Жаир Болсонаро, новоизбраният президент на Бразилия, който встъпва в длъжност на 1 януари, обеща да извади най-голямата държава в Латинска Америка от Парижкото споразумение за климата, да се присъедини към шепата държави, които преместиха посолствата си в Израел от Тел Авив в Йерусалим и да възприеме твърда линия срещу президента на съседна Венецуела - Николас Мадуро, предава "Асошиейтид прес", цитирана от БТА. 

Бившият военен, спечелил си лоша слава с оскърбителния си език, често критикува Китай - най-големият чуждестранен инвеститор в Бразилия.

Дръзките му планове и поведение кара дипломати, политически анализатори и бивши правителствени служители да предупреждават, че подобни ходове могат да изолират регионалната суперсила вместо да отворят нови пазари.

"Ако Болсонаро направи това, което казва, Бразилия бързо ще бъде изолирана от световната общност", каза Рубенс Рикуперо, бивш министър на финансите и на околната среда. "Бразилия има за решаване 50 000 проблеми. Той иска да ни създаде проблеми, които нямаме, срещу нищо насреща".

Болсонаро нарече бежанците, бягащи към Европа, "човешка измет", с което скандализира африкански и близкоизточни държави. 

И подобно на Доналд Тръмп, той иска да предоговори или да се откаже от търговски договори, включително от Южноамериканския общ пазар "Меркосур".

Президентът все още не е посочил външен министър и извън популистката му предизборна риторика, официалната му програма беше оскъдна откъм актуални политически въпроси. 

"Структурата на външното министерство трябва да е в услуга на ценностите, които винаги са били свързвани с бразилския народ", е написано в нея. "Другият фронт е да се засили външната търговия с държави, които могат да донесат икономическа и технологична полза на Бразилия".

Като депутат от задните банки той е с посредствен актив за 27 години  (само два от неговите законопроекта са били одобрени). Болсонаро често изтъква, че външната политика на Бразилия е движена от "левичарската идеология на Работническата партия", управлявала страната от 2003 до 2016 година. 

Той обеща да "не се занимава с диктатори" - очевиден намек към леви лидери като Мадуро и кубинския президент Раул Кастро.

Потенциалното излизане от Парижкото споразумение ще бъде наблюдавано под лупа. Според Болсонаро то не е изгодно за Бразилия, тъй като на територията ѝ се намират тропическите гори на Амазонка, които са огромен източник на богатство за страната. През септември като кандидат-президент той заяви, че споразумението поставя "на карта суверенитета на Бразилия", защото изпълнението на целите за вредни емисии и тези срещу обезлесяването ще станат причина да не се разработват милиони акра амазонска територия.

Бразилия се съгласи до 2025 г. да намали с 37 процента парниковите си газове, под нивата от 2005 г. За да се случи това, тя трябва да увеличи биогоривата като част от енергийната си инфраструктура и рязко да намали обезлесяването. 

Броени дни преди изборите в неделя Болсонаро отстъпи от твърдата си позиция и оповести, че няма да оттегля страната от Парижкото споразумение, ако суверенитетът на Бразилия бъде защитен, което може да се тълкува по много начини.

Загърбването на споразумението може да предизвика широко международно осъждане и да доведе до финансови последици и отлив на чуждестранни инвестиции. Би могло също да блокира търговско споразумение между Бразилия и Европейския съюз, което в момента се дискутира.


"Представете си германската канцлерка Ангела Меркел, която е изразителка на умереността в света. Тя трябва да се срещне с Тръмп, защото САЩ са голям партньор", каза Оливер Стункел, преподавател по международни отношения във фондация "Жетулио Варгас" в Сао Пауло. "Защо да се среща с Болсонаро, човек, който може да й създаде затруднения, дори само заради нещата, които вече е казал? Създаването на допълнителни затруднения само влошава нещата".

Болсонаро ще започне управлението си на фона на търкания с Китай, която е инвестирала милиарди долари в енергийни, инфраструктурни и петролни проекта в Бразилия. По време на кампанията се оплака, че "в Бразилия китайците не просто купуват, а изкупуват самата Бразилия". През февруари той посети Тайван за срещи с бизнесмени и политически лидери, което според лидера на Китай, Си Дзинпин, може да предизвика "сътресения в стратегическото партньорство между Бразилия и Китай".

Според Шарлис Тан, председател на бразилско-китайската търговска камара в Рио де Жанейро, Болсонаро ще има по-сдържани позиции спрямо Пекин, след като дойде на власт.

Тан обаче предупреди, че Китай може да отвърне на удара, ако риториката не бъде смекчена. Бразилия например се готви догодина да бъде домакин на среща на високо равнище на т. нар. държави от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.

"Господин Си може да реши да не идва, ако не се чувства добре дошъл", каза Тан.

По време на кампанията си Болсонаро често използваше Венецуела като предупреждение за това какво може да донесе левичарската политика на кандидата на Работническата партия Фернандо Адад и се закле да държи твърд курс и да "блокира комунизма", без да разкрива какво точно смята да направи.



Рубенс Барбоза, бивш посланик на Бразилия във Вашингтон, вярва, че в края на краищата Болсонаро ще се откаже от най-радикалните си обещания във външната политика.

"В случай на признаване на Йерусалим за израелска столица, например, това ще означава да се хвърлят на вятъра шест милиарда долара годишно от продажбите на птиче месо за арабските държави", каза Барбоза, като отбеляза, че Бразилия е един от най-големите световни износители на птиче и говеждо месо. "Ще има хора, които ще го посъветват за последиците и той ще се вслуша".