Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

НИЙЛ БЪКЛИ,

в. "Файненшъл Таймс"

Дебне ли опасност от банкова криза в Централна и Източна Европа? Инвеститорите са плашливи след няколко скорошни инцидента.

Първо българската централна банка трябваше да стабилизира своята банкова система със спешна кредитна линия за 1,7 млрд. евро след паники в две от най-големите банки.

Само дни по-късно унгарското правителство прие закон, който кара банките да компенсират кредитополучателите за несправедливи условия по заеми в чужда валута преди кризата от 2008 г. (заемите в евро или швейцарски франкове бяха с много по-ниски лихви, но когато по време на кризата унгарският форинт се обезцени, обслужването им стана много трудно).

Като резултат от мерките в Унгария и регулаторния натиск в Румъния да се намалят необслужваните кредити, австрийската банкова група "Ерсте" обяви, че ще излезе на загуба с 1,6 млрд. евро. ОТП, най-голямата унгарска банка, съобщи, че печалбата ѝ за второто тримесечие ще бъде понижена с 81 млн. евро. Австрийската Райфайзенбанк оценява унгарските си разходи на до 160 млн. евро.

Акциите на труте банки, както и на други, които имат експозиции в Унгария и Източна Европа като италианската "УниКредит" и Белгийската Кей Би Си, поевтиняха.

Дори и ако това развитие не сигнализира за някакви нови системни рискове в Източна Европа или страхове за зараза, те предполагат по-големи политически и регулаторни опасности, отколкото съществуват на Запад. И подчертават проблема със справянето с лошите кредити.

"Кепитъл Икономикс" обръща внимание, че България, Унгария и Румъния бяха сред страните в Европа, които отчетоха най-големия ръст на кредитирането преди кризата от 2008 г., повечето от който - в чужда валута и затова усетиха и най-големия махмурлук.

Лошите заеми и в трите страни са над 15% от всички.

В България регулаторите казват, че банковият сектор е добре капитализиран и с изобилие от ликвидност. Но доверието е крехко, а скорошната криза подчерта извади наяве връзките между бизнеса и политиците.

Изтеглянето на депозити от четвъртата по активи Корпоративна търговска банка беше провокирано от медийни публикации за спор между основния ѝ собственик и най-големият и кредитополучател, политик. Миналият уикенд КТБ беше поставена в процедура по фалит след разкритието, че има липсващи документи за кредити, а от трезорите ѝ са изчезнали пари в брой.

Междувременно третата банка в България - Първа инвестиционна банка, стана цел на координирана атака за подкопаване на доверието в нея с SMS-и и имейли, в които се предполагаше, че банката щяла да фалира.

В понеделник българският президент заяви, че страната иска да се присъедини към Единния механизъм за банков надзор на ЕС и потърси партньорска проверка от Европейския банков орган.

"Трудно е да се разбере макроикономическата картина в региона", казва Питър Атард Монталдо, анализатор в "Номюра". "Дори самите централни банки, както видяхме в България, изглежда, че нямат вяра в собствените си възможности, откъдето и молбата за външен надзор".

В опита си да се присъедини към Единния механизъм за банков надзор България следва Румъния, която иска да стане първата членка в него от страните извън еврозоната.

Но Унгария, чието правителство враждува с банките откакто бе избрано през 2010 г., е по-голямата грижа. Решението за заемите в чужда валута е последната от няколко мерки, които целят да облекчат кредитополучателите и като цяло икономиката.

Правителството на партията на премиера Виктор Орбан "Фидес" твърди, че заемите в чужда валута не са били раздавани правилно, като на потребителите не са изяснявани рисковете. Банките се оплакват, че не само посрещат разходите от мерките му, но също така трябва да плащат тежък данък и такси за трансакциите.

Някои виждат и политически мотиви, след като Орбан каза през м.г., че предпочита увеличаването на унгарската собственост в банковия сектор, който е доминиран над 50% от чужди банки. Мерките на правителството могат да накарат някои чужди банки да се продадат или да се сливат.

Засега чуждите банки твърдят, че ще останат, като мислят, че това ще са последните мерки преди възстановяването на стабилност и връщане на печалбите. Но през есента Будапеща се готви да накара банките да конвертират останалата сума от заемите в чужда валута за 12 млрд. евро във форинти. Не е ясно дали това ще стане по пазарен курс или с отстъпка.

"Чуждите банки не осъзнават напълно какво им готви правителството в Унгария", казва Атард Монталдо.

В Централна и Източна Европа кризата може да е свършила, но потенциалът за гадни изненади остава.
 

Ключови думи

Коментари

мим

"В Централна и Източна Европа кризата може да е свършила, но потенциалът за гадни изненади остава." Нищо не е свършило по тия географски ширини, приятелю Атард Монталдо, просто ти е бедна фантазията като външен анализатор.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.