Русия може да нанесе сериозен удар по туризма на българското Черноморие.

Това стана ясно от предложение на сенатора Николай Журавльов - зам.-шеф на Комисията по бюджета и финансовите пазари към Съвета на федерацията. Той излезе с идея как евентуално Русия може да отговори на санкциите на Запада срещу нея заради намесата й в Украйна, предаде ИТАР-ТАСС.

Едно от предложенията му е да бъдат увеличени таксите за руските туристи, заминаващи на почивка в чужбина. А е добре известно, че България е сред любимите летни дестинации за руснаците. Стотици хиляди граждани на Русия притежават недвижими имоти по нашето Черноморие.

От думите на Журавльов обаче не става ясно как точно ще бъдат увеличени таксите за задграничен отдих. Това би могло да стане или чрез скок на таксите за визи, или чрез увеличение на цените на самолетните билети.

Николай Журавльов иска като контрасанкция Русия да събира по-високи такси от заминаващите на почивка в чужбина.

Журавльов предлага също така Москва да обсъди ограничаване на износа на коли и на лекарства, които имат руски аналози.

"Държавата ни все още не е изчерпала ресурса си на ответни мерки, което ще се отрази положително върху родната икономика", заяви Журавльов.

Според него мерките за ограничаване на вноса биха могли да засегнат всичко, което не е оръдие за производство, не води до дефицит на стоки от първа необходимост и не подтиква хората да извършват незаконна търговия.

Сенаторът високо оцени обявените няколко часа по-рано контрасанкции на Русия. Тя наложи нещо като хранително ембарго, с което студената й война със Запада навлезе в нова фаза.

Русия въведе пълна забрана на вноса на плодове, зеленчуци, говеждо, свинско и птиче месо, риба, мляко и млечни продукти от ЕС, Норвегия, САЩ, Канада и Австралия. Забраната е за срок от 1 година и е в изпълнение на указа на президента Владимир Путин. Той поиска отговор на санкциите, наложени на Русия от Запада за ролята на Москва в украинската криза.

Мерките засягат и България, която е член на ЕС от 2007 г.

На 6 август стана ясно, че Русия обмисля и други контрасанкции. Най-сериозната от тях би била затварянето на Транссибирския въздушен коридор за авиокомпании от ЕС. Полетите от Европа за Източна Азия минават именно над Сибир. Ако това стане, полетите ще станат по-дълги с 4000 и по-продължителни с 8 часа. Самолетите ще трябва да летят по обходни маршрути и да извършват повече на брой междинни кацания да презареждане.

ЕС още не е решил как да реагира на хранителното ембарго. Но е много вероятно да затвори небето си за руски авиопревозвачи. Така поне намекна Рихард Кюнел, представителят на съюза в Германия.

На 1 август 2014 г. в сила влезе първият кръг санкции на ЕС срещу Русия. Те са наложени заради продължаващата намеса на Русия в Украйна и подкрепата й за сепаратистите, действащи в източната част на страната.

Санкциите са икономически. Те забраняват на граждани и фирми на ЕС да купуват нови дългови облигации и други финансови инструменти  с падеж над 90 дни, издадени от руските банки ВТБ, Сбербанк, Газпромбанк, Внешекономбанк и Росселхозбанк. Забранени са и услуги като например брокерските, свързани с емитирането на такиви облигации.

ЕС наложи и ембарго върху вноса и износа на оръжия и свързани с тях стоки от и за Русия. Забранява се износът на стоки с двойно предназначение. Националните власти ще разрешават износа на оборудване и технологии само за част от руската енергийна промишленост. Ще бъдат отказвани лицензи, ако са предназначени за дълбоководно или арктическо проучване и добив на петрол и за проекти, свързани с шистовия газ.

Ден преди влизането в сила на първия кръг европейски санкции САЩ също обявиха своите мерки срещу Русия. Те засягат ключови за икономиката й сектори като енергетиката, финансите и отбраната.

САЩ спряха износа на определени стоки и технологии за руския енергиен сектор. Под американски удар попаднаха банка ВТБ, Банката на Москва, Руската земеделска банка, както и Обединената корабостроителна корпорация.

Освен това Вашингтон официално спря заемите за износ, предоставяни на Русия, както и финансирането на проекти за икономическото й развитие.

Освен компании и банки Западът замрази авоарите на редица приближени на руския президент Владимир Путин хора. Списъкът постоянно се допълва и вече съдържа 95 имена. Сред тях са видни олигарси, както и шефовете на Федералната служба за сигурност Александър Бортников и на Службата за външно разузнаване Михаил Фрадков.