Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Почти без дебати и безпроблемно депутатите приеха на второ четене т.нар. закон за медиите на Делян Пеевски. Както е известно, текстът бе анонсиран като опит за изсветляване на собствеността на медиите, и то не само чрез публичното оповестяване на действителните собственици, но и на фиктивните такива – т.е. тези, които определят редакционната политика, но остават в сянка. Оказа се, второто не било такова, каквото изглежда. А под „фактически контрол на съдържанието“, както от ДПС са записали в проекта си, трябвало да се разбира лица като главни редактори, отговорни редактори и пр. На които всъщност няма какво да им се изсветлява.

Единствените опоненти на текстове от закона бяха двамата депутати от левицата Антон Кутев и Милко Недялков. От трибуната се чуха и дежурните обвинения срещу неправителствената организация, която измерва свободата на словото по света „Репортери без граници“; не бе пропуснат и Джордж Сорос. Бе поставен и въпросът дали тези законови изменения не се правят като PR за самия им съвносител Делян Пеевски.

Новите задължения

Както е известно, през февруари Пеевски и колегите му депутати от ДПС Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев внесоха изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който вече ще се казва "Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците“. Те бяха приети днес почти във вида, в който бяха предложени.

Въвежда се задължение за всички медии, в т.ч. онлайн медиите, които сега не са обхванати от никакви закони, да депозират в Министерството на културата информация за реалните и скритите си собственици (ако имат такива). Както и всички форми на финансиране и информация за източниците им. Въпросът с финансирането касае договори с държавни и общински дружества, обществени поръчки, договори с партии, банкови кредити, европейско финансиране, както и финансиране от международни донорски организации. Когато доставчикът на медийна услуга е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и пр., като собственик се посочва институцията, която упражнява надзор.

Това ще важи и за разпространителите, като ако се установи, че държат над 1/3 от пунктовете, ще бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията.

От своя страна МК трябва да публикува информацията на сайта си. Сега съществува подобие на регистър, който е само за печатните медии и е непълен. Идеята е до една година информацията да придобие вид на онлайн платформа.

Тук идва и спорният момент: Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга или редакционната политика е различно от действителния собственик, също трябва да се обяви в декларацията. В допълнителните разпоредби вносителите на ДПС не са уточнили какво е „фактически контрол“, само какво е „действителен собственик“.

При неподадена декларация или подадена извън срока, или при декларация с невярно съдържание лицето подлежи на санкция от 10 000 лева до 15 000 лева. При повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева.

Законите като PR

Пръв на неясния текст с „фактическия контрол“ реагира Кутев.

„Въвежда се понятието „фактически контрол на съдържанието“ – на мен не ми е ясно как се определя лицето, което има фактически контрол върху съдържанието. Казвам, че текстовете са във вярна посока – по принцип искат да направят изсветляване. Не вярвам, че спрямо сегашното законодателство не може да има по-добър вариант. Но казвам, че тези текстове в този си вид няма да сработят“, посочи депутатът от левицата.

След което постави въпрос и относно финансирането. Как ще се проследява дали държавата не финансира индиректно някоя медия. И реши да даде пример със собственика на „Овергаз“ и издател на вестник „Сега“ Сашо Дончев, за да не давал пример само с Делян Пеевски („Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и др.). Ако държавно финансиране минава през фирма на собственика, а той с тези средства финансира вестника си - това на практика е финансиране от държавата, което минава за добра търговска практика, даде пример Кутев. След което все пак направи недвусмислен намек по адрес на Пеевски:

„Това е един опит за изсветляване на медиите - на един определен собственик на медии, който иска да докаже, че той не е монополист. Това е ясно. Не виждам защо трябва да минава през законодателство. И, честно казано, за първи път виждам PR опит да се прави през законодателство.“

Най-често

На Кутев се зае да отговаря Велислава Кръстева, за да направи опит да обясни какво влагат вносителите във „фактическия контрол“. И изненада с обяснението си:

„Относно затрудненията на колегите от БСП да се справят с някои от текстовете на закона: Г-н Кутев, мисля, че за всеки е ясен прочитът на „фактически контролира“ – това най-често са главните редактори, отговорните редактори и т.н. Те обикновено са ясно обозначени в самите издания.“

„Вие говорите, че това са „най-често главните редактори" – значи вие сте го вкарали в този закон не защото се подразбира кои са. Ако се подразбира кои са, то не са главните редактори. В обществото има мнение, че не главните редактори контролират съдържанието и според мен целта на вашия закон е това – да се каже кои са. Какво става в случаите извън „най-често“? В случая, в който не са „най-често главните редактори“, кои са?“, попита отново Кутев.

Колегата му Милко Недялков пък акцентира върху заложената норма за монопол при разпространението. „Не стана ясно и защо се предлага 1/3 за монопол. Това е твърде много, за да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Моето предложение е това да бъде 1/6“, предложи депутатът, но впоследствие при гласуването предложението му бе отхвърлено.

Всички „за“

Йордан Цонев, засегнат от изказването за PR акцията на Пеевски, защити отсъстващия си колега.

„Въпреки огромното желание на г-н Кутев да прокламира като цел на закона PR акция не така го оцениха абсолютно всички представители на медиите, които присъстваха, включително настроените негативно в началото“, посочи Цонев, визирайки общия дух на мир и разбирателство между двата враждуващи иначе медийни лагера, който цареше по време на обсъждането на закона в комисията по медии и култура преди около месец.

„Кой определя редакционната политика – още в хода на обсъждането стана ясно, че тази материя е сложна и не може да се обхванат всички хипотези. Но този опит е смел. Ако някой е искал да е още по-успешен и по-всеобхватен - да го е направил. Това не означава, че вносителите не са искали да направят това. Направили са го както смятат за най-добре“, допълни Цонев, като тук вече очевидно не става въпрос за главни и отговорни редактори.

„Това познание кой е скритият собственик е аналитично познание, няма как да се запише в законодателството. Просто обръщам внимание“, призна и Кутев, че на практика няма как да се докаже кой дирижира медийната политика в една редакция, ако самият той не иска да се афишира.

Сорос срещу PR-a за България

Цонев обаче продължи. Разказа как наскоро имал среща с представители на ПАСЕ. И от ПАСЕ установил, че анализът на медийната среда е базиран само на информация на „Репортери без граници“ – „само от неправителствени организации от кръга Сорос“. Тази година „Репортери“ поставиха България на „престижното“ 111-о място по свобода на словото.

„Изготвят доклади, абсолютно неверни. Този закон не е PR акция на едно лице, а PR акция на България! За свободата на словото у нас. Уважаеми колеги, благодаря ви за подкрепата на закона, защото правим една крачка напред България да не бъде клепана”, разгневи се от трибуната Цонев.

Римската правна мисъл

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) не издържа да не вземе участие в този юридически спор, въвличайки римското право в него. За да защити тезата, че институтът на „фактическия собственик“ не е невъзможен за доказване. Как? – С всички възможни доказателства.

„Тъй като дебатът стана интересен по отношение на понятията: Приемам, че това понятие ама много сериозен иновационен момент. Но то не е ново. Има го в континенталното законодателство. В продължение на двадесет и пет века, от римското право ние юристите съобразяваме т.нар. фактическа власт. То има значение, когато правната норма е решила, че ще отчете фактическото положение. Пример: институтът на владението. Според римските юристи е фактическата власт, фактическото владение. Съобразили са, че фактическото владение е нещо, което може да бъде установено. Как? – Ние юристите отговаряме – с всички възможни доказателства. Т.е. ако аз контролирам изданието Х и не съм се вписал в декларацията, но колегата Зарков (Крум Зарков, БСП) казва „аз съм свидетел как колегата Кирилов вдигна телефона и каза какво да бъде съдържанието“, тогава вече има невярност, ако не е попълнено в декларацията. Всеки може да доказва с всички доказателствени способи“, внесе „яснота“ Кирилов и посочи в заключение: „Затова аз подкрепям вносителите.“

„Ако правилно съм разбрал вашата логика – ще дадем право да се търси по общия ред, ако някой сметне, че някой е фиктивен собственик. Аз лично ще се извиня на г-н Цонев ако при следващата класация на „Репортери без граници“ сме се качили две места нагоре“, даде заявка Кутев.

Клепат, клепат…

Йордан Цонев обаче бе възприел линията на контраатаката и продължи да говори за начина, по който „соросоидните организации“ правят докладите си за състоянието на медийната среда у нас.

„Не знам колко са общоприети тези НПО, но никъде в доклада на „Репортери“ не са докладвали за фрапиращия случай по онези мейли, които изтекоха от главния редактор на една медийна група, хайде, да не цитирам имена. Те са от един и същ политико-медиен бизнес и те клепат България. И те клепат България, защото не сме сложили ред кой кой е в медийната среда“, посочи той.

А какво е това, което не спомена: През 2014 година агенция „Блиц“, за която се счита, че е под контрола на Пеевски, но разбира се – той няма общо с действителната собственост на медиите, публикува имейл кореспонденция между издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев и главните редактори и други отговорни лица в собствената му пресгрупа. В писмото Прокопиев споделя с подопечните му редактори информация относно лицензите на ЕРП-тата, която може да даде насоки за бъдещи разследвания на медиите му. За Цонев явно се определя като форма на натиск това, че издател, който не е скрит собственик, подава информация към собствените си медии. В последствие Прокопиев сезира прокуратурата за проникване в личния му имейл адрес.

По-нататъшното разглеждане на текстовете от закона мина без дебат. И той бе приет окончателно.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.