Футболното треньорство у нас e временна заетост

Футболното първенство на България едва започна и вече половината отбори са на път да сменят треньорите си. Сториха го вече "Лудогорец" и „Левски”, а Любослав Пенев сам си тръгна от "Ботев". В Ловеч дамоклевият меч е надвиснал над Красимир Балъков. Макар и за това да не се шуми достатъчно, същата ситуация е налице и в „Берое”. А са минали три кръга, все още не са се очертали достатъчно диспозициите на футболната дъска.

Обичайните виновници обаче са все същите - треньорите. Не съществуват никакви защитни механизми, които да ги предпазят. И затова пътят към улицата и съдбата на Гаврош им е открит. Но прибързаните, а понякога и унизителни уволнения, са само върхът на пирамидата. Проблемът далеч надхвърля размерите на индивидуалното, емоционално преживяване.

Българският треньор се води такъв само на хартия

Тази професия от години се е превърнала в някаква странна форма на временна заетост. Средностатистическият треньор няма как да натрупа стаж за пенсия, ако разчита само на професията си. Той живее на принципа "бели пари за черни дни" или "ден година храни." Да, но и белите пари не са същите, както отпреди години. И възнагражденията на треньорите бяха изядени в пъти от кризата. Суми от порядъка на 8-10 хиляди лева месечно получават малцина.

Дори най-търсените имат дълги бели петна във визитката си. А за по-редовите щастливите моменти, в които упражняват своята професия, дават интервюта и не са натикани обратно в нафталина, са като кратък миг от вечността. И тази тенденция в последните 10 години се задълбочи до уродливост.

Искаме да имаме сериозни треньори, но актуалната ситуация работи изцяло против качеството на тази важна институция. Само за последните 5 години могат да се преброят цели дузини от треньори, които не само излязоха от играта, но и имат микроскопични шансове отново да се завърнат. За тях правилото с втория шанс се свежда до минимум.

Да стартираме с примерите

Мегазвездата на българския футбол Христо Стоичков е една от най-бруталните жертви. След като завърши кариерата си, между 2004-та и 2013-а се бе отдал на треньорското поприще. За този не малък период Христо доказа едно - неговите отбори играеха футбол, а самото му присъствие озонираше средата с позитивизъм. Без значение дали е мразен, или обичан, Стоичков увеличава в пъти здравословния ажиотаж. Специално работата му в „Литекс” с налагането на цял куп млади момчета, получи всеобщото одобрение на футболната общественост.

Стигна се дотам, че Гриша Ганчев не намери смелост да го уволни и му извъртяха номер с мнимото възраждане на любимия му ЦСКА. Стоичков разбра грозния номер, отврати се за пореден път от родната действителност и се отказа от треньорството. Големият губещ се оказа българският футбол.

Стоичков е прекалено ярък и около него винаги се шуми, но има един скромен, интелигентен и деликатен треньор, който направи последния голям успех за националния отбор - Пламен Марков. Той от години стои без основната си работа и никой не се сеща за него. А това е човекът, класирал България на "Евро 2004" в Португалия.

Едуард Ераносян стана шампион с „Локомотив” (Пловдив) през 2004 г., когато бе само на 40 години. Този успех обаче не се оказа трамплин и на практика Ераносян, с много малки изключения, не работи в България. Шампионът на България от 2010-а Ангел Червенков също няма никакъв шанс да си намери отбор тук. И това са най-пресните случаи.

Може би най-успешния клубен треньор за всички времена - Аспарух Никодимов, има във визитката си не повече от пет години работа, след като отстрани „Ливърпул” през 1982 г. и класира ЦСКА за полуфинал в КЕШ. Веднъж се върна за малко през 1991-ва и след това десет лета по-късно. А този човек е направил нещо, което е фантастика днес.

В нормалните страни

Тази професия се упражнява от хиляди, а до върха на пирамидата стигат само най-добрите. Но принципът не е "днес си с анцуга, а утре си лежиш в къщи и гледаш тавана". Нещата са както във всяка една друга професия. Тези, които прекратяват или напускат системата, се заменят от нови, млади, добре подготвени специалисти. Така системата изтласква към върха гениите, създадени да остават ярка следа в световния футбол. Конкуренцията ражда качеството.

Макар и формално като организация тези неща да са копирани в България, те са абсолютен ерзац. У нас имаме запазени не повече от 20-30 процента от структурата на футбола до 1989 г. По онази съветска система за правене на футбол и спорт, България можеше да си позволи да има до 300 професионални треньори. Отделно десет пъти по-толкова можеха да започнат работа при децата и юношите. Шансът на един приключваш футболист да остане като треньор бе огромен.

Рядкост е играч на „Левски” или ЦСКА от онези години да не е станал треньор и да не е стигнал до позицията на "старши" в елитен клуб. Колкото и да нападаме днешните футболисти, че са меркантилни, трябва и да приемаме, че тези момчета остават в пълна безпътица, след като свършат с играта. Обществото не го интересува пред каква драма се изправя един мъж на 35 години без образование и без никакви социални умения. И най-обезкуражаващото - без пари!

За съжаление ситуацията е уродлива

Към момента 15-20 треньори упражняват тази професия със съответния финансов ангажимент от страна на собствениците на клубове. Други 15-20 треньори без работа обикалят като хиени и чакат да бъде изхвърлен лешът на поредната жертва, който е техен събрат по съдба. Пълен канибализъм! Средната продължителност на работното място е не повече от половин година, а сроковете като безработен - многократни по-дълги.

Тази атмосфера предполага отсъствието на каквото и да е било качество на продукта. Няма нито един предпазен буфер, който да гарантира на треньора минимална сигурност. Те се надяват да ги покрие късметът и да имат резултати. Това обаче също е измамно прикритие - рано или късно се случват няколко загуби подред и тогава никой не се сеща за добрите дни. И понеже няма начин да се изгради стабилна биография, дамоклевият меч се стоварва.

Успешните ни треньори бягат в чужбина

Ситуацията намира своя отговор с все по-нарастващото желание на добрите ни специалисти да се махнат от системата и да отидат в чужбина. Към момента двама от най-добрите - Ивайло Петев и Станимир Стоилов, творят сериозни постижения в елитни тимове от Казахстан и Кипър. Още имат мачове със своите клубове в европейските турнири. Българи работят на всевъзможни места - Прибалтика, Украйна, Ангола, къде ли не. Готови са да приемат мигновено работа в арабските държави, Африка, Далечния изток...

Учат английски на стари години, за да бъдат мобилни. За да стигнат до новите работни места обаче им трябва визитка, в която да стоят успехи от България. Все пак би помогнало. Това обаче е групата на най-успелите ни треньори. А проблемът е кой остава тук и в каква среда работи? Там всъщност е заровен миризливият труп на българския футбол. 

Институцията треньор систематично бе убивана от така нареченото съсловие на чорбаджиите във футбола. Преди няколко дни имахме нов пример в това отношение. Собственикът на „Лудогорец” Кирил Домусчиев уволни Стойчо Стоев поради това, че е застрашил приходите от 4 милиони евро от УЕФА. Същият Стоев обаче изигра рекордните 16 мача в европейските турнири и биеше наред отбори, които не сме мечтали да видим победени от наш клуб.

Благодарение на уникалния му принос, „Лудогорец” спечели 15 милиона лева от Европа. И за благодарност даже не му дадоха възможност да се провали. Уволнението дойде след първия мач срещу „Партизан”, а шансовете на „орлите” да продължат съвсем не са малки. А случилото се със Стоев е рецидив. Абсолютно същото стана с предшественика му Петев, който е с още по-големи заслуги за проекта „Лудогорец”.

Ако се върнем назад във времето ще видим огледална ситуация със Станимир Стоилов в „Левски”. Огромни успехи и накрая грозно уволнение. И след подобни изцепки винаги се тръгва надолу! Треньорският кадрил не може да бъде спрян. Сега Гонзо пак ще се прави на треньор, докато и неговото време изтече. Красимир Балъков засега го спасяват трансферите с негово участие на Симеон Славчев и Николай Бодуров, от които Ганчев прибра над 3 милиона евро. 

Стойчо Младенов се е увил около харизмата си и цялостната ненормална ситуация около ЦСКА. Велислав Вуцов се е обвил в логорея, но рано или късно ниският му лимит от качества ще го качи на пързалката отново. Останалите са с подписана присъда. Без неустойки и без никакво бъдеще. Защо, по дяволите, въобще се хващат с тази работа?!