Сигурно сте забелязали едни витражи на метростанция „Сердика” – тихо си кютат разни камънаци, артефакти и любопитни информации от миналото на този славен (някога) град. И винаги отпред се задържат едни девойки. Викам си – леле, що любознателен и буден народ се е навъдил. Докато не установих, че витрините просто много добре „оглеждат” - чудесно място да си провериш полата дали ти е достатъчно къса, или може още малко.

Секси. Всеки някак си иска да бъде харесван – това ок, има го има и при пауните, и при доста други твари. Твар сме и ние – нали имаме нужда да се съберем. Но да издигнеш нещо като съблазняването в религия, за мен е, меко казано, опасно. 

Силно ме притеснява разбърканият свят, в който живеем. За някои от т.нар. добродетели имам някакъв мъгляв спомен, опитвам се да ги спазвам, или поне да ви ги прокламирам в събота. За други добродетели просто предпочитаме да си правим оглушки, да ги подминаваме – не мислим за тях. Да вземем нестяжанието – дори думата малцина я знаят... Това е нещо като "доброволна бедност" - желанието да не се затрупваш с планини от имущество. Но има и откровено лоши неща, които сме превърнали в ”добродетели” - всичко надолу с главата сме обърнали. Да вземем гурме манията (чисто чревоугодничество) или сексапила - да съблазняваш.

Страшничко е това, което ни казва Христос по темата: „... Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат, обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазънта дохожда.” Натам няма да продължавам, може да си го припомните в Евангелието от Матей, глава 18.

Чудил съм се защо го е казал. Защото, мисля си, това, което наричаме грях, има навик да не остава изолиран – като един боклук, плуващ в морето, а да води до верижна реакция. Стъпка 2 мигновено следва стъпка 1, после идва стъпка 3 и т.н. Докато се усетиш, започваш да се събуждаш насам-натам. А някои лесно привикват и да не го правят просто така, а за лъскави мъниста.

Въобще не ми е работа дали клиновете да са впити до болка, бюстовете изкипяват навън като козунаци, палаво се виждат все по-големи отрязъци от бельото - това всеки си го решава. Пази Боже, аз да съм моралният стожер на обществото?! Имаме си Карбовски за тая работа... Има и друго – дори ме е страх от „очевадните християни”, онези, облечени в едни бозави тоалети, тип „покойникът е бил малко по-нисичък”, вечно провесили нос с прискърбни физиономии. Това крие риск от лицемерие и фарисейщина, неща грандиозно опасни.

Обаче какво става? В разбъркания ни свят красивите мразят грозните, щото им се моткат из планетата, докато те трябва да обират овациите.

Грозните мразят красивите, щото обират всички що годе свестни гаджета.

Скинарите мразят всички, щото така.

Всеки занимава мисълта си с несъществени глупости.

Дали животът, за който по този начин даваме заявка, че искаме да водим – дали не е доста тъжен и нерадостен? Знам го и от опит.

Сетих се тези дни за една приятелка – доволно известна и доволно секси, която е можела да бъдела комай с всички по-богати мъже в страната. До каква степен е правила реални стъпки в тази насока, не е моя работа и не питам. Абе - мечтата на кажи речи всяка девойка, при това реализирана. И сега гледам резултата – как започва да се замисля. Пита ме за църковни тайнства, за изповед и т.н. Не аз – не моите незадоволителни „проповеди”, не свещеникът, който първо я е разочаровал – нещо се случва в самата нея. Тези неща винаги идват вътрешно и много лично. Никой не може да ти ги наложи - финалните решения са си наши.

Осъзнала е нещо много простичко - че малки люспи от душата ти остават всеки път по чуждите чаршафи. Което, разбира се, като си на 20 и "тенджерата под налягане" къкри отвътре, ти е трудно да приемеш. Няма безплатни обеди – защо да има "безплатен" секс?

А, като споменах този лаф на американците, който много харесвам, та се сетих и за самите тях.

Мисля, че духовната красота задължително избива и във външна. И обратното. Вижте – защо ние, българите, сме красиви (себе си не се слагам), а американците, меко казано – не чак толкова? Може да ви звучи шантаво, но мисля, че има връзка. Нали те са кръстопът на генетичния материал от цял свят? Нали там са позволени всички извращения, дори са препоръчителни - има бързи срещи, има барове за еднократен секс. Е? Защо резултатът е... знаете какъв.

Сега няма да се майтапим, че ако умееха да правят добри термодатчици за коли, никой нямаше да си свали гадже – нали по филмите той и тя все се събират до някой пушещ пикап, изхвърлил антифриза...

Но си мисля, че върху нашите лица са последните красиви плодове на това, че много по-доскоро ние сме живели доста патриархално, моногамно, без „слободии“. Когато при тях е ерата на джаза или на хипитата, на масажните барове в Сан Фарнциско, ние сме я карали според правилата на Създателя, или иначе казано – по-благочестиво. Ако трябва да го кажем от тяхна гледна точка – живели сме доста задръстеняшки. Може би същото може да се каже за сърбите и за другите народи от нашата черга. 

И може би това съвсем скоро ще се промени и за нас...