Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София. От 2003 г. той е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2003 г. е и член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005-2009 г. е и негов председател.

Това, което се случва с Корпоративна търговска банка (КТБ) и "Креди Агрикол България" е класически случай на разделянето на "добра" и "лоша" банка. Добрите активи отиват на едно място, лошите остават в другото. Добрата банка ще бъде снабдена с държавни средства, за да може да разплати депозитите на хората.

Имаме нужда от законово уточняване на тази "драматургия" с "добрата" и "лошата" банка, която се приложи на практика през тази финансова криза. Това е практика, която придоби по-широка известност след нашия закон.

Очевидно ситуацията с поглъщането на "Креди Агрикол" от КТБ е била да я "разкостят" с времето, както очевидно са "разкостили" самата КТБ, но явно не са имале време за тази работа. Така че поне от това, което твърди БНБ, тя е съвсем здрава банка и по тази причина се подреждат удачно нещата коя ще е "лошата" и коя - "добрата" банка.

Очевидно е намерението депозитите в КТБ  над застрахования лимит (100 000 евро) и фирмените, които не са застраховани, да получат подкрепа от самите данъкоплатци. Можем много да спорим доколко това е удачно.

Аргументът за един такъв ход е, че когато се гарантират и тези депозитори, се получава по-голямо доверие в сигурността от страна на всички вложители. От друга страна се създава т.нар. морална опасност - т.е. хора, които иначе биха направили усилия да си разхвърлят депозитите в различни банки, малко да диверсифицират, за да са под лимита, сега ще загубят такъв стимул. И разбира се, фирмите ще загубят стимула да внимават в какви банки си държат средствата.

С други думи, ще се разгърне критиката срещу депозитното гарантиране, която винаги съществува, че поражда небрежност от страна на вложителите по отношение на качеството на банката. И съответно, понеже банките не биват санкционирани, стимулира по-неразумно банково поведение. Това е една стандартна критика изобщо на депозитното гарантиране, не само в България.

Със сигурност едно допълнително гарантиране на депозитите на хора, които перфектно са знаели, че не са гарантирани, още повече ще утежни този проблем, който се нарича "морална опасност" - в случая по-рисково поведение в цялата система.

Другият основен аргумент е откъде накъде данъкоплатецът ще спасява точно тези хора, особено тези, които са над лимита, със сигурност не са от най-бедните. Докато някои от данъкоплатците в България са доста бедни.

Така че от гледна точка на справедливост и равенство това не стои много добре. Имаме противотежащи аргументи - единият е гарантираме стабилност, от другата страна стоят моралната опасност и известната несправедливост.

От гледна точка на архитуктурата на банковата система, всичко, което се случва в момента, показва еднин абсолютно вграден дефект на банкирането чрез частични резерви при доминация на държавата. В момента държавата доминира, в България по-малко, поради валутния борд, но в стандартния случай по света, защото това, което наблюдаваме сега у нас, се случи в развития свят на много места през кризата.

Повече от век насам банковите системи по целия свят са тотално доминирани от държавата, държават ги регулира, държавата ги надзирава, държавата им определя паричната база, лихвените проценти и т.н. с административни актове. Никакви пазарни механизми няма в това. Освен, че държавата ги доминира, те са гарантирани с частични резерви, което по самата си философия е високорисково и нестабилно нещо. То има своите положителни страни, но има и много висока доза риск от финансови кризи.

В същност общо взето, играта е: "Ти като ме регулираш толкова, ще ме спасяваш, когато сгазя лука". Това е изключително порочен модел, който не е да няма положителни страни, но има много сериозни заложени в него стимули за бизнес цикъл, при това утежнен, с много тежки финансови кризи, периодично.

Сега всички тези "гърчове" на публичното говорене, което чуваме, "Държавата спасява, данъкоплатецът влиза, после може да продадем на печалба, ама кой знае...", всичко това са гърчове на този тип философия на банковата система.

Докато имаме банкиране с частични резерви и доминиране от държавата, ставаме свидетели от първо лице на пороците на този тип система. Те карат много хора, особено привържениците на австрийската икономическа школа, да твърдят, че това е изначално сбъркана система и трябва да се премахне, да се премине към банкиране с пълни резерви и изобщо да се премахне централното банкиране, да няма регулации, контрол и надзор.

Да бъде третирано като всеки друг бизнес и като фалира, както във всеки друг бизнес, който си е вложил парите, да му мисли.

Звучи по капиталистически, но има своите аргументи. Но тук става дума за тотална смяна на философията. Това няма как изобщо в условията на сегашното мислене и банково законодателство да стане. Цялата архитектура е направена да се спасяват банките от данъкоплатците. Ако няма да спасяваме банките от данъкоплатците, тотално трябва да сменим банковата система и да сме единствени в целия свят.

Но при всички случаи това заслужава сериозен обществен дебат. Да приемем, че в случая с КТБ някак си тези, които са на власт, имат правомощията и решават. Окей. Но си струва един много сериозен обществен дебат за това дали ние ще пазим тези с над 100 000 евро депозит или няма да ги пазим.

Аз лично съм привърженик да не ги пазим, но може нещо да греша някъде.

Единственото добро в цялата история е, че акционерите в КТБ си губят капитала. Очевидно виждаме, че един от тях по най-престъпния начин просто си е взел парите и си е заминал. Но другите сериозно са загубили и да им е обеца на ухото, друг път да не си играят с такива банки и такива проекти.