След като САЩ и Русия напускат Договора за ракети със среден и малък обсег, подписан в края на Студената война, Европа трябва да внимава и да не допуска подновената надпревара по въоръжаване да се провежда на нейна територия. 

Американският президент Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин взаимно си дадоха шестмесечна отсрочка за напускане на подписаното през 1987 г. споразумение, което забранява поставянето на наземни ядрени оръжия със среден обсег.

Чрез Договора за ракети Европа се бе оттървала от бързо подвижните и лесно скриваеми атомни ракети, които могат да изтрият градове от лицето на земята в рамките на няколко минути от изтрелването им.

Това възражда тревогите у много западни експерти относно рисковете за "стратегическо разделяне" между Америка и Европа. Проблемът ще се влоши на предстоящата през тази седмица среща между министрите на отбраната в НАТО и на Мюнхенската конференция за сигурността.

Но европейските лидери не трябва да позволяват да бъдат сплашвани или принуждавани да извършат стратегически и политически грешки.

Вашингтон, подкрепен от съюзниците си в НАТО, обвинява Москва, че от години мами, като изгражда наземни ракети, които могат да пренасят атомни бойни глави и чийто радиус на действие е между 500 и 5 500 километра - което нарушава клаузите на Договора от 1987 г. 

НАТО разчита Русия да отстъпи и да "се завърне към отстъпчивтостта" преди да изтече срока. Не се надявайте. Путин може да почувства, че с по-дръзки действия ще разстрои отношенията между трансатлантическите партньори.

Погрешно ще бъде, ако САЩ отново поставят ядрени ракети в Европа. Вече сме вървели по този път - през 80-те. Политически изтощаващо е, изпълнено е с опасности и най-вече - ненужно, предвид факта, че съществуващите атомни арсенали са достатъчно, за да изтребят света неколкократно.

Има и по-добри начини да се защити Континента от атомна заплаха, включително като се инвестира повече в конвенционални оръжия и инфраструктура. Така ще се подсигури светкавичното мобилизиране при криза и ще се гарантира, че по-малките британски и френски ядрени арсенали, както и системата на НАТО за обмяна на атомно оръжие между САЩ и ЕС, са винаги готови.

Атомно "дежавю"

За трети път след края на Студената война западните стратези панически предупреждават за нарушаването на Договора за ракети от Москва и призовават за ответна реакция, за да се предотврати "руското ядрено надмощие над Европа". 

Кремъл отрича твърдението, че новите ракети нарушават споразумението, но не прави нищо повече от това, за да изобличи обвинението. Той също обвинява Вашингтон, че е нарушил сделката, като е започнал да поставя ракетни защитни системи в Европа.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че някои от новите руски ракети вече са поставени в Европа.

"Това събаря една от централните колони на европейската сигурност", написаха в доклад специалистите по отбрана Хайнрих Браус и Кристиян Мьолинг за Германския съвет по чуждестранни отношения (DGAP). "Това разделя НАТО на две зони за сигурност и може да даде на Москва възможност да ескалира напрежението", добавят експертите.

Браус, който е пенсиониран генерал, доскоро бе директор в НАТО по въпроси за отбраната и планирането.

За някого, който е станал свидетел на решението на Северноатлантическия пакт през 1979 г. да постави ракети "Пършинг-2" в пет европейски държави, в случай че СССР не премахне своите ракети СС-20, които са били насочени към Западна Европа, очертаващият се дебат около Договора за ракети за среден и малък обсег може да изглежда като едно отвратително "дежавю".

И тогава, и сега, стратези твърдят, че европейските съюзници на НАТО са твърде податливи откъм външна принуда. 

И тогава, и сега, Москва се кълне, че новата ракета е просто "ъпгрейд".

И тогава, и сега, някои стратези спорят, че Русия ще се оттегли само ако е убедена, че НАТО ще постави нови американски ракети в Европа.

И тогава, и сега, решението се взема в контекста на съмненията за непоколебимостта на Вашингтон да подкрепи Европа. Канцлерът на ФРГ Хелмут Шмид се страхуваше от разделяне със САЩ и помоли да бъдат доставени американски ракети през 1978 г., отчасти заради недоверието си към тогавашния президент Джими Картър.

Подобни съмнения започват да се проявяват откакто Тръмп нарече НАТО "отживелица" и се въздържа да потвърди клетвата за колективна защита на държавите членки от външно нападение.

"Как да спрем да се притесняваме и да заобичаме бомбата"

Опитът на Шмид трябва да служи като обица на ухото за повечето съвременни европейски лидери. Решението на НАТО да постави ракети със среден обсег в Европа му коства поста.

Нарастващото протестно движение срещу атомното оръжие оказа огромно въздействие върху Социалдемократическата партия, което провокира либералните коалиционни партньори на Шмид да го разкарат през 1982 г. и да се съберат с християндемократите на Хелмут Кол.

Масовите демонстрации и политическите препирни бяха толкова травмиращи, че трудно може да си представи някой германски канцлер, както и италиански, белгийски или холандски премиер, да помоли  да се доставят на европейска земя нови ракети от Щатите.

"Това ще бъде политически токсично в Германия", заяви източник на НАТО, като отбеляза, че Берлин първоначално се е въздържал от това да сподели мнението на САЩ, че Русия е нарушила споразумението.

Не е такъв обаче случаят с Полша, която с готовност даде зелена светлина на САЩ да построят постоянна военна база на нейна територия. Гласът на Варшава се чува най-силно сред редиците на НАТО, когато се коментира слабостта на Централна Европа. Често Полша се спира току-преди да поиска нови американски ядрени ракети.

Когато НАТО се разшири на изток след края на Студената война, Алиансът обеща на Русия, че няма да поставя атомни бомби на територията на новите държави членки. Трябва да удържи на обещанието си.

Права е Америка, като казва, че не може да продължи да спазва споразумение, с което се съобразява само едната страна. Позицията на НАТО също е последователна, като твърди, че нарушенията на Русия не могат да бъдат игнорирани.

Но съществуват повече от достатъчно алтернативи преди да се помисли за атомно превъоръжаване на Европа. 

Европейските лидери трябва да настояват за колективен политически контрол над Европа и да не позволяват на военни командири, американски "ястреби" или военната индустрия да решават предварително каква да е реакцията на НАТО.

Вашингтон и Москва са отчасти принудени да действат заради постепенния възход на Китай - маргинален атомен актьор през 80-те, днес тя се бори да се превърне в световен хегемон. Китай, Индия и останалите държави притежателки на ядрено оръжие могат да развиват потенциала си за разработването му, докато САЩ и Русия са с вързани с ръце.

Един начин да се преодолее проблема ще е да се предложи на Пекин безпрецедентен тристранен договор за ядрено въздържане. 

Идеята сигурно няма да успее. Не се знае дали президентът Си Дзинпин ще позволи да бъдат наложени ограничия върху арсенала на Китай, след като страната има явни амбиции над Тайван, Южнокитайско море и Корейския полуостров. Точно зад ъгъла е и предстоящият съюз между САЩ, Япония, Австралия и Индия. 

По-практичен път напред е ограничаването чрез конвенционалното оръжие. Ядрената сила може да е по-опасна на теория, но в действителност, няма рационален лидер, който да се надява, че ще му се размине, ако заплашва или директно изстреля ракети с ядрена бойна глава.

Неспазването от Русия на Договора за ракети може да помогне на европейските съюзници да оправдаят пред електоратите си финансирането на оръжия за конвенционална отбрана, включително в добиването на прецизни неядрени ракети и в изграждането на пътища, летища и складове, които да подобрят възможностите за по-бързо изпращане на подкрепления на източния фланг на НАТО при криза.

Европейските нации също тихо модернизират т.нар. "възможности за ядрено споделяне", в които участват пет неядрени съюзнички - Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция. Те складират на своя територия американски атомни бомби и летателни апарати, които могат да ги пренасят. 

Някои от страните планират да закупят изтребители Ф-35, за да заместят остаряващите Ф-16 и самолети "Торнадо". Американските атомни бомби Б61, които те могат да пренасят, също са подобрявани.

"Тази ситуация е задоволителна", заяви Саймън Лун, бивш специалист по отбрана в НАТО и експерт в контролирането на оръжията.

Ако са мъдри, европейските правителства ще се вслушат в подобни коментари. Ще трябва занапред да възприемат хладнокръвното стратегическо мислене за сметка на паническите реакции.