Точно преди 10 години светът бе ужасен от едно нечовешко престъпление.

Днес май почти всички сме забравили за него, улисани в руската агресия в Украйна, сраженията срещу джихадистите в Ирак и Сирия или поредното напрежение в ивицата Газа.

На 1 септември 2004 г. бе извършено едно от най-чудовищните терористични нападения в наше време. Чудовищно не заради броя на жертвите, а заради възрастта им.

Така изглеждаше Училище №1 в деня след атаката на руските спецсили. То се превърна в паметник на жертвите на тероризма.

344-ма цивилни загинаха, от тях 186 бяха деца. Те намериха смъртта си в училището, където учеха. Пленени в първия учебен ден, те и придружаващите ги родители и близки бяха заложници в продължение на три дни. И загинаха както заради жестокостта на терористите, така и заради неадекватните действия на руските спецчасти. Но за последното и днес много малко се говори. 

Само за ден край Беслан изникна ново гробище.

Чудовищното деяние бе извършено в руския град Беслан, намиращ се в автономната република Северна Осетия. Двама от екипа на Клуб Z бяха сред общо четиримата български журналисти, които пристигнаха веднага на мястото на трагедията и останаха около седмица. Снимките на Веселин Боришев, които публикуваме, дават представа за трагедията.

 В Беслан се намира може би единственото гробище в света, където един до друг почиват  християни и мюсюлмани. То се появи за един ден и го нарекоха  "Градът на ангелите". Там погребаха загиналите деца. В онези дни в гробището имаше повече хора, отколкото по улиците на Беслан.

В "Града на ангелите" един до друг са погребани християни и мюсюлмани.

Там и сега постоянно идват хора от цял свят, твърди пред телевизия РТ Касполат Рамонов. Той е загубил жена си и едната си дъщеря при нападението. След това Рамонов доброволно е станал пазач на гробището и знае наизуст имената и възрастта на всички погребани жертви от Беслан.

"Хората идват тук да се поклонят, като на свято място. За тях това е нещо като Ерусалим, Рим или Мека, зависи от коя религия са", споделя пазачът.

Какво се случва преди десет години?

На 1 септември училище номер 1 в Беслан е препълнено. По традиция семействата изпращат своите деца ученици.

Терористите използват този момент, за да вземат колкото се може повече заложници. Малко след началото на тържеството в сградата нахлуват 32-ма терористи. Две от тях са жени - шахидки. Едната също намира смъртта си  в училището - взривява я собственият й водач. Дори след разчистването в една от стаите на стената висяха кичури от косата й... Смята се, че терористите са имали помощници, скрити след хората. По време на разследването се установи, че част от въоръжението е пренесено преди първия учебен ден и е било скрито в училището.

Майки от Беслан оплакват загиналите си деца.

Както винаги при такива случаи, руските власти обявяват занижена цифра на пленниците. В началото те твърдят, че става дума за 200-400 души. В действителност обаче в ръцете на терористите са 1300 души, над половината от които деца.

Двудневните преговори с похитителите не дават резултат. Бандитите дори не позволяват на заложниците да ядат и пият вода. Наричат това "глад в името на Аллах". Затова после почернените майки носеха шишета с вода във физкултурния салон, където натъпкани бяха държани пленниците. Оцелели разказваха, че майки карали децата си да пият от собствената си урина. 

От сградата се носят изстрели. Никой не може да каже със сигурност има ли убити.

Майка прегръща тежко ранената си дъщеря.

На 3 септември настъпва кървавата развръзка. Терористите пускат медицински екипи, за да изнесат телата на 21 убити заложници. До училището се приближават командоси. Терористите откриват огън и нареждат децата по прозорците. Включват се въоръжени местни цивилни - бащи и близки на пленниците.  Чуват се две мощни експлозии от физкултурния салон.

След тях започва хаотична битка между похитителите и спецсилите. Спецчастите обстрелват училището с тежки оръжия и от прозорците на околните жилищни блокове.

Физкултурният салон, където терористите държат пленниците, е  разрушен.

Тук са държани над хиляда души пленници, 

Последствията са страшни. Освен многото жертви над 700 души са ранени. Много деца са осакатени завинаги. Някои ослепяват.

Руското правителство е критикувано за лошо организираното нападение срещу похитителите и използването на тежки оръжия, които раняват много хора. Повечето пострадали от него са заложници.

Смята се, че повечето нападатели са ингуши. Според други източници сред гях има и чеченци. Беслан е разположен близо до границата с Ингушетия, а само на 18 километра е чеченската столица Грозни. Местните разказваха, че дни преди нападението няколко семейства на ингуши, които имали къщи в градчето, масово ги напуснали.

"Смърт на ингушите", бе изписано на стената в една от класните стаи след трагедията.

На 17 септември - две седмици след края на кървавата драма, отговорност за нападението поема чеченският сепаратистки лидер Шамил Басаев. Той заявява, че желанието му било да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ от Черно до Каспийско море, Чечня да бъде официално призната за независима. Той намери смъртта си при спецоперация на руските сили години по-късно.

31 похитители са убити. Жив е заловен само един. Това е 23-годишният тогава чеченец Нурпаша Кулаев. Той не се призна за виновен и твърдеше на процеса, че е бил закаран насила в училището. Кулаев бе осъден на доживотен затвор. 

В Беслан болката е жива. И омразата продължава да тлее... Както в цял Кавказ.