Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Прокуратурата иска цялостно осъвременяване на Наказателния кодекс, по-"сговорчиви" правила за тези, които си признаят или издадат престъпник, пращане на всички дела за корупция по високите етажи "на едно гише" - при прокурор Иван Гешев в Спецпрокуратурата... 

Това са част от жалоните в годишния Доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи за 2016 г.

От държавното обвинение посочват проблемите при разследването на корупционни престъпления, нуждата от създаване и "преосмисляне" на някои често използвани състави като този на чл. 282 - за престъпления по служба, както и "стимулиращи последващото добросъвестно поведение изключващи наказуемостта норми". От прокуратурата предлагат изменение на разпоредбите, свързани с наказателноправната защита на европейските фондове.

Посочени са и познати "виновници" - недостатъчен брой експерти, преводачи, лоши материално-битови условия и дори се признава, че има "установени дефицити в квалификацията на органите на досъдебното производство и особено на разследващите органи".

От прокуратурата се оплакват по традиция от формализма на Наказателно-процесуалния кодекс, както и апелират за синхронизиране на законодателството със смисъла, който влага ЕСПЧ в определени понятия заради последващите дела срещу България.

От държавното обвинение искат конкретни законови промени, като тази в Закона за кредитните институции (ЗКИ) да се предвиди възможност и за разследващия орган самостоятелно да поиска от съда разкриването на банкова тайна. В Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) пък да се заложи поставяне на завишени изисквания за квалификация и специализация на разследващите полицаи и полицейските органи и много други.

Предоставените купища статистически данни за 2016 г. сочат много висок дял на постановените откази за образуване на досъдебно производство - 116 738 или 45,2 % от решените казуси.

Личат и огромни дисбаланси в работата на отделни структури и обвинители (след питане до КС главният прокурор Цацаров предприе курс към прекрояване на прокурорската карта, б.р.)

Ако през 2016 г. СРП е наблюдавала 39 640 производства, то съществуват цели районни прокуратури - като Ардино или Крумовград, които - както личи от графиката - са работили цяла година по осемдесет и няколко разследвания.

И ако горното може да се обясни с географски, икономически и прочие причини, няма обяснение как така един прокурор от Провадия е работил през годината по над 585 досъдебни производства, в Несебър - по над 550, а в Крумовград - по 28,7 (графиката горе).

Като самокритика се цитират и прокуратури, в които има неприключили дела с разследвания, продължили по над 5 години. Такива логично са най-натоварените: в СРП – 131 дела (при съответно 125 и 295 в предните две години); СГП – 84 (113 и 129); РП Пловдив – 46 (27; 36); РП Несебър – 32 (22; 28) и ОП Бургас – 30 (22), като намаление спрямо 2015 г. се констатира само в СГП. Общият брой на неприключените дела срещу известен извършител с продължило над 5 години разследване в страната е 566 (543 за 2014-а и 739 за 2015 г.).

Що се отнася до съда, от обвинението искат - "ограничаване на предпоставките за неоснователно и неподчинено на ясни критерии прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора".

От ведомството, подчинено на Сотир Цацаров, се оплакват от липсата на касационен контрол при дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по който прокуратурата бива осъждана най-редовно.

"Така при отсъствието на възможност да се защити адекватно позиция пред върховната съдебна инстанция, в сила влизат много съдебни решения, които прокуратурата намира за неправилни. Отчита се като проблем законодателното решение, отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи да е обективна, като се счита, че е в обществен интерес отговорност по ЗОДОВ да се ангажира само при доказани съществени нарушения на закона, извършени от ответните органи и довели до незаконност на наказателната репресия", пишат още оттам.

През 2016 г. 284 (308, 298) лица са осъдили прокуратурата. В сила са влезли 285 (300, 287) съдебни решения по този закон. Както и в предходните години най-голям дял заемат решенията, постановени по искове с основание - отговорност на държавата за незаконно обвинение – 97,2%.

Присъдените обезщетения по влезли в сила осъдителни решнеия по ЗОДОВ през 2016 г. възлизат на 2 479 721.32 лв., (спрямо 2 495 245.07 лв. за 2015 г. и 3 651 867,50 лв. за 2014 г.) След чувствителното намаление през 2015 г., макар и незначително, присъдените обезщетения продължават да намаляват.

От държавното обвинение изреждат мерките, които са предприели във връзка с доклада по Механизма за сътрудничество и проверка: преглед на нормативни решения, които могат да застрашат независимостта на системата, прозрачност на назначенията и ясни критерии, анализ на делата за корупция за годините от 2013 до 2016 г. (разпореден от главния прокурор), както и на тези срещу държавата в ЕСПЧ.

От мерките, които е предприело ведомството, разбираме още, че Цацаров е дал указания на регионалните шефове на 3 месеца да обобщават информация за проверки и досъдебни производства срещу "ВИП" извършители:

"С цел оптимизиране на аналитичната дейност по направлението противодействие на корупцията сред лицата, изпълняващи публични функции, главният прокурор е дал конкретни указания на административните ръководители на териториалните прокуратури за обобщаване и систематизиране на информацията по критерия специфично качество на извършителя на престъплението. Събирането на информация, в изпълнение на указанията, е регулярно, на тримесечие, считано от 01.01.2016 г."

Сред различните статистиките ясно се откроява например тази за злоупотреби с европейски средства. Като например в ударната 2016-а с многомилиардни обществени поръчки за инфраструктура, саниране и какво ли още не, в съда са внесени само 67 прокурорски акта при съответно 120 и 97 предните две години. Лицата, които са пратени на съд, съответно падат от 136 и 116 през предходните години до скромните 72 души през м.г. Осъдени и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт са финално... 62 души на фона на 80 и 88 в предходните 2014-а и 2015-а.

Ако не гледате таблиците обаче, а само четете текста, в обяснителната част на доклада това звучи така така: "През 2016 г. се отчита увеличение на наблюдаваните досъдебни производства за престъпления, свързани със злоупотреби със средства на ЕС, съответно с 1,6%, спрямо 2015 г..." Т.е. - държавното обвинение е наблюдавало 437 ДП през миналата година, на фона на 425 през предната.

Обаче фактът е, че при наблюдавани много повече досъдебни производства са вкарани в съд много по-малко казуси и сътоветно са наказани много по-малко извършители.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.