Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Този текст на Роберто Савиано, италианския писател, който от десет години живее под полицейска охрана, тъй като за първия си роман "Гомор" е осъден от неаполитанската Камора на смърт, бе излъчен на 12 януари 2018 година по "Рай 3", а след това публикуван на фейсбук страницата на Савиано. За жалост няма как да кажем: „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.“ Преводът е на Таня Кольовска.

Тази вечер искам да разкажа за една жена, чиито думи оставиха отпечатък върху тъканта на нашето съвремие. Това е Дафне Каруана Галиция, разследващ журналист от Малта, убита на 16 октомври 2017 година. Статиите й ставаха изключително опасни, защото разказваха как Малта се превръща все повече в център на корупцията.

Дафне проследяваше паричните потоци, които със съдействието на банките и други финансови институции се местят от един финансов рай към друг. Тя бе разбрала, че тези зони са местата, където легалният и криминалният капитализъм се сливат.

Вижте тези снимки: кралицата Елизабет ІІ, певицата Шакира, шампионът на Формула 1 Луис Хамилтън, мексиканският наркотрафикант Рафаел Каро Кинтеро, магазин на "Епъл" – фирмата с най-голяма печалба в света.

Какво е общото между тях? Те всичките по някакъв начин имат или са имали участия в офшорни зони. Нека изясним – не е незаконно да имаш фирми в тези зони, не всички пари, преминаващи през офшорни сметки, са с криминален произход. Но точно в това е въпросът: лицата и фирмите, които видяхме, се появиха заедно с много други по време на двете най-големи разследвания на офшорните зони – "Досиетата от Панама" („Парадайз пейпърс“).

Там има всичко: пари от наркотрафик, капитали на големи предприемачи, на политици – произходът на тези средства е различен, но услугите, които се търсят и ползват, са едни и същи – банкова тайна, ниски данъци, липса на бюрократични спънки. За почти стогодишната си история тези зони са натрупали достатъчно опит и... клиенти. Най-големите уеб фирми в света плащат данъците си там, където те са изключително ниски – "Амазон", "Фейсбук". "Фиат" също премести седалището си в Холандия. "Фиат" - най-значимата италианска фирма.

Тези неща се знаят. Тогава защо няма промяна в данъчните закони? Защото когато икономически гиганти отиват в офшорни зони, това не се отразява на авторитета им, акциите им не падат – дори напротив, защо по-малки фирми и отделни лица да не се възползват от финансовите предимства на тези зони? Така се създава един вид защитен механизъм, който налага вредно, опасно за общественото здраве убеждение: само тъпаците плащат данъци. Или тези, които нямат достатъчно пари, за да си позволят да не плащат. Изглежда парадоксално, но е така.

От 500 най-големи компании в САЩ 366 имат филиали в офшорни зони. Останалите 134 не са обявили, че имат такива филиали. Знаете ли какъв е крайният резултат от това? Един продавач на зеленчуци в покрайнините на Рим понася много по-голяма данъчна тежест от най-богатите фирми на планетата.

От една страна, отговорността е на фирмите, бягащи от данъци, но от друга – отговорността е на държавата, която не  успява да създаде добри данъчни закони както за фирмите, така и за страната и се съсредоточава само върху тези, които не могат да избягат. Но когато една чиста фирма се насочва към офшорните зони, трябва да знае едно нещо – тя подкрепя система, използвана от  криминалния капитал. Легалният капитализъм научи от криминалния как да оцелява и побеждава, заобикаляйки правилата. Зад анонимността на офшорните фирми може да се скрие всеки – корумпиран политик, мафиот или просто пестелив предприемач.

Дафне Галиция знаeше много добре това. В своя блог тя разкри интересите на офшорните зони и на нейното правителство в тези зони. Дафне задаваше въпроси: на кого са тези пари, откъде идват тези пари? Разследванията й не просто засягат определени лица, тя разкрива цялата система на офшорните зони. Малта е малка държава, но там има над 53 000 регистрирани фирми, много от които са чуждестранни. Защо? Лесно е да се отговори – ако една фирма на друго място при печалба от един милион трябва да плати 350 000 евро данъци, в офшорните зони на Малта тя плаща 50 000 евро. В Италия, във Франция данъците достигат до 60%. По този начин, чрез офшорните зони, Малта направо отмъква от другите държави около два милиарда евро годишно чрез данъците.

Дафне разбира, че така страната й се превръща в международна централа за пране на пари. За да проследи тези парични потоци, използва единствения възможен начин – дълбае, събира парчета, които сякаш нямат нищо общо помежду си. Неслучайно Дафне изучава в университета археология -  в журналистическите й разследвания присъства методът на археологията. Намира парчето и го поставя на точното място.

Това прави и когато открива офшорна фирма, свързана с премиера на страната Джоузеф Мускат. В сметката на фирмата са получени 1 000 000 долара, дошли от диктатора на Азербайджан. Според Дафне това може да е подкуп, корупция. Статиите й са толкова силни, че Мускат, който винаги е отричал обвиненията, е принуден да насрочи извънредни избори. В момента, когато засяга властта на парите, Дафне е изолирана, обвинявана, че клевети страната си, че пречи на туризма в Малта. Следват заплахи, срещу нея са заведени 47 дела, блокирани са банковите й сметки, но това не я спира.

На 16 октомври, след като приключва последната си статия, която завършва така: „Корупцията е навсякъде. Ситуацията е отчайваща.“, тя се качва в колата си, за да отиде до банката и да провери дали сметките й са отблокирани. Следва взрив.

Дафне е на 53 години. За убийството й са арестувани трима души, обвинени, че са физическите извършители. Поръчителите нямат име. След смъртта й един сержант от малтийската полиция пише следното на страницата си във фейсбук: "Накрая всеки получава това, което заслужава. Доволен съм."

Да говориш за властта на парите е опасно, изолират те, оставят те сам. Това е смъртна присъда. Но когато умира журналист, читателите му също рискуват да умрат. Това обяснява много добре в едно свое изказване синът на Дафне, Пол:

„Безнаказаността, с която журналистите са заплашвани и убивани, е повече наш проблем, отколкото техен. Те губят живота си, но ние, които оцеляваме, губим правото си да знаем, да говорим, да научаваме. Свободното движение на информация и мнения създава по-справедливи общества, по-свободни, по-богати. С други думи – общества, в които си заслужава да живееш."

----

* На 17 януари 2018 г. се навършват точно три месеца от атентата срещу журналистката от Малта Дафне Каруана Галиция.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.