Председателят на ВКС Лозан Панов коментира днес на влизане на пленума на ВСС вчерашния избор на 11 члена на парламентарната квота за Съвета. Той отговори на въпроси на Клуб Z и на други медии, касаещи както ВСС така и бавещия се подпис на президента Радев за председател на ВАС.

Как ще коментирате вчерашния избор на парламентарна квота за бъдещия ВСС - начина, по който се случи, бързината на гласуване и внушителните мнозинства от по над 200 депутата? 

- Парламентът не изневери на съществуващата до този момент практика. Реално нямаше основен дебат за професионалните и етични качества на кандидатите. Процедурата протече формално и практиката до момента в парламента се възпроизведе.

Важен е начинът, по който те бяха избрани - без задаване на въпроси, без конкретика около най-важния и стойностен за цялата съдебна система въпрос, а именно - за професионалните качества на кандидатите.

Да, но имаше очевидно подсказване, вдигане на пръсти...

- Всичко видях... И няма как да го коментирам - очевидно е някаква парламентарна практика, далеч от съдебната система.

Панов отказа да коментира какво би се случило, ако президентът върне указа за назначаване на Георги Чолаков за председател на ВАС, тъй като още не се знае какви действия ще предприеме държавният глава. Той заобиколи и най-важния въпрос - за мнението му дали трябва да се отиде на нова процедура или просто на прегласуване на сега предложения кандидат от новия ВСС - докато не се чуе волеизявлението на президента.

Председателят на ВКС обаче отново напомни, че и при избора за шеф на ВАС никой не е чул и обществото не се е запознало дълбоко с концепциите на двамата кандидати. И го нарече отново "избор на тишината".

Той отказа и да прогнозира как ще работи с новите членове на ВСС, защото "времето ще покаже".

Като че бяхте умерен оптимист, когато при огромна избирателна активност и на принципа "един магистрат-един глас" съдиите пратиха свои предсатвители в новия ВСС. Вчерашният избор на парламента ще неутрализира ли този ефект? След като освен изискването за високи професионални, имаме и поне 4-ма избрани членове със забележки към изискването и за високи нравствени качества? И притеснявате ли се, грубо казано, за бъдещия баланс на силите?

- Пак ще кажа: най-важният въпрос е как бяха избрани колегите. Процедурата предполага политическата квота, която е и обществена квота, да има като кандиадти разпознаваеми за обществото хора, които със своя авторитет, със своите професионални, човешки познания да подкрепят съдебната система, За да може тя във взимането на важните решениея да се гради на един достатъчно ясен професионален капацитет. А за да се случи това, беше необходимо да има дебат, да има дискусия да има въпроси към кандидатите. Нещо, което поне за съдийската квота се случи - въпреки ограниченото тогава време.

Квотният принцип, който очевидно парламентът застъпва в своята практика - без значение как ще го наречем: 4-3-2-2 или по някакъв друг начин... Един такъв квотен принцип с формална процедура и липса на въпроси, и защита на техните концепции очевидно създава предпоставки най-важният компонент - професиналните и етични качества, да не бъдат акцент при избора.

За съжаление това се случи и сега - както и при предходната процедура. В този смисъл парламентът не изневери на съществуващата практика.