След първоначалния привиден неутралитет и липса на пряка реакция най-сетне Вашингтон заяви своята позиция по кризата около Иракски Кюрдистан. В изявление на Държавния департамент иракското правителство бе призовано да се въздържа от военни действия спрямо спорните територии, за които претендират както Багдад, така и Арбил, столицата на Иракски Кюрдистан. Според Вашингтон контролът на правителствените сили върху въпросните територии не означава промяна на статута им, тай като те продължават да бъдат спорни райони според конституцията. С други думи, техният бъдещ статут трябва да бъде уреден чрез изпълнението на иракската конституция.

Изявлението означава, че САЩ не са извън играта. Вашингтон застава зад премиера на Ирак Хайдер ал Аббади за ограничаване на иранското влияние в страната. Иран пряко се намеси в спора за реферандума чрез натиск върху Кюрдския патриотичен съюз и върху най-влиятелните в тази партия - семейството на Талабани, за да се подчинят на Багдад. През последните дни станаха известни някои подробности от постигнатото споразумение между командира на бригада "Ал Кудс" на иранските революционни гвардейци ген. Касем Сулеймани, от една страна, и Павел Талабани – син на бившия иракски президент Джелал Талабани, от друга. Именно това споразумение позволи Киркук и другите градове, контролирани от силите на Талабани, да бъдат предадени без бой на милициите на „Хашд аш Шааби“ и на подразделения на иракската армия с нейните ирански военни съветници.

Символичен бе фактът, че седалището на областната управа в Киркук бе овладяно едновременно от поддържаните от Иран шефове на „Хашд аш Шааби“ заедно с Сулеймани и от антитерористичните сили на иракската армия, поддържани от САЩ. Тази координация под общото ръководство на премиера на Ирак Ал Аббади обезпечи връщането на иракския контрол върху територии, контролирани от Иракски Кюрдистан от 2003 г. до сега. Кюрдската демократическа партия на президента на областта Масуд Барзани обвини клана на Талабани в предателство, но нейните сили отстъпиха без сериозна съпротива пред силите на Багдад. Отстъплението бе по цялата линия Синджар, Замар, Рабия и долината на Найнауа или Ниневия. Багдад бе на крачка от това да получи пълен контрол върху стратегически важния за Иракски Кюрдстан проход Фишхабур, контролиращ връзките с Турция.

Червената линия за САЩ

По такъв начин към датата на изявлението на Държавния департамент иракските централни сили бяха успели да си възвърнат контрола върху всичките територии, завзети от Иракски Кюрдистан от 2003 г. до сега. С други думи, Вашингтон не възрази на възстановяването на предишното статукво, но предупреди, че няма да толерира военни сблъсъци между Пешмарга и правителствените сили и шиитските милиции в оспорваната територия между Киркук и Арбил. Самото комюнике бе публикувано след края на сблъсъците между двете страни и след като иракските сили бяха съсредоточени в околностите на Арбил. То предупреждава правителствените войски на Ал Аббади да не влизат в столицата на Иракски Кюрдистан.

Това може да се разглежда като червената линия за американците, която до голяма степен съвпада с досегашните амбиции на Ал Аббади в отговор на кюрдския референдум. Запазването на правителството на Иракски Кюрдистан обаче е твърдото условие на САЩ, особено в случай че Ал Аббади загуби предстоящите през следващата година избори в полза на съперниците си, подкрепяни от Иран, и преди всичко бившия премиер Нури ал Малики. При подобен сценарий е възможно в Ирак да се засилят антиамериканските настроения и правителството на Иракски Кюрдистан да се превърне в единствения съюзник на Вашингтон в борбата за налагане на умерена политика и отстояване независимостта на страната. Това ще е необходимо и от гледна точка на недопускане връщането на „Ислямска държава“ през 2018 г. Поради всичко това САЩ трябва да окажат натиск върху Ал Аббади с условието иракският премиер да се придържа към границите от 2003 г., фиксирани в конституцията на страната като територия на кюрдската автономия и нейното правителство.

А какви са целите на Иран?

Иран има точно определени цели и използва многобройните си ресурси в иракския плацдарм. В това отношение Техеран разполага с много по-впечатляващ инструментариум от този на Вашингтон, въпреки че Америка приема Ирак за част от зоната на своето влияние и за важен компонент от националната си сигурност. САЩ са в състояние да разтрогнат всеки договор и да разклатят властта на всеки иракски премиер и дори да го сменят чрез влиянието си върху изборите. Те обаче не са в състояние да сключат договора, който Иран има с иракските шиитски организации, представлявани от партиите на политическия ислям, финансирани от Иран и провеждащи проиранска линия. Целите на Иран по отношение на Арбил са ясни. Тази административна столица ще е следващата цел на Техеран, след като се уталожат страстите на „кюрдската улица“ и след като партията на Талабани Патриотичен съюз на Кюрдистан получи дължимото по сключения с нея договор, и преди всичко изплащането на заплатите на държавните чиновници в региона и контрол над 17 общини и граничните пунктове с Иран.

Най-вероятно бъдещата операция по овладяването на Арбил да не бъде чисто военна. Главната цел ще е политическа – оказване съдействие на Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПЮК) в установяване на контрол върху града, както и върху местното правителство, за сметка на досегашната доминираща политическа сила, т.е. партията на Барзани Кюрдска демократическа партия. Последната бе главното препятствие пред плановете на аятоласите да установят пълен контрол върху Ирак, включително и върху Иракски Кюрдистан, като част от сухопътния коридор, свързващ автономната област със Сирия и Ливан, където са базите на терористичната организация "Хизбула". Патриотичният съюз на Кюрдистан доказа, че е приятел на Иран и споделя неговите основни цели. От друга страна, ПЮК е и съюзник на американците. Подобно съчетание е нужно на всеки, който би искал да ръководи Ирак и автономната област. За разлика от партията на Талабани Кюрдската демократична партия днес е лишена от приятели. Двата му традиционни съюзника – Турция и САЩ, са гневни поради упорството на Барзани да проведе референдума за отделянето на областта от Ирак. Естествено ДПК няма с лекота да сдаде контрола върху Иракски Кюрдистан, но понастоящем се намира в отстъпление и има малки шансове за успех срещу своите неприятели.