ПЕТЪР ТОМОВ, 

Тампа, Флорида
 
Скок от 17 на сто е отбелязала търговията между САЩ и Русия, за месеците след 6 март т.г., когато Вашингтон наложи първите санкции срещу Москва, заради анексирането на Крим и последвалата подкрепа за отцепниците в Източна Украйна, съобщава информационната агенция Маклатчи. Данните са взети от Статистическото бюро на Съединените щати, което отчита стабилно покачване на американския износ за Русия с всеки изминал месец. Администрацията на президента Барак Обама прие тези дни нова поредна вълна от икономически ограничения, които в далечен срок може да окажат пагубно въздействие върху руската икономика. 

За 5 месеца от започването на санкциите САЩ са изнесли за Русия стоки за $5,1 милиарда долара. „Боинг“ има първенство в бизнеса със сделка за  продажба на 8 самолета за гражданската авиация на стойност $1,39 милиарда. Уплашени, че янките може да затворят крана руснаците са накупили с 95 на сто повече коли и камиони, произведени в САЩ. Русия също е купила машини на стойност $1 милиард. Американски компании са продали оборудване за нефто и газодобив, а така също съоръжения за минната индустрия за $227 милиона. Цифрите на официалната статистика  не отразяват търговията с луксозни стоки на задгранични филиали на щатски фирми. По неофициални данни тя също е отбелязала скок за над $3 милиарда.

„Руснаците вероятно се запасяват със стоки, които може в близко бъдеще да влязат в забранения списък“, коментира Робърт Кан от влиятелния вашингтонски мозъчен тръст Съвет за международни отношения, считан за една от организациите в сянка, които диктуват външната политика на Белия дом.            

С гръмки заглавия в пресата и заканителни декларации на президента Обама Вашингтон се опитва да създаде впечатление, че е готов да отиде на още по-сурово наказание за Русия, ако президентът Владимир Путин не обърне гръб на сепаратистите в Източна Украйна. Същевремено Обама се опита да успокои американския бизнес, като заяви, че няма да има нова студена война между Вашингтон и Москва. Търговските кръгове тук са разтревожени, че може да понесат сериозни загуби от икономическите мерки срещу Русия.

Шефът на международния отдел на Търговската камара на САЩ Майрън Бриллант заяви в интервю по телевизията:  "Америка държи едва 5 на сто от руската международна търговия. Това означава, че санкциите ни ще имат ограничен ефект“. Президентът на Асоциацията на производителите на нефтено оборудване Лесли Беър посочи, че понататъшни санкции ще нанесат щети на бизнеса в САЩ. „Прекратяването на проекти, които вървят в момента означава удар по заетостта в Съединените щати  и  само ще отвори вратите за чуждестранните ни конкуренти". Коментарът на Беър идва в отговор на съобщенията, че Вашингтон обмисля да спре продажбите на специално оборудване за сондиране в северните ширини.         

На фронта на санкциите се очертават две страни – политиците, които са пред междинни избори през ноември 2014 г. и бизнесмените, които никога не са знаели друг език освен този на парите. С едни гърди пред републиканските си опоненти се опитват да изглеждат сенаторите демократи Дайън Файнстайн, Робърт Менендес и Карл Ливайн, които отправиха строг призив към Обама. „Приканваме ви да упражните агресивно пълномощията си, които произтичат от Акта за извънредна икономическа власт и от другите подобни мерки и да наложите широки санкции срещу руския военен сектор, включващи компанията „Рособоронекспорт“, за да се предотврати материалната и военната подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна“, се казва в писмото на влиятелните законодатели до Белия дом.        

Авторитетни коментатори от телевизиите „Ей Би Си“ и „Си Ен Би Си“ отбелязват, че макар и с ограничен обхват санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия ще бъдат усетени ако не скоро, то поне в близко бъдеще. Не закъсняват и първите потвърждения – Външнотърговската банка в Москва се оплака, че не може да осигури заем за около 1,5-2 милиарда долара. В същото време за пореден път бе свален кредитния рейтинг на основните финансово-кредитни учреждения в страната. В даден момент, не толкова далеч във времето може да се окаже, че Русия в значителна степен е загубила достъпа до капиталовите пазари. Или в най-добрия случай – може да разчита на кредити, но при убийствени условия. 

Анонимни наблюдатели в Москва също смятат, че руската икономика може да изпадне в криза, по-специално ако се стигне до понижаване на световните цени на нефта и природния газ, които крепят валутните постъпления в хазната. Брокър от московска банка, пожелала да остане анонимен заяви за интернет изданието „Грани.ру“: „Вариантът за намиране на пари от Индия или Китай не работи,  и на тези места диктатът е на американските банки.“  

Олигарсите около Путин не правят официални заявления, а повечето медии в Москва твърдят, че хората с парите са зад Путин като единен фронт. Противно на тази декларация завучи решението на Централната банка на Русия да повиши лихвения процент от 6,5 на сто на 7 на сто. Това без съмнение е отчаян опит да се спре изтичането на капитали, което според експерти се очаква през 2014 г. да достигне рекордната цифра от над $60 милиарда. По-страшният вариант за Путин ще бъде ако субектите на неговия „единен фронт“ внезапно решат да отидат при парите си и го изоставят в най-критичния момент. А това може да стане по-скоро от най-лошите очаквания, след като петте най-големи банки в Русия изведнъж се оказаха под похлупака на санкциите. Любопитното е, че финансовите разузнавания на Запада не могат да бъдат заблудени. Сред санкционираните е дори „Сбербанк“, която минава за чисто спестовна и досега бе считана едва ли не за банка на народа.

В света на открития интернет малко може да се скрие. Налице са сериозни пукнатини и в най-висшите административни кръгове в Кремъл. Проправителствената „Российская газета“  вчера внезапно изплю камъчето, че Путин нямал доверие на съветниците си след трагедията с очевидното сваляне на  малайзийския „Боинг“, при което загинаха 298 абсолютно невинни пътници.