени публични пози. Но ще се отдръпне от всяка сериозна възможност за война със Запада, която със сигурност би била ядрена.

Трябва да си спомни мъдрата аксиома на Талейран: „Русия никога не е толкова силна, колкото изглежда. Русия никога не е толкова слаба, колкото изглежда“. Може и да има шумно националистическо крило, към което Путин се обръща за окуражаване и подкрепа – и никога не трябва да подценяваме обикновените хора, които го подкрепят – но има също така голяма и растяща руска средна класа, която се справя доста добре в климата след Студената война, и иска да задържи просперитета и перспективите си. Западът може да се хареса на тази класа над главите на Путин и неговите националисти.

Но за да стане това успешно, ще има нужда от нов тласък на НАТО. Евросъюзът, ако използваме терминологията на покера, е разкрит флеш. Еврозоната е в трайна рецесия. Дори Германия се справя зле. Нейната лидерка - Ангела Меркел, е твърде обременена от тевтонската вина за войната, за да заеме силна, независима позиция. Френският влюбчив и идиотски президент Франсоа Оланд унищожава собствената си социалистическа база в жалки опити да рестартира затлачената френска икономика. Италия, страшен модел за лошо управление, сега има по-ниско БВП отпреди 15 години. Бюрокрацията в Брюксел – чийто типичен продукт е сегашният президент Жан-Клод Юнкер – упражнява по-силен хват от когато и да е било. Съответно, няма изгледи ЕС да се съюзи като едно цяло, за да се възползва от слабостта на Путин.

Възкресението на решителността

НАТО е друг въпрос. Там възстановяването е реална възможност, особено ако Борис Джонсън (кмет на Лондон - б.р.) вземе властта от премиера Дейвид Камерън във Великобритания. Неговият глас може да помогне НАТО да си възвърне усещането за своята мисия. Части от Европа, като Полша и балтийските държави, които дълго време са били окупирани от Съветския съюз и знаят точно какво е да се живее под ботуша на Русия, най-после започват да използват влиянието си и гласовете им да се чуват.

Но без лидерството на САЩ НАТО не може да работи ефективно. Докато президент в кома се мотае във Вашингтон, авантюризмът на Путин ще продължава. Ще трябва възкресение на американската решителност, за да се прати Путин там, където му е мястото – в забвението на пейката в парка.

Статията е публикувана в списание "Форбс". Заглавието е на редакцията.