ВКС сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на текстове от изменения Наказателно-процесуалния кодекс, съобщават от оттам.

Върховният касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които Република България е страна, на разпоредбите на два члена от НПК, променени с броя на Държавен вестник от 4 август 2017 г., съобщават от институцията.

Става въпрос за чл. 127 и чл. 411а, изменени с голям апломб от ГЕРБ, ДПС и Патриотите с трайното одобрение на прокуратурата, след като СГС видимо стана неудобен при мандата на Калоян Топалов.

В чл. 411а, ал. 1 се създава точка 4, с която в подсъдността на Специализирания наказателен съд (СНС) се включват делата за престъпления по т. нар. "висока корупция", т.е. - престъпления, извършени от изброени категории лица.

В искането до Конституционния съд се посочва, че по този начин се разширява подсъдността на СНС, като са му възложени наказателните дела, които според мотивите на законопроекта, са за корупция от лица във висшия ешелон на властта – лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт. Върховните съдии приемат, че разпоредбата... е в противоречие с конституционните норми, прогласяващи Република България за правова държава – чл. 4, ал. 1, и недопускащи извънредни съдилища – чл. 119, ал. 3.

„Извънредни съдилища не са допустими в правовите държави, каквато по Конституция е Република България, защото те се създават за обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд, който по дефиниция не може да обслужва такива цели“ – се подчертава в искането.

Според общото събрание на ВКС Специализираният наказателен съд (СНС) и Апелативният специализиран наказателен съд, както и съответстващите им прокуратури, са създадени през 2011 г. и са приети особените правила, по които се разглеждат делата, подсъдни на тези съдилища. В искането до КС пише, че независимо от различните редакции, които претърпява чл. 411а от НПК, до настоящия момент законодателят е бил последователен при обективиране на концепцията си, че изключителната подсъдност на специализираните съдилища обхваща всички престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпност.

От средата на 2015 г. на този съд са подсъдни и делата за престъпления против републиката по Глава първа от НК. Критерият за определяне на подсъдността на делата, разглеждани от СНС, е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъпление. В този смисъл са и мотивите за неговото създаване, поясняват от ВКС.

Според върховните съдии специализацията на този съд съобразно предмета е в унисон с Конституцията.

„Оспореното изменение и допълнение на НПК представлява съществено отстъпление от идеята, че компетентността на специализираните съдилища се определя единствено съобразно предметен критерий,  свързан с правната квалификация на деянието. Посочени са няколко категории субекти, чиято длъжност предопределя промяна на подсъдността и разглеждане на делата от специализираните вместо от общите съдилища. Специализацията на съда няма как да бъде обвързана със субекта, тъй като особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, включително и в санкционната й част, обичайно предвиждаща по-тежка наказателна репресия“ – пише в искането. Съчетаването на предмета и субекта като критерий за подсъдност на този съд, не може да обоснове „специализация“.

Съдиите от ВКС приемат, че определянето на подсъдността на специализирания съд съобразно субекта на престъпление го характеризира като извънреден съд. Те привеждат като пример още повече и специалната процедура, по която ще съди СНС - по-бързото насрочване на разпоредително заседание.

"Една от характерните черти на извънредния съд е той да правораздава по създадени специално за целта правила и такива правила са установени по отношение на СНС", отбелязват общо събраните съдии от ВКС. 

Те цитират и Решение № 10/2011 г. на Конституционния съд, в което той ги "пуска да минат", защото приема две особено съществени неща: че те ще прилагат общоустановените правила от материалните и процесуалните закони, които прилагат и общите съдилища, и, на второ – че условията и редът за назначаване на съдиите в него ще са същите както и в цялата съдебна система.

Това вече не е факт, дори по отношение на командироването.

Затова и от ВКС се възпротивяват и срещу бонусите, които за разлика от "нормалните" съдилища, не почиват на обективни критерии:

Друго отклонение от общоустановените правила, важими за общите съдилища, е предвиждането в чл. 233, ал. 6 от ЗСВ и в чл. 345, ал. 5 от ЗСВ (изменения, обнародвани в ДВ, бр. 90/10.11.2017 г., в сила от 01.01.2018г.), според което съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на ВСС правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно.

Това законово предвиждане поставя магистратите и служителите от специализираните структури в привилегировано положение по отношение на тези от общите съдилища и специализирания военен съд. Според върховните съдии налице е различно третиране, понеже по отношение на магистратите от общите съдилища и военния съд, определянето на допълнително възнаграждение е предвидено да е въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт, докато за магистратите от специализираните структури допълнителното възнаграждение е по критерий „индивидуална оценка на резултатите от дейността“.

Обвързването на допълнителното възнаграждение на магистратите от специализираните структури с „резултатите от дейността“,  не е относимо за всички магистрати и създава двоен стандарт, пишат още върховните съдии.

А относно промените в чл. 127 на НПК: той приравнява ревизионните актове, установените задължения за внасяне на осигурителни вноски, докладите на Агенция "Държавна финансова ниспекция", одитните доклади на Сметната палата и др. на доказателствено средство в наказателния процес.

Това според съдиите от ВКС противоречи освен на Конституцията, и на Европейската конвенция за правата на човека. Тя установява правото на справедлив процес, в аспектите на изискването за състезателност и за равенство на средствата.