Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

След представеното миналата седмица резюме на Окончателен доклад относно възможността за реализация на активите на АЕЦ „Белене” цяла седмица се тиражира новината, че проектът е жизнеспособен, а фокусът на статии и коментари пада върху очакваната цена на електроенергията. Тези новини обаче пренебрегват както заданието на доклада, така и направените допускания в него и доколко реалистични са те.

Така например, ако ме попитате при какви условия България ще изпревари Дания по БВП в следващите 15 години, то отговорът е при условие, че българската икономика расте номинално със 17% годишно, а датската – с 4%. Ако попитате при какви условия българската икономика ще надмине швейцарската в следващите 45 г., то отговорът е при условие, че първата расте годишно със 17%, а втората – с 2%. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4,6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6,4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до реалистични прогнози.

Това ни отвежда до самото задание, а именно отговора на въпроса „Възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ „Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.

Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционният разход е под 10,5 млрд. евро., той се финансира със средства в съотношение привлечен/собствен капитал поне 70/30 или повече в полза на привлечения капитал и лихвата по привлечените средства (кредит) е под 4,5%.

Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради централата, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи, което ни връща на горния пример с настигането на Дания по богатство в следващите 15 г. – възможно е, но е малко вероятно.

Първоначалната инвестиция за изграждане на АЕЦ “Белене” е оценена на под 6,9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10,3 млрд. евро. Оттогава са изминали пет години и е много възможно цената в момента да е още по-висока. В допълнение към това историята не познава изграждане на ядрена централа, което да е било завършено по план или точно по проекта, което винаги води до преразходи. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. показва, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната.

С други думи прогнозната инвестиция от 10,5 млрд. евро изглежда силно подценена.

Следва капиталовата структура – 70% към 30% привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC от 2012 г. за строителството на проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като даденост.

Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е в 36-тата си година и за втори път купува оборудване с дълъг цикъл на производство (т.нар. реактори, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ „Пакш-2” предвижда средна лихва за период от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че и лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи. Другата уловка е, че в заданието на БАН изрично е посочено, че става въпрос за реализиране на пазарен принцип, а в Унгария това не е така, тъй като проектът получава държавна помощ.

 В допълнение към горните повече или по-малко нереалистични допускания прави впечатление, че те са подкрепени от нереалистична прогноза за търсенето и предлагането на електроенергия в страната и региона.

Направена е прогноза за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия, който е изчислен на база на прогнозите за ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт (Графика 1). Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1,8 млн. лв. БВП[1] през 2003 г., 2,4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1,5 пъти, а технологичното развитие може да ускори тези темпове в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за повишаване на енергийната ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Графика 1: Брутна добавена стойност в индустрията, без строителство, и услугите (млн. лв. по постоянни цени от 2010 г.) за 1 тон нефтен еквивалент потребена електроенергия

Източник: НСИ, собствени изчисления

Нещо повече - самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на Графика 1. Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2016 г. е около нивата си от 2003-2005 г.

Графика 1: Потребление от електропреносната мрежа, ТВтч


Източник: Резюме на БАН, ЕСО, собствени изчисления 

В крайна сметка въпросът, на който БАН е трябвало да даде отговор, е крайно хипотетичен – „възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип”, и те дават хипотетичен отговор – „да, възможно е при определени условия”. Това, което липсва обаче е вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени, а тя е близка до нула. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да „паркират” значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

[1] БВП е представен по постоянни цени, за да се сравни обемът на създадената продукция

Материалът е публикуван от Института за пазарна икономика.

