„Щастлива съм, че още дишам!“, извика с широка усмивка от сцената на Сатирата Стоянка Мутафова в разгара на празненството за 60-годишнината на театъра в петък вечерта. Актрисата показа забележителна бодрост за своите 95 години и като че ли, както отбеляза по-късно Рашко Младенов, тя бе по-млада духом от всички в препълнения салон.

„Сатирата най-мъчно се пише – а тук, в този театър, голямата сатира е комбинирана със смеха… Още играя комедии, но вътре бутам и сатира – сподели Мутафова през залата, аплодираща я на крака. – От сърце и душа ви благодаря, щастлива съм, че съм на тази сцена!“

Министърът на културата Рашко Младенов поздрави трупата с обръщението „многострадални колеги“ и припомни как преди 60 години при откриването на Сатиричния театър първият директор на трупата Стефан Сърчаджиев заявява:

„Често пъти ние ще говорим на шега, но бъдете сигурни, че ще мислим сериозно“.

Младенов – също директор някога на Сатирата – сподели, наследството на големите личности, живели и творили на тази сцена – Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Валери Петров, Нейчо Попов, Георги Парцалев, Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Никола Анастасов, прелива в настоящето. В салона присъстваха мнозина от наследниците на тези значими в историята на театъра фигури – и приеха от тяхно име специално изработените юбилейни плакети, изработени в тяхна памет.

Настоящият директор на Сатирата – Здравко Митков – се нарече щастливец за това, че има шанса да се изправи пред публиката точно на 60-годишнината на театъра и „чрез собствените си творби да отдам категорична, огромна почит към онези над 800 души, оставили сърцата и таланта си тук, в тази зала“.

За 60 сезона през театъра са минали 561 актьори, 121 режисьори, поставяни са текстове на 224 автори – 74 от които са български. Имало е 299 премиери – последната от които бе в деня на празненството: „Щастливеца“ от Руси Божанов, постановка на Здравко Митков. Директорът на театъра обеща, че днешната трупа ще работи, следвайки посоката, зададена от „първопроходниците“.

Посмъртно бяха обявени и 11 плакета, присъдени на знаменити в историята на Сатирата театрали – актьорите Георги Калоянчев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Пепа Николова, Илия Добрев, Кирил Варийски, драматургът Станислав Стратиев, композиторът Димитър Вълчев, художниците-сценографи Стефан Савов и Хосе Санча.

Христо Гърбов – сред отличените с юбилейния плакет на театъра – сподели вълнението си, че е получил награда за това, „че се е бъхтил на тази сцена“. Гърбов не скри, че е връстник на Сатирата и определи себе си като неговото „човешко измерение“.

„По една случайност аз не съм горе, а съм сред вас – исках да видя кои ще дойдете“, пошегува се Татяна Лолова.

Лолова показа пред