Близо 3 милиона души, собственици на акции, ще бъдат натоварени със солени такси, а на някои от тях направо ще им национализират ценните книги. Става дума за акциите от старите бонови книжки от приватизацията. Те съдържат акции в компании, раздържавявани тогава. Някои от тези компании не съществуват вече. Но други съществуват, а акциите им имат стойност. 

Властта е измислила Концепция за личните сметки на физически и юридически лица. Предвидила е срок на задължително прехвърляне на безналичните акции (тези от боновите книжки) в сметки на Централния депозитар към инвестиционни посредници. Разбира се, тези посредници събират отделна такса за всяка услуга. Ако собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно (много хора въобще няма да са разбрали, че трябва да направят това), то акциите ще бъдат насилствено и принудително внесени в нов фонд (държавен) срещу дялове. Това на практика е частичната национализация. Ако и след това няма действия от притежателите на дялове (от новия държавен фонд), следва пълна национализация - парите ще бъдат внесени в Сребърния фонд.

Идеята та властта е все едно да ви национализират колата, ако не я използвате достатъчно. Колко е достатъчно пък преценява някой бюрократ. Тези идеи противоречат на Конституцията на Република България и на Общностното право на ЕС. 

Организациите на бизнеса вече обявиха, че са категорично против - в специална позиция. Проблемът е, че за сегашния парламент смачкването на малкия бизнес и дребните акционери се превръща в ежеседмично занимание, което води до обезпокоителни очаквания, че подобни идеи могат да бъдат подкрепени без особен дебат и осмисляне.

Дотук добре, но каква е скритата цел на властта?

Целта е да се направи голям нов фонд, който вероятно ще се управлява от Министерството на финансите. Министерството изведнъж ще се окаже важен акционер в десетки фирми и ще започне да влияе на процеса на работа.  Така някоя прекрасна сутрин много компании може реално да се събудят с нов съдружник. Изключително интересен е въпросът кои лица ще управляват този фонд. Реалистично е да се очаква, че няма да бъдат по-различни от обичайните назначения на Министерството на финансите от последните две години.

А последиците...

Очакваните негативни ефекти са многопластови. На първо място ще пострада капиталовият пазар, защото всяка национализация се разбира като сигнал за следваща такава. Там, където национализират, не се инвестира. По тази причина очаквам допълнително влошаване на инвестиционния имидж на България и спад в притока на капитали. Редица инвеститори ще търсят начин да се продадат вложенията си и де се оттеглят на безопасно място.

Ако целта е задвижване на „обездвижени“ акции (както твърдят авторите на идеята) е много по-разумно всичко това да се направи на доброволен принцип. Тоест, държавата създава фонд и прави рекламна кампания. Пък който иска да си прехвърли ценните книги - да го направи. Нека хората сами да решат.

Ако идеята за държавен фонд е им се стори добра, те сами ще поискат да участват. Освен това е разумно да се предприемат мерки като електронно управление на малките пакети акции, заедно с намаляване на таксите. Нужно е и разработването на механизъм за ефективно изплащане на дивиденти.

Държавите, които са опитвали да национализират частни активи, винаги заплащат висока цена под формата на намаляване на икономическата активност, отлив на капитали и по-нисък растеж.

*  Авторът е икономист, народен представител в 40-ото, 41-ото и 43-ото Народно събрание от десницата. Част е от обединението "Демократична България"