Коментари

Поредният "брилянтен" анализ

от необразованите и вредни грантаджии от ИПИ. Още си спомням с умиление ликуването на Жорката Ангелов в клуб З след арбитража - как не сме го били загубили и нямало да платим на руснаците, понеже не знам що си. Колкото началникът позна за делото, толкова този гадател на боб е познал за Белене. За съжаление, след техническата и научна деградация на прехода, вместо анализи, виждаме само неуко пропагандно словослагателство от недообразовани човекоподобни, които си нямат халхабер от ядрена (и друга) енергетика, бизнес, икономика и икономическа политика. В действителност, нещата са много прости. За държавите с рационална индустриална и екологическа политика и желание за развитие на реална индустрия, ядрената енергетика е неизбежен избор. Едно, в обозримото бъдеще, ядрената енергетика е единственият предвидим зелен източник на електроенергия. Две, в контекста на засилващото се глобално затопляне и на наближаващото преминаване на транспорта от двг към електричество, нуждата от управляеми и прогнозируеми мощности единствено ще расте. Три, дори в момента и въпреки теориите на "икономистите" за намалено потребление, АЕЦ "Козлодуй" работи без да спира и то на колкото може по-голяма мощност. От миналата седмица, след презареждането, 6-ти блок работи с подобрен турбинен агрегат вече на 106 процента от номинала на реакторите. Въпреки безумните и ненужни разходи за "сигурност" след Фукушима (вероятността в Козлодуй да се случи земетресение с магнитуд 9.5 и американски реактор от 1-во поколение да го удари цунами е нула), въпреки точенето, въпреки саботажа на Костов, който наряза 4 реактора на скраб за да си напълни джобовете, АЕЦ-ът продължава да е гръбнак на българската енергетика. Голяма част от евтината и предвидима ел. енергия на централата се продава (разбира се, от търговци на Мутрата) в чужбина. Народът, жертвата на умните, красивите и мутренски господари, плащаме за ФЕЦ, ВЕИ и парафин с конец - мръсният въздух, който вече обгърна София, защото евтината енергия от държавните централи не достига до потребителите ще убие още няколко хиляди души тази зима. В Азия, където се иновира и произвежда, ядрената енергетика се развива така, както в Европа и Щатите през 60-тте. Това е положението, а бълнуването на грантаджиите, които ядат от чуждата мизерия си го разпечатайте на гланцова хартия 120 грама и си го окачете в тоалетната.
Apollo XIII's picture
Apollo XIII
turbulentus

От 2003 г. до 2008 г.

различни енергийни експерти прогнозираха, че през 2010 ÷2011 г. ще има остър дефицит на електроенергия. В действителност след 2008 г. има спад на потреблението с изключение през 2016 г. спрямо 2015 г., но по-малко от консумираната през 2003 година. Тези експерти не носят ли отговорност за прогнозите си? В следствие тези прогнози НЕК олекна с 3 милиарда лева.

Дефицит на електроенергия можеше и да има,

ако България не беше изпаднала в Бойкоборисовата криза. Мутрата взе властта през юли 2009-та, с помощта на един предизборен финт на Ахмет Доган. 2009-та беше годината, в която, напук на фантазиите на грантаджията по-горе, Щатите се бяха възстановили и растяха, а Европа си стъпяше на краката. Какво направи Мутрата, след като взе властта? Започна да завладява държавата. В последвалите години хаос и грабителство, инвестициите секнаха, държавният дълг скочи, а корупцията стигна до невиждани дотогава нива. Искаш ли да знаеш що го няма енергийния дефицит? Защото го изядоха грабежите на "дясното" управление, сладурче.
Apollo XIII's picture
Apollo XIII
turbulentus

Не съм чул разумно обяснение,

от къде НЕК ще се вземат 3.15 милиарда € (или 6.13 милиарда лв.) собствен капитал, с които ще участва в проекта. След последното преструктуриране собствеността на НЕК се сведе до 28 язовира и ВЕЦ, повечето не заслужаващи внимание и сградата на улица Веслец 5, както и няколкото почивни станции.

мда

авторът може спокойно да участва за наградите ГОНЗО ВЕЛИКИ:-))).
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Mитекантропус социалистикус

Когато се каже „недообразовани човекоподобни, които си нямат халхабер от ядрена (и друга) енергетика, бизнес, икономика и икономическа политика“ човек може да се сети единствено за Явор Куюмджиев, Таско Ерменков и Румен Гечев. И … Гонзо Велики, очевидно.  Неподражаемото им питекантропско излъчване е запазена марка на родния русофилски соц научен гений. Нищо, че е с превит гръб пред кремълския господар, питекантропус социалистикус може да ходи изправен! С това обаче се изчерпват всичките му способности… Бръщолевенето му на тема енергетика е неразбираемо и въпреки силно агресивния му тон, не трябва да му се обръща внимание.

"Бръщолевенето му на тема енергетика е неразбираемо"

Естествено за "умния" и "красив" козяшки трол, който се отъждествява с лицето на тов. Путин е да не разбира мнението на образовани хора. За да почнеш да разбираш нещо от ядрена енергетика трябват 6 години учене и магистърска степен по физика. Не е като да предадеш бял лист в УНСС като човекоподобното от ИПИ и да те цанят при Жорката Ангелов да отработваш грантове.
ognian  deyanov's picture
ognian deyanov
ognian.dey

Къде е...

Къде е най- важната сметка. При спазване на необходимите условия за съживяване на проекта колко ще струва"евтината" ядрена енергия. Ало , учените не мълчете!!!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.