БСП предлага публичен фонд на мястото на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в който да се събират средствата от здравни вноски и парите, които държавата плаща за здравеопазване. С парите от този фонд да се финансират дейностите на държавните и общинските, но не и на частните болници. 

Това са предложения, залегнали в представения през юли документ "Визия за България", но те подлежат на дискусия, за да се види дали обществото и лекарското съсловие ще ги приеме, обяснява в интервю за агенция "Фокус" доц. д-р Георги Йорданов, депутат от левицата и зам.-председател на парламентарната здравна комисия. 

Чрез договори, сключени за определени дейности с НЗОК, сега се финансират всичките 346 лечебни заведения у нас. Повече от една трета от тях са частните болници и клиники. За тази година бюджетът на НЗОК е близо 3.865 млрд. лева, с над 400 милиона повече от предходната.

Според Георги Йорданов едни от най-честите въпроси, които гражданите задават при дискусиите по "Визия за България" са свързани с връщането на държавата в регулацията и контрола на здравеопазването. По думите му, след като лекари и пациенти не са доволни от модела на здравеопазване, наложен от 2000 г. у нас, той трябва да се промени. 

"Ясно е, че статутът на държавните и общинските лечебни заведения като търговски дружества, вече е изчерпан. Те се задъхват и не могат да изпълняват своите задължения в битка с конкуренцията с частните здравни заведения. Да, ние ще ги преобразуваме, никой не протестира против това. Те ще придобият статут, който твърде много наподобява на този на Военномедицинска академия, Национална многопрофилна транспортна болница и Медицински институт на МВР. Големият въпрос е дали публичният ресурс, който държавата отделя за здравеопазване трябва да бъде за финансиране само на държавните общински болници или и за частните. Има радикални мнения, които казват, че частните болници са на пазара и трябва да се справят сами само с кешови разплащания. Това твърде много ще затрудни системата. От друга страна частните болници не отговарят на изискванията за регулиране на потребностите от медицинска помощ и достатъчно по обем и срочност. Знаем, че през нощта те не работят, а имат само дежурни лекари с по-ниска квалификация", казва доц. д-р Йорданов в интервюто.

По закон частните болници са освободени от задължението да дават спешности. Преди няколко години бившият вече здравен министър Петър Москов разпореди проверка по сигнали, че екипите на спешна помощ карат по-леки случаи в частни болници срещу пари на ръка. Става въпрос за хора с кардиологични проблеми, за които клиничните пътеки са най-добре финансирани.

В интервюто заместник-председателят на здравната комисия отбелязва, че големият въпрос е какво става със самата НЗОК. "Има визия НЗОК да прекрати своето съществуване и на нейното място да има един публичен фонд, в който се събират парите от държавата и от гражданите за здравеопазване и те се насочват само към публичните здравни заведения. Това може да стане, но трябва да има дискусия, за да видим дали обществото и самото лекарско съсловие е готово да приеме такава система", заявява той.

Друг от големите проблеми е кадровото осигуряване на здравната система. Соцдепутатът казва, че противно на приказките, които се чуват, че в България има малко лекари и те напускат, данни показват, че в момента България има около 31 000 лекари - "и ние се намираме в челната, даже не и десетка, а седмица по брой на лекари в ЕС".

"Какво става със специализацията на тези лекари и дали ние трябва да произвеждаме такива? Имаме повече, отколкото ни трябват медицински институти в страната. Те произвеждат лекари, които не могат да намерят реализация в България. Производството на един лекар е скъпо нещо", заявява Йорданов.

Това, което предлага "Визия за България", е сумите, които в момента плащат студентите държавна поръчка - между 800 и 900 лева на година, да бъдат отменени, т.е. медицинското образование да бъде безплатно за студентите, но да бъде на договорно начало. Това означава, че те сключват договор, когато постъпят в университета, че след завършване на образованието си ще работят три или пет години (схемата на някогашното разпределение - бел.р.), обяснява д-р Йорданов.

Същото се предлага и по отношение на тяхната специализация. Те няма да имат проблем, когато специализират, но ще сключат договор за срок, колкото трае специализацията, да работят в район от България, определен от Министерство на здравеопазването.

Депутатът от БСП обаче отбелязва, че има друг катастрофален проблем - за медицинските специалисти, медицинските сестри и акушерките.

"Това е истинска катастрофа. Анализът показва, че една част от тях вече са в, меко казано, по-напреднала възраст. Те дават всичко от себе си, даже повече от това, което могат да дадат, за да закрепят здравната система. Това обаче не може да продължава вечно. На първо място трябва да се започне с подобряване на материалните стимули за работа в този отрасъл в тази нелека медицинска професия".

За разлика от лекарите, които получават част от възнагражденията си от всяка клинична пътека, реализирана в съответното лечебно заведение, заплащането на медицинските сестри не е обвързано с това. Това лято те излязоха на протести, а от средите на управляващите отговориха, че проблемът с ниските възнаграждения е от компетенциите на управителите на болниците и клиниките, които разпределят бюджетите.

В интерюто Йорданов коментира и предложеното във "Визия за България" изграждане на Национална здравна система на регионален принцип, като обяснява, че основната идея е пациентът да започне от най-ниското й ниво, а след това тя да го препраща през отделните нива.

В документа отново се предлага диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия. 

"Реално се касае за значителни суми в порядъка между 400 и 600 млн. ДДС, които финансовият министър, който и да е той, какъвто и да е цвят, смята за привлекателно да ги използва, а не да ги "загуби". За едно лечебно заведение това ДДС представлява 20% общи разходи. Наскоро правих една сметка, че болницата, която оглавявах - УМБАЛ- Пловдив, е платила над 25 млн. лева ДДС през годините, в които оперира като търговско дружество. Безспорно ставката трябва да бъде намалена", категоричен е Георги Йорданов.

Според него не е редно в други сектори, които не са толкова важни като здравето, ставката по ДДС да е толкова малка и дава пример с туризма, където изключението е диференцирана ставка от 9% ДДС. 

"Предлагаме ДДС ставката за лекарства и лекарствени продукти да бъде от порядъка на 8%. Мисля, че това е нормално, за да се компенсират желанията на финансовото министерство за суми, които да влизат в бюджета и да бъдат насочени за здравеопазване", заявява соцдепутатът. 

През септември се очаква министърът на здравеопазването Кирил Ананиев да представи концепция за нов модел в здравеопазването.