София без нови сгради, които скриват гледката към Витоша

 Как най-ценните качества да София да бъдат съхранени и развити, а столицата ни да се превърне в модерен европейски град, привлекателен както за своите обитатели, така и за туристите, обясняват прочутият урбанист Ян Геел и неговият екип. Проектът им „София – град за хората“ бе изготвен по покана на Столична община и докладът по него бе представен от своите автори в сряда в аулата на Университета по архитектура, строителство и геодезия в столицата. 

Датският архитект Ян Гeeл, съосновател на студиото Gehl Architects, e eднo oт нaй-знaчимитe имeнa в гpaдcĸoтo плaниpaнe и aвтop нa мнoгoбpoйни пpoeĸти зa пoдoбpявaнe нa гpaдcĸaтa cpeдa в Koпeнxaгeн, Cтoĸxoлм, Poтepдaм, Лoндoн, Aмaн, Meлбъpн, Cидни, Caн Фpaнциcĸo, Cиaтъл, Hю Йopĸ. Kнигaтa му „Градове за хората“ пpeдcтaвя мнoгoбpoйнитe мy твopчecĸи идeи.

Основните препоръки в доклада на урбаниста за София гласят:

• Подобрете пешеходната достъпност
• Осигурете по-добри и по-безопасни условия за велосипедистите
• Подобрете системата на обществения градски транспорт и нейното използване
• Намалете автомобилния трафик и зависимостта от автомобилния транспорт
• Ценете планините и съхранете гледките
• Възползвайте се от пълния потенциал на минералната вода
• Съхранете и разширете зелената мрежа
• Ценете и развивайте културно-историческото наследство
• Осигурете активност по всяко време на деня и годината
• Погрижете се за всички възрастови и потребителски групи
• Разнообразете и реорганизирайте публичното пространство
• Следете промените в обществения живот
• Висококачествена мрежа от публични пространства
• Обвържете публичните пространства с човешкия мащаб
• Създайте използваемо публично пространство
• Повишете качеството на публичното пространство
• Осигурете качествени елементи на градската среда

Според Ян Геел Столична община трябва да съхрани гледките към Витоша.

„Идентифицирайте най-важните зрителни коридори и ги защитавайте – се казва в доклана на урбаниста. – Строителството и регулацията трябва да са съобразени с визуалните коридори, така че бъдещите сгради да не пречат на гледката. Гледката към планините е едно от най-големите преимущества на града и не бива да бъде привилегия само за малцина.“

Геел смята, че градският център трябва да бъде свързан с планините наоколо:

„В момента софийският околовръстен път отслабва връзката между Витоша и града. Изграждат се някои пешеходни надлези, които пресичат шосето в опит да разрешат проблема. Въпреки това усилията трябва да се насочат към подобряване на точките за преминаване и осигуряване на възможности за пресичане на нивото на улицата“.

Краткосрочни мерки, заложени в доклада, са да се подобрят местата за пресичане на околовръстния път и да се осигурят по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината. А дългосрочните – да се изгради велосипедна алея по протежението на Перловска река, която да създаде връзка между планината и града.

 

Според Геел трябва да използваме топографията:

„Своеобразната топография създава усещането за уникалност, но понякога затруднява достъпността. Терасираните терени, при които изкачването е по-неусетно, заслужават особено внимание, особено ако предоставят възможности за почивка. Топографията не бива да бъде пречка пред придвижването, какъвто е случаят в момента – винаги трябва да има достъпни алтернативи“.

Краткосрочните мерки за промяна, които урбанистът предлага, са да осигурим възможности за сядане на стълбите на ул. „Будапеща“, да интегрираме реката в публичното пространство, да използваме речните корита, като изградим пешеходни и велосипедни маршрути по тяхното протежение. Според експерта, трябва да интегрираме софийските реки в мрежата на публичните пространства и да бъдат осигурени възможности за отдих и контакт с гледките и природата.

Предложените краткосрочни мерки са да подобрим съществуващите пешеходни мостове и места за отдих, да оформим удобно разположена зона край водата за изграждане на временен открит бар или друго подобно съоръжение. А дългосрочните мерки са да почистим водите и да изградим непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих.

Геел смята, че трябва да ценим повече минералните извори в района на София:

„Софийските минерални извори са част от културно-историческото наследство на града и могат да бъдат предпоставка за балнеоложка култура, подобно на съществуващата в Будапеща. Сградите трябва да се поддържат, а историята им – да се популяризира. Традициите в наливането на вода от минералните чешми следва да се отчитат при проектирането на пространството и да се подчертават“.

Краткосрочните мерки са да осигурим допълнителни възможности за сядане около минералните извори, препоръчва да популяризираме историята им, а дългосрочните мерки са да организираме обществени минерални бани или градски плажове със зони за рекреация.

Ян Геел препоръчва да съхраним и разширим зелената мрежа в София:

„Зелената мрежа придава характер на града. Подкрепете зелената идентичност на градския център посредством мрежа, която да свързва отделните зелени площи и обществените паркове. Дори пространствата, в които преобладава асфалтът, могат да станат по-привлекателни с помощта на малко озеленяване. Осигурете по-добро разпределение и поддръжка на съществуващите дървета. Погрижете се за равномерното разпределение на уличните дървета във всички части на градския център. Изграждането на нова пътна инфраструктура следва да е обвързана със задължително засаждане на дървета“.

Специалистът смята, че в момента поддръжката на дърветата не е равномерно разпределена, а за кореновата система на някои от тях няма достатъчно място. Необходими са насоки или политики за подобряване качеството на поддръжка на дърветата, а също и основни указания за засаждането им, така че да не пречат на пешеходците и същевременно да имат достатъчно място, за да се развиват и цъфтят.

Препоръчаните средносрочни мерки са да осигурим линейно озеленяване около всички паркове в града, както и да заздравим връзката между големите паркове по периферията на централната градска част и градските градини.

Според Геел, трябва да ценим всички исторически периоди в столицата:

„Уважавайте и поддържайте паметниците от всички епохи и времена. Гордейте се с историята на София – именно тя прави града такъв, какъвто е днес. С времето много от паметниците се оказват откъснати от градската тъкан. Необходимо е да се разработи стратегия за интегрирането им със заобикалящата ги среда – както от гледна точка на визията, така и на експлоатацията на сградите“.

Геел смята, че трябва да контролираме качеството на сградите с помощта на регулации и разпоредби:

„Уверете се, че новите сгради подхождат на съществуващата градска тъкан, която има отличен потенциал. Качеството на новите сгради трябва да отговаря на определени стандарти и политики – височина, отстояние от съседните сгради, материали, приземни етажи“.

Краткосрочните мерки, които екипът му препоръчва, са да разработим насоки за оформяне на фасадите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците. Според урбанистите, трябва да се активират вътрешните дворове:

„Вътрешните дворове осигуряват качествено открито пространство с частичен достъп за жителите на града. Идентифицирайте ключовите дворове, които трябва да бъдат реорганизирани, особено в райони, в които се наблюдава недостиг на публично пространство. Използвайте структурите с малък мащаб, за да активирате публичното пространство“.

Пълният текст на доклада.

„Сега предстои да го превърнем с програма с конкретни мерки за действие – сподели в социалните мрежи столичният кмет Йорданка Фандъкова. – Целта ни е да развиваме София като зелен и иновативен град, по-удобен за хората и се радвам, че получихме подкрепата на проф. Геел, с когото се радвам, че ще продължим да работим.“

Фандъкова подчертава, че с това изследване на градската среда София се нарежда сред градове като Цюрих, Лондон, Стокхолм, Копенхаген, Ню Йорк, Истанбул, Москва, Шанхай и Берн, които в последните десетина година работят с Ян Геел.

Основните насоки, по които ще работи Столична община, ще бъдат подобряване на средата за пешеходно движение и придвижването с велосипед, модернизацията на градския транспорт, намаляване на автомобилния трафик в историческия център, опазването на културно-историческото наследство и оформянето на публичните пространства така, че да са по-удобни и достъпни за гражданите.

По част от препоръките в доклада на Ян Геел Фандъкова отбелязва, че Столична община вече работи. Например по удължаването на пешеходните зони и въвеждането на „успокоено движение“ в малките улици в историческия център на София.

„Това е решение, което въпреки несъгласието на немалък брой общински съветници на миналата сесия на общинския съвет, беше прието – обяснява Йорданка Фандъкова. – Следващата ни стъпка е разширяване на пешеходната зона от бул. „Витоша“ до Градската градина и Ларгото.“

Следва разкриването и експонирането на културно-историческото наследство. От Столична община са готови със заданието за проектиране на площада пред църквата „Света Неделя“, като целта им е да впишат откритите римски руини в удобен градски площад. Според Фандъкова Ларгото се нуждае от допълнително „обживяване“, както е посочено и в доклада на Ян Геел.

Столичният кмет информира, че вече работят по свързването на велоалеите в обща мрежа, както и по извеждането на транзитния трафик от центъра за града, което означава, че ще довършат както вътрешния градски ринг, така и Околовръстния път.

Фандъкова споделя, че са разработени промени в Закона за устройство и застрояване на Столична община – и те са „силно рестриктивни“, но „с тях ще сложим ред, който е добър както за гражданите, така и за инвеститорите“. Кметът на София твърди, че имат намерение да ограничат височината на сградите до 75 м в зоната пред Витоша – между бул. „Цар Борис III“, центъра, бул. „Драган Цанков“ и бул. „Ал. Малинов“. Ограничението на височината след Околовръстния път ще бъде 15 м.

„Надяваме се, че ще получим подкрепата на парламента да променим и Закона за устройство и застрояване на Столична община“, казва Фандъкова.

"Площад Славейков"