Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Битката за град Дераа в сирийския Юг, който продължава да е под контрола на неислямистки отряди на опозицията, повдига редица въпросителни. Те са свързани и с промяната в американската позиция по отношение офанзивата на силите на сирийския режим срещу това градче в близост до йорданската граница, откъдето започна революцията.

Неотдавна Вашингтон изпрати послание до бунтовниците, в което се казва:

Разбираме, че решението, което ще вземете, трябва да отчита интересите на местното население и на бунтовническите отряди. То обаче не трябва да изхожда от презумпцията, че ние ще се намесим с военна сила.“

Такова е ясното послание, което получиха отрядите, защитаващи Дераа и околностите, наричани от американците Югозападна Сирия - за да отличават този район от забранените за доближаване Голански възвишения. Забравени са американските уверения, че ще бъде съхранена зоната на деескалация в сирийския Юг. Именно за това се бяха споразумели САЩ, Русия и Йордания със задкулисното съгласие на Израел. Днес всичките тези договорености вече не съществуват.

Новата игра на САЩ

САЩ вече имат нова политика по отношение на Сирия. Тя отразява съгласието на САЩ и Израел сирийският Юг да бъде предаден под контрола на Русия. Не е ясно обаче дали самата Русия, която отдавна се стреми към сделка с Доналд Тръмп, ще може да изпълни американското условие, срещу което се прави подобна отстъпка. А то е - ликвидиране на иранското присъствие в страната, чиито управници доскоро се нахвърляха на всеки арабски режим, който си позволяваше да изрази намерение за нормализиране на отношенията си с Израел. Всъщност режимът в Дамаск бе воден не толкова от принципна позиция, колкото от собственото си оцеляване.

По всичко изглежда, че новата американска политика, която все още е в процес на изкристализиране, разчита на Русия за прогонването на Иран от Сирия. Както е известно, иранските сили, както и идеологически близките на Техеран милиции, преминаха на прикритие в редиците на сирийската армия и започнаха да диктуват нещата във военно отношение. Оправдани ли са американските надежди, или Русия за пореден път ще съумее да заблуди Вашингтон, както го стори и през 2013 г.?

Поредният руски капан

Всичко това напомня за грешката на Обама, който се остави да бъде надхитрен от Путин. През август 2013 г. сирийският режим използва химическо оръжие срещу собствения си народ. Това се случи в околностите на Дамаск, и то дни след като президентът Барак Обама заяви за своята „червена линия“ – това бе предупреждение за Асад, че САЩ ще се намесят, ако той използва химическо оръжие във войната си срещу бунтовниците. Тогава обаче руският президент съумя да убеди Обама да се откаже от заканата си и по такъв начин успя да съхрани режима в Дамаск. А само няколко серии от насочени бомбардировки срещу сирийските военни летища можеха да решат съдбата на режима на Асад.

Тогава Путин се отличи със способностите си да манипулира Вашингтон, като влезе под кожата на „администрацията на Обама“. Той подхвърли на американците идеята за ликвидиране на химическото оръжие на режима под контрола на международната общност. Това бе сламката, за която се хвана Обама. С течение на времето обаче се оказа, че сирийският режим не е ликвидирал всичките си запаси от химическо оръжие. Нещо повече - от време на време той рутинно прибягваше към употребата му.

Идването на Тръмп

Когато Доналд Тръмп дойде на власт, той бе решен да покаже, че има различен подход от този на предшественика си. Затова той разпореди нанасянето на бомбени удари срещу обекти на режима като наказание за употребата на химическо оръжие. Тези акции обаче бяха до голяма степен показни. Те по-скоро свидетелстваха, че Тръмп няма сериозно намерение да отслаби режима на Асад и да прекрати издевателството на режима му над народа на Сирия. Това обаче не попречи на американската администрация да предприеме други стъпки със стратегическо значение в усилието за овладяване на „полезна Сирия“, т.е. на региона източно от река Ефрат, богат на водни ресурси, земеделски земи, както и на находища на нефт и газ. Освен това Източна Сирия има важно стратегическо значение поради близостта си до населените с кюрди територии, от една страна, както и поради контрола върху пътя, свързващ Ирак със Сирия, от друга. Както е известно, Иран отдавна е хвърлил око на тази важна магистрала за реализиране на регионалните си цели.

Дали сирийската политика на Доналд Тръмп в крайна сметка ще се различава по нещо от тази на предшественика му? Отговорът на този въпрос ще зависи от развитието на битката за Дераа. Ще успее ли Иран да си гарантира трайно присъствие на сирийска територия под прикритието на войсковите части на режима? Това е ключовият въпрос, на който предстои да бъде даден отговор на предстоящата среща между Тръмп и Путин. Битката за Дераа ще даде отговор и на въпроса може ли Тръмп да разчита на Путин за прогонването на иранците от Сирия. Това е важен залог и за Израел, който би предпочел някой друг да се заеме с Иран, тъй като евентуална война с Техеран би била твърде скъпо „удоволствие“. В случай на конфликт с Тел Авив аятоласите биха могли да активират южноливанския фронт с помощта на своите съюзници "Хизбула".

Руско-иранският алианс пред разпад

Няма вариант Иран да запази военното си присъствие в Сирия. Русия първа се убеди в това. На иранското присъствие държи единствено сирийският режим, който добре разбира, че без помощта на Техеран няма да може да се справи. Въпреки това обаче Башар Асад няма друг избор, освен да се подчини на „началниците“ си. Това подчинение бе демонстрирано нагледно по време на посещението на Путин на руското военно летище Хмеймим в близост до Латакия. Когато Асад реши да се присъедини към Путин в обиколката на авиобазата, той бе спрян от офицер от руската охрана. Русия не може да откликне на сирийските молби за запазване на иранското присъствие по две причини: първата е желанието на Кремъл да постигне някакво споразумение с Доналд Тръмп, а втората е необходимостта да сложи край на войната, но с доминацията на Русия и нейния план - а войната би продължила, ако останат иранските и проиранските сили.

Израел обаче не е единствената сила, която не би толерирала иранско присъствие в Сирия. Съседна Йордания също не би искала, в случай на овладяването на Дераа от силите на режима, да бъде заплашена от ирански и проирански милиции.

Затова пред Русия се поставя недвусмисленият въпрос: в състояние ли е да изпълни поетите обещания по отношение на сирийския юг, или ще остави на Израел задачата да атакува от въздуха всичките ирански и проирански сили на цялата територия на Сирия? Епизодът „Дераа“ ще покаже дали и до каква степен е надеждна координацията по оста Русия - САЩ - Израел. И нещо още по-важно - той ще покаже дали Иран е готов да заплати цената на намесата си в Сирия, изтегляйки своя военен контингент от тази страна. Резултатите от руско-американските преговори ще дадат отговор и на въпроса дали Дамаск ще се задоволи с ролята на руска марионетка, след като в течение на дълъг период се опитваше да лавира между Москва и Техеран.

Ключови думи

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Много неща в сирийската война не са ясни ,

но това, което ме озадачава в статията е: защо се изхожда от презумпцията, че Русия и Иран нямат общ интерес? Последните събития на световната сцена говорят за точно обратното. САЩ охладиха отношенията с Иран и в резултат на това цените на нефта скочиха, от което спечели Русия. И спечели много повече, отколкото загуби от санкциите.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.