"Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа - и ние плачем, когато виждаме бедните".

С удоволствие бих използвал този цитат от Николай Бареков днес, но след кратка редакция:

„Когато гледам новините, аз плача за Цветан Василев и Делян Пеевски. Но имам един стар познат от Пловдив – за него плача още повече“.

Клети, клети, Бареков! Защо не умря в Костинброд? (имам предвид само публично)

“Ако не сме разбрали, че Делян Пеевски загина геройски заедно с Цветан Василев, трябва много да сме се объркали. И да ми се приписват с днешна дата контакти с Делян Пеевски…", казва лидерът на „България без цензура“ (ББЦ) снощи пред бургаския сайт Flagman.

Разбрахме, Николай, разбрахме... Само ужасно ме е яд, че няма да имаш време, за да престанем да те наричаме „новия“ политик.

В една популярна реклама се казваше „Не става само с ядене!“ Не става. Да имаш всичките пари на света, да имаш всичките медии на света, да имаш всичките джипове и джетове на света и да свършиш по толкова жалък начин... (“всичките“ е хипербола)

Николай Бареков попадна в перфектната буря. По-точно, сам се набута в нея. И остава в историята като най-кратко просъществувалият политически ГМО.

Любимото момче на Цветан Василев и Делян Пеевски похарчи много пари. Поверените му медии официално отчитат десетки милиони загуба, но това няма значение, защото това са нашите пари, не са техните. Да не припомням схемата държавни пари-банка-медии. Любимото момче трошеше парите, но правеше нещо много по-важно за господарите си - „разследваше“ по списък всеки, който надигне глас срещу политико-икономико-медийната групировка.

Любимото момче „подкрепяше брутално“ лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който дори го венча в кметския си кабинет. После по същия брутален начин реши да го „сваля“ от власт. Любимото момче плонжира в защита на необяснимото правителство на Пламен Орешарски между БСП, ДПС и златния пръст на „Атака“ – необяснимо за нас, но полезно за господарите му.

Когато събитията напуснаха телевизионния екран и излязоха на улицата, любимото момче трябваше да облече бяла риза и да поведе „едно гражданско общество“. Когато групировката искаше да притисне президента, протестираше пред президентството. Когато групировката искаше да притисне Висшия съдебен съвет, изпращаше протестиращи пред Висшия съдебен съвет. Когато групировката се раздразни от лозунгите на протеста, започна да бълва „разкрития“. А когато улицата все пак изговори верни неща, започна да краде идеи и да се отрича от вчерашните си изказвания.

Когато групировката си въобрази, че може да произведе политически ГМО, за да има още един лост за изнудване на властта, тогава любимото момче стана политик. Комичното му поведение обаче ужасно напомни онзи английски сериал, затова получи прозвището „новия политик“.

Любимото момче направи най-скъпата предизборна кампания. Милионите му създадоха много приятели. Днес мишките напускат потъващия кораб, а момчето е принудено да търпи последиците от т.нар. развод на родителите си.

"Поставен съм на ръба на предела на изпитанието на човешката, психическа и физическа издръжливост", написа вчера Бареков.

Вярваме ти. Така се чувстват ненужните и изхвърлените. По-лошо няма как да стане. Или може - ако някой вземе да реши да си поиска обратно парите.

"Ако не получа подкрепа от българските медии доброволно ще се оттегля от политиката, за да се успокоят духовете на всички крадливи обществени прослойки. Надявам се да бъда разбран правилно!"

Правилно те разбрахме. Действай!