Застрояването на земеделски земи, чието предназначение е било сменено, но срокът за старт на строеж е изтекъл, ще може да продължи с пълна сила. Това става ясно от приетите от Народното събрание промени в Закона за опазване на земеделските земи, "прикрити" в преходните и заключителните разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал. Гласуването бе в сряда - без дебати. Единствено депутатите от ДПС са гласували "против".

Досега по закон всички собственици на ниви, които са минали през процедура за смяна на предназначението и право на строеж преди 2011 г., но не са започнали строеж, губеха статута на земите си и те отново се превръщат в земеделски. Срокът за старт на строеж в тези случаи изтече на 23 май 2017 г. - поставен от Народното събрание през 2011 г. За да се реализира строеж след срока, то трябваше да се премине наново през процедурата за смяна на предназначението им за превръщане в урегулиран имот, в който може да се строи.  

С новите текстове, срещу които са гласували единствено депутатите от ДПС, се предвижда заинтересованото лице, което е загубило урегулирания статут на земя заради изтеклите срокове за старт на строеж, може да поиска потвърждаване на решението за превръщането на имота в такъв за неземеделски нужди - тоест в него да може да се строи отново. Комисията, която проверява всеки от случаите, може да потвърди или да постанови отказ, който отказ подлежи на съдебен контрол. Потвърждаването на смяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди обаче ще става без да се плаща нова такса. Ако според действащите разпоредби таксата, планена при първоначалната смята на предназначение на земята е била по-ниска - то заявителят доплаща разликата със сегашните тарифи. Или държавата му връща пари - ако таксата преди е била по-висока, отколкото сега.

Правилото ще важи и за собствениците на имоти, срокът за които е изтекъл на 23 май 2017 г. Те ще могат да поискат също потвърждение на стария си документ за смяна на предназначението, както и преизчисление на таксите, решиха депутатите.

Предисторията

Първоначално през май депутатите от "Обединени патриоти" и ГЕРБ предложиха поправка, с която срокове за реализация на строителните намерения да се удължи с 3 години. Това бе една от първите законодателни инициативи на новото мнозинство. Заради обществено недоволство и протести, избухнали едва на 13-ия ден от създаването на кабинета "Борисов 3", ГЕРБ оттеглиха подкрепата си от проекта, макар той да бе подписан от председателките на бюджетната и на земеделската комисия Менда Стоянова и Десислава Танева. Така уж темата с въпросните промени бе приключила. Този сюжет се разиграваше през май, а природозащитниците видяха нов опит за разрешение за презастрояване по Черноморието.

Малко преди Коледа обаче депутатът от "Обединени патриоти" Йордан Апостолов реанимира темата. Използвайки "любимата" законотворческа техника, той внесе същите промени в Закона за опазването на земеделските земи чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал. Предложението дойде по време на заседание на земеделската комисия между първото и второто четене на законопроекта.

Мотивът на Апостолов: промяната е нужна, защото имало хора, които заради икономическата криза не успели да започнат строежи в имотите си, които били "наказани за това, че не са предприели икономическа активност в период на жестока криза и главоломен спад на доходите".