Въпреки опита предложените изменения в Закона за хазарта, с които ще се ограничат продажбата и рекламата на моментните лотарийни игри, да бъдат пратени в забвение, това не се случи. И измененията ще бъдат разгледани от депутатите веднага след коледната ваканция – още през януари.

Такава заявка даде председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ). Спорният проект на съпредседателя на Обединени патриоти и лидер на НФСБ Валери Симеонов мина през доста перипетии, преди да стигне до това обещание. Първо отнесе много критики от едрия бизнес, спортните клубове и телевизиите, които печелят от рекламата на хазарт. После ГЕРБ реши да „удави“ предложението в директиви като го прати за нотификация от Европейската комисия, а в последствие го и „забрави“ в Брюксел, докато не получи напомняне лично от Симеонов.

Проектът

Както е известно през май депутати на Симеонов (а не той в качеството му на член на Министерския съвет тогава, вицепремиер) внесоха изменения в Закона за хазарта, според които продажбата на т.нар. „талончета за търкане“, които в момента се разпространяват в почти всички търговски обекти в страната, а на места и в държавните "Български пощи", да бъде ограничена до специализираните за хазартни игри места – т.е. лицензираните като такива пунктове, казина и пр.

Такова ограничение имаше в стария закон за хазарта, но преди шест години влезе в сила по-либералният режим и оттогава пазарът е залят от игрите на "Националната лотария" и "Лотария България" (на "Евробет"). В съвета на директорите на първата е бизнесменът Васил Божков, а втората е собственост на две дружества, едното от които собственост на холандска фирма. "Лотария" също се свързваше с Божков.

Предвидено бе и ограничаване на рекламата на хазарт, в т.ч. и реклама на спечелилите „чековете“. Сега тв рекламите масово показват поредния щастливец, изтъркал билет и спечелил хиляди, дори милиони. Спорният момент там бе, че част от предложението бе разтълкувано като забрана логата на спонсорите организатори на хазартни игри да бъдат излагани на фланелките на спортистите, по стадионите и спортните зали и пр., каквато е практиката в момента за всеки вид спонсор.

Подкрепата

Формално коалиционният партньор на "Обединени патриоти" - ГЕРБ, подкрепи измененията. Това направиха и от БСП. Позицията на ДПС остава неясна и до днес. Въпросите към представители на Движението в парламента получават отговора – темана не е обсъдена в група. Но все пак имало резон в някои от предложенията. „Патриотите“ обаче не вярват да получат подкрепа от ДПС. От „Воля“ още през май се обявиха „против“ – съзряха лобизъм и опит да се потопи изсветленият хазартен сектор в сивия такъв.

Отпорът

Последва и сериозен отпор от страна на големите работодателски организации, спортните клубове и телевизиите, голям приход за които е именно рекламата на тези хазартни игри.

Така например през август "Медиа клуб" оповести, че за първите шест месеца на 2018 г. „Национална лотария“ е най-големият рекламодател в България.

Само за телевизионна реклама "Национална лотария" е похарчила почти 13 милиона евро само за шест месеца. За цялата 2017 г. сумата бе близо 23 милиона евро. Фирмата с талончетата, чиито телевизионни програми са водени от популярния актьор Захари Бахаров, дава за реклама повече, отколкото петте първенци в категорията "Финанси" - "Кредисимо", Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Банка Пиреус и Уникредит Булбанк. 

Рекламният бюджет на "Национална лотария" доближава общия рекламен бюджет на трите мобилни оператора - А1, "Теленор" и "Виваком".

Дори СЕМ се произнесе по въпроса за тв рекламата със становище, в което се посочваше, че тя пак може да бъде ограничена, но за излъчване преди 22 часа.

Извъртането

Вероятно окрилен от подкрепата Симеонов стигна дотам, че да заговори и за въвеждане на ДДС за хазарта. Сега игрите на щастието плащат различни отчисления, но за тях няма стандартния за по-голямата част от останалия бизнес данък добавена стойност от 20 на сто.

Изведнъж обаче голямата управляваща партия реши, че текстовете трябва да бъдат изпратени за нотификация в Европейската комисия с мотива, че можело да противоречат на общото европейско право и трябвало "да се даде възможност на стопанските субекти да дадат своята оценка за влиянието на националнотехнически регламенти, предлагани от други държави членки".

Това се случи на заседание на бюджетната комисия в парламента, като депутатите се позоваха на становище на Министерство на финансите. Последва тълкуване може ли да се праща за съгласуване в Брюксел закон, предложен от депутати, а не от министри. Бяха цитирани евродирективи и постановления на Министерския съвет и в крайна сметка, удавен в тези директиви, през юни бе решено, че проектът на „патриотите“ отива за нотификация. Формално, според нормативите, там го праща министърът на икономиката, което той е направил на 14 юли. Оттам нататък проектът може да престои и четири месеца. Но според различни експерти, които коментираха тогава, срокът бил „пожелателен“ и проектът можело да отлежи, докато бъде забравен.

Развръзката

Така стигаме до ноември, когато Валери Симеонов лично е попитал министъра на финансите Владислав Горанов какво се случва с нотификацията. И така станало ясно, че срокът за нея е изтекъл още на 15 октомври и не е постъпило нито едно възражение или коментар, разказаха депутати от НФСБ. От партията на Симеонов обаче не решили да повдигат въпроса насред разглеждането на бюджета за следващата година. Самата Менда Стоянова пък е била уведомена за развръзката на 9 ноември от финансовото министерство.

До обществеността достигна информация за това, че забележки по закона няма и на практика няма пречка да продължи разглеждането му в парламента едва през декември – след нарочно запитване на "Медиапул".

Пред Клуб Z Симеонов заяви, че лично е разговарял с Менда Стоянова и тя е поела ангажимента да разпредели проекта в председателстваната от нея водеща комисия до средата на януари. Симеонов обаче нямало да внася предложение и за въвеждане на ДДС за хазарта. „Засега и това да се приеме е достатъчно“, допълни той.