Той е всичко, за което сте плащали още през 1983 г.

Удо Диркшнайдер е като изваден от формалин, без да изневерява дори на милитъри камуфлажните гащи, които носи оттогава.

Тежък галоп, запомнящ се припев в мажор и мелодични сола. Да - не соло, а сола...

Рецептата действа и при съвсем пресния хит на Удо One Heart One Soul.

Диркшнайдер е впечатляващ с това, че дори още като млада звезда изглежда вече сбръчкан и не особено привлекателен (дори "Ролинг Стоунс" сякаш са били по-младолики на по 30 г.!).

Макар че Accept се борят с англосакноската хегемония в рока от края на 1960-те, първият им албум идва едва през 1979 г. Спорно е дали без тях щеше да ги има Helloween, Primal Fear и др. продобни, та чак до Rammstein...

Кариерата на Удо обаче е във възход и днес на 66 г. нисичкият германец е истински Монстър ъф рок. Във визитката му има 10 студийни албума с Accept, 16 тави като себе си и съответно 2 плюс 7 концертни (един от тях от София).

Плюс куп ко-проекти, от които може би най-известен е този с Доро:

Е, стига да не обръщате внимание на произношението...

А това прекрасно парче от 2011 г., което го "върна в мача", едва ли се нуждае от представяне. Дето се казва - каквото повикало, такова се обадило...

Забележително е, че от Rev-Raptor - албума, от който е песента  I Give As Good As I Get, насам Удо има още 2 студийни "тави".

И така до 31 август, когато чакаме новото LP с недвусмисленото заглавие Steelfactory.

Освен това в прекрасна кондиция беше на култовия фестивал Wacken.

След зашеметяващото пребиваване на барабаниста Франческо Джовино в групата "Диркшнайдер", на столчето с палки в ръка вече е синът на Удо - Свен. Както го е подкарал, скоро може и някой внук да засвири с неостаряващия глас на Accept.

През много от годините му помага оригиналният барабанист на Accept, а после китарист Щефан Кауфман. Който, за съжаление, вече "слезе от тур буса" и е само продуцент.

А за разкош на най-запалените олд-скуулове, ето един сегашен прочит на Accept на Princess of the Dawn.