Знам какво ще последва. Част от читателите ще се възмутят от заглавието и директно ще прескочат към коментарите, за да напишат как съм „американска подлога“, „блюдолизец на властта“ или най-малкото „империалистически агент“. Да им пожелаем приятен и успешен ден и да затегнем коланите. Продължаваме.

Хвърлен камък в блатото. Нали знаете какво се случва след това. Точно това направи министърът на отбраната в служебното правителство Велизар Шаламанов с публикуваната „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“. Политиката на днешното ръководство на Русия представлява опасност за България, каза в няколко страници екипът на министъра. „Визия“-та не е писана само и лично от Шаламанов, но като лице на институцията на него му предстои да обере всички позитиви и негативи.

Документът описва как с различни неконвенционални средства, т.нар. хибридна война, Русия „мобилизира вътрешни политически, икономически субекти и медии с цел да подкопае интегритета на институции, ценностите на либералната демокрация и националния дух и воля“. От една страна този текст може да бъде критикуван за прекалената му директност и твърде лесно „подаденото“ на медиите заглавие – „Русия е опасност“. От друга обаче документът направи нещо, което нито един политик, гражданска организация или медия не успя да направи в последните години – да върне разговора на полето на сериозното и да постави въпросите какво става с България, накъде върви и къде иска да се озове. Част от кой свят искаме да бъдем? В какво общество да живеем?

Тук ще се разделим с втората група пасажери. Тези, които ще реагират на израза „либерална демокрация“ и отново директно ще отидат при коментарите, за да ме нарекат „либераст“, „еврогей“, или каквото се сетите. Проверете коланите и продължаваме.

Преди 25 години тръгнахме да строим точно либерална демокрация. Самата дума „либерална“ не присъства в Конституцията, но пък присъстват всички принципи на това понятие. Защото поискахме да сме страна, в която има свобода на изразяване, а не се забраняват филмите, които могат да бъдат приети като „непатриотични“ или „хулещи“ образа на Русия, както се случва в момента. Защото поискахме да сме страна, в която всички имат равни права, независимо от политически, етнически, религиозни, сексуални и други различия, а не да се забранява със закон „пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения“, както стана в Русия. Защото поискахме свободни медии, а не болтчета от машината на личната пропаганда.

Сега да благодарим за компанията на третата група читатели, които ще ни напуснат, за да обвинят в коментарите либералната демокрация за „крадливата приватизация“, докарването на народа „до просешка тояга“ и „циганската престъпност“. Свободата на личността не може да бъде виновна за липсата на върховенство на закона и работещи институции. Тази задача все още предстои, за съжаление. Преди обаче да обвиним свободата като такава, можем да потърсим отговорност от управляващите през тези години и тези, които ги избират. Т.е. ние.

Наистина беше по-добре България да мине през референдум преди да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. Но пък всички значими партии, без изключение, подкрепяха тази посока. А кой гласува за тях?

Тук не става дума за футболен мач, в който едните викат за Америка, а другите – за Русия. Става дума за принципите, по които искаме да живеем. Защото както Америка не е само шистов газ, така и Русия не е само Путин. Русия са хилядите смесени, надявам се и щастливи, семейства у нас. Русия са хилядите доволни туристи, които правят щастливи хиляди български предприемачи. Русия са Пушкин, Чайковски, Тарковски и т.н. Путин е временен, всичко по-горе ще го надживее. Затова разговорът не е за и против Русия или Запада по принцип, а за ценностите и правилата, по които живеем.

Вече имаме първите политически реакции на „Визия“-та. „Атака“ и АБВ поискаха оставката на военния министър. Вероятно ще последват и още. Вероятно ще има и подкрепа. Но пък ще видим кой къде е застанал. Ясно и еднозначно.

Аз лично не предпочитам принципите на Путинова Русия. Вие може да ги предпочитате. Дори и да спорим, важното е да го правим цивилизовано. Досега обаче изобщо не говорихме за това, а за ледената кофа на Цветанов, за „спонтанните“ номинации за Делян Пеевски, за на Станишев на жена му фризьорката. Затова, независимо какви позиции подкрепяме, да благодарим на Велизар Шаламанов, че ни провокира да започнем най-после да говорим за посоката пред България и за това кой в какво общество иска да отгледа децата си. 

Редакцията на Клуб Z е готова да публикува и други мнения по темата.