ДЖОН ХОЛТИУЕНГЪР

Джон Холтиуенгър e политолог и журналист. Има магистърска степен по международни отношения от университета в Глазгоу. 

 

Продължаващата криза в Ирак ни накара да преразгледаме въпроса, който е бил в основата на международните отношения след края на Втората световна война: Имат ли Съединените американски щати ролята на "световен полицай"? Трябва ли да имат тази роля?

Изглежда, че всеки път, когато има криза в света, в САЩ се вторачват или като причината, или като решението. Дори ако Вашингтон се намесва и успява - въпреки че това е много субективен анализ, защото успехът до голяма степен зависи от това, кой жъне ползите - той неизбежно ще бъде критикуван. Същността на въпроса е, че има много конкуриращи се интереси в този свят и е почти невъзможно да бъдат задоволени всички тези интереси чрез всяко едно действие.

Като икономическа и военна свръхсила, от САЩ почти винаги ще се очаква да действат, дори ако намесата влошава ситуацията. Наскоро видяхме как се случва това  в Сирия, Украйна,  и сега отново в Ирак. Настоящата криза в Ирак е продукт на най-заблудените политики на западните сили, които датират още през Първата световна война.

След разпадането на Османската империя в края на тази война, западните сили грубовато "разрязаха" Близкия изток по начин, който служи на собствените им интереси, без да разглеждат сложните етнически и религиозни разделения в региона. Западното високомерие, арогантност и алчност са виновни за много от проблемите, на които станахме свидетели в Близкия изток през миналия век.

Да, вярно е, че много от корумпираните режими са дошли на власт в тази област, което със сигурност не е помогнало за подобряване на положението в региона. И все пак, кой мислите, че ги издигна на власт и помогна да поддържат своя диктат? Политиката на САЩ в Близкия изток следва тази тенденция. Това е безкрайната приказка за преследването на краткосрочни интереси и създаване на дългосрочни проблеми, а Ирак е отличен пример. Това е страна със сериозни разногласия, в която се пресичат религиозни и етнически линии, които правят ситуацията изключително сложна.

Няма военна мощ, власт или ресурси, с които ще се постигнат стабилност в региона, който трябва да намери своя собствен път към мира. Особено като се има предвид, че сегашните му борби са продукт на дълга и бурна история на племенни конфликти. Човек не може да реши дадена сложна ситуация, като от тях разчита само на груба сила.  "Слонът в стъкларски магазин" във външната политика на администрацията на Буш, или "доктрината Буш" не е разумният начин за решаване на международни кризи.

Западняците никога няма да имат ясно разбиране на Близкия изток, защото регионът винаги е бил разглеждан като извънземен. Подходът на Запада към Близкия изток е бил покровителствен или бащински, а западните сили се чудят защо екстремизма процъфтява там. Трябва да се ангажират хора, които да насърчават позитивен диалог и източните страни да се разглеждат като равни. Вместо това Обама просто изпрати 300 военни "съветници" в Ирак. На първо място това са специализирани военни части, които трябва да стимулират армията да влезе в действие. Мнозина са учудени от тази "съветническа военна помощ", при положение, че САЩ носи вина за дестабилизирането в региона. Не е ясно и какъв курс ще предприеме американското правителство, но се говори дори за сътрудничество с Иран срещу общия враг.

Американските лидери непрекъснато говорят за необходимостта от запазване на "американските интереси" в региона. А някои твърдят, че това ще бъде срещу "американските интереси"- да си сътрудничат с Иран, тъй като това ще позволи на страната да се създаде регионална хегемония, която пък е срещу съюзници на Америка. В цялата си история САЩ често си сътрудничат с авторитарните режими по целия свят, а в някои случаи дори им помогат да се издигнат на власт от съображения за удобство или за осъществяването на напредък в "американските интереси."

Това не означава, че Съединените щати са непременно враг и не правят добри ходове в световен мащаб.  Америка има значителни икономически и военни ресурси, които често се използват за справедливи каузи. Светът обаче не е черно и бяло, нито е само външната политика на САЩ.

Ние живеем в един сложен и взаимозависим свят. Изградили сме граници и норми със статут на закони, но те в крайна сметка са произволни и изкуствени. В повечето случаи, те не отразяват историята и културната конструкцията на света. Всяка чужда ситуация или криза трябва да се разглежда правилно, за да се оцени ефективно. Следователно е абсурдно лицата, отговорни за войната в Ирак през 2003 година сега да се опитват да предложат насоки за справяне с кризата. Също така е нелепо, хората да преполагат, че Обама е трябвало да остави войници в Ирак или да се намеси в Сирия по-рано. И да забравят, че САЩ не могат просто да се натрапват и да решат всички проблеми на планетата. Светът не работи по този начин. Обратното схващане е просто  заблудена арогантност, която всъщност доведе тази нация до ситуацията, в която се намира. Освен това, Обама се кандидатира с обещанието за приключване на войната срещу тероризма и американците в голямото си мнозинство се противопоставят на изпращането на още войници обратно към Близкия изток.

Така че можем да попитаме всички тези, които смятат, че САЩ трябва да изпратят повече войски там: "Защо не изпратите вашите собствени синове или дъщери, за да се бият или не отидете сами?" 

Представете си как американците ще реагират, ако ситуацията беше обратната. Ако чужда армия дойде да съветва и да въведе мнима сигурност с оръжие? Какво ще стане ако чужда държава нахлуе в САЩ и започне да охранява границите и улиците с танкове и автомати, за да спре войната с наркотиците например?

Американците просто няма да го допуснат, не биха го изтърпяли и за момент. Бъдете сигурни, че щеше да има съпротива. Америка  трябва да замени грубата сила с изградждане на нови партньорства в Близкия изток и в други части на света. Необходимо е да се насърчи развитието на инфраструктурата и образованието. Знанието ражда справедливост и разбиране. САЩ трябва да образоват и своите граждани, да ги запознаят с международните конфликти отблизо. Хората трябва да ги разбират, а не да говорят за "онези арабски диваци", както и за всички други непознати за американците народи. 

Никой не се е родил научен да мрази другите. Да в Близкия изток има радикални ислямисти, екстремисти, тероризмът не спира, но там също има хора с деца, семейства и мечти. Хора като нас. Затова нашата най-важна задача е да съборим бариерите - културни, религиозни, етнически, и да не си затваряме очите за международното положение. Но всички ние сме продукт на нашия опит, и когато хората израстват във враждебно и насилствено обкръжение, то е почти неизбежно, че ще приемат това като норма.

В Ирак, не съществува единен отговор, който ще донесе стабилност в страната или региона около нея. В момента, най-добрият вариант на САЩ е да предложи ресурсите и разузнаването, които има, на правителствата в региона, по-специално на иракското правителство, и да се проследи как се развива ситуацията. В крайна сметка, съдбата на Сирия и Ирак е най-важна за хората в региона, но бруталното насилие, което преобладава там дава много мрачни изгледи за бъдещето на двете държави.

Това не означава да има изолация, не означва също и интервенция. Агресията е "мръсна работа". Екстремен отговор на една екстремна ситуация не прави нищо друго, освен да насърчава тероризъм и радикални действия.

Вместо в тази ситуация субективно да се търси силово решение и да се питаме: "Как се решава този проблем?", въпросът трябва да бъде: "Как стигнахме до тук и как можем да го избегнем в бъдеще?"

*Пълния текст e публикуван в сайта elitedaily.com