Бети Неш е на 82 години и е най-възрастната стюардеса в света. На борда е обслужвала семейство Джаки и Джон Кенеди, и то далеч преди Барак Обама да е бил роден.
Пример за стюардесата е британската кралица Елизабет Втора, която и на достолепната си възраст – 91 години, изпълнява стриктно задълженията си.
По повод 60-годишната й кариера Бети Неш даде интервю на летището във Вашингтон за германското списание “Шпигел”. Ето какво казва тя:

- Госпожо Неш, поздравления! Само преди броени дни отбелязахте 60-годишния си трудов юбилей.

- Благодаря! От шефа на моята авиокомпания „Американ еърлайнс“ получих обеци с диаманти на фирмата “Тифани”. Досещате се – диамантена сватба, което ще рече, че беше отбелязан 60-годишният ми брак с моя работодател (смее се). Аз все още всяка седмица работя, непрестанно летя между Вашингтон и Бостън. Това е моята любима дестинация, по която летя от 1961 г.

- Членовете на кабинния екипаж не искат ли по-скоро да опознаят света?

- Аз предпочитам всяка седмица да срещам едни и същи хора. Знам също, че и пътниците искат да виждат познати физиономии. Освен това синът ми е инвалид и искам всяка вечер да съм у дома, за да се грижа за него.

- За мнозина днес летенето е мъка. За вас не е ли?

- Би трябвало да сте летели преди! Климатичните устройства далеч не бяха такива, каквито са днес. Беше невероятно горещо или смразяващ студ. Имах 6 до 9 приземявания и 13-часови смени. Всичко, което днес е автоматизирано, тогава го вършехме ръчно. Сами приготвяхме храната на борда.

- Доколко човек трябва да е във форма, за да продължи да работи като стюардеса?

Бети Неш (вдясно) със своя млада колежка.

- Примерно аз всяка година трябва да издържа тест, по време на който да покажа, че съм в състояние да издърпам пътник от седалката му на пътеката и там да му направя изкуствено дишане уста в уста. На моята възраст здравето действително е всичко. Летяла съм още когато Барак Обама не е бил роден. Действително няма друг, който да е работил толкова дълго, колкото мен. Повечето от предишните ми колеги вече са мъртви.

- Преди летенето се смяташе за лукс.

- Така и беше. Сервирахме рибни деликатеси в порцеланови чинии. Имаше коктейли, а телешките бифтеци ги режехме на порции пред очите на пътниците. Сервирахме сладкиши, а чая предлагахме в сребърни кани. След храната минавахме с цигари – «Марлборо», «Уинстън» и «Кент». Естествено, гратис: «Едно «Марлборо» за ред 14? Разбира се!» Поднасяхме на табла и кибритени клечки.

- А как се промениха пътниците?

- В миналото, когато им предстоеше полет, обличаха неделните си дрехи. Ние пък неизменно бяхме с бели ръкавици и с шапчица на главите. Пълна лудост. Та кой у дома ще сложи шапка, когато сервира вечерята? Между другото, по време на моите полети между Вашингтон и Бостън твърде често на борда бяха семейство Кенеди. Понякога Джаки питаше дали може да получи още малко мляко за кафето. Беше впечатляващо.

- Със сигурност не е било лесно да получиш подобна работа.

Стюардесата на млади години.

- Всеки я искаше, конкуренцията беше огромна. Дори се шегувахме, че сме готови да работим и без пари, само и само да ни назначат. Ако те одобрят, нещата тръгваха. От авиокомпанията дори назначаваха козметички, които обучаваха стюардесите как да се гримират. Туш за мигли беше окей, но не и сенки. Косите не биваше да са прекалено дълги. Когато колежки надхвърляха предписаното тегло, получаваха седмица срок, за да стопят килограмите с глад. Ако не успееха, бяха уволнявани. И накрая облеклото. По едно време ни налагаха да носим бели ботуши и пуловери тип поло. Вече униформите ни са много по-практични.

- А как родителите ви се отнасяха към професионалния ви избор?

- Когато бях на 16 години, седях до майка ми на едно зелено канапе тук, на летището във Вашингтон. Това беше преди първия в живота ми полет. Срещу нас се зададоха двама пилоти и една стюардеса. Изглеждаха така елегантно, поведението им беше безупречно, изключително професионално. В този момент осъзнах, че това е моята желана професия. Началото беше на 4 ноември 1957 г., тогава бях на 21 години. Майка ми прекарваше дълги безсънни нощи, тревожеше се за мен. Но и това все някога премина.

- Дали сте в състояние да сте в крак с техническия напредък?

- В тази област не съм особено бърза, но междувременно чудесно си служа с таблет. Техниката се развива, ние трябва да следваме този процес. Това e огромен напредък, който значително облекчава професията ни. Преди изписваха смените ни с тебешир на дъска, а аз често издавах самолетни билети по време на полет, като ги попълвах на ръка. Но пък тогава пътниците бяха по-малко в сравнение с днес.

- 60 прослужени години са много дълго време. Защо и на 82 години си го причинявате?

- Честно казано, за мен най-великото е да се усмихвам на хората при качване и слизане и да казвам: «Благодаря ви!» С удоволствие се усмихвам, а и винаги ти отговарят с усмивка. Точно от това се нуждаят клиентите – малко любов и една усмивка. Мисля, че винаги ще има стюардеси, тъй като хората искат да се обграждат с усмихващи се хора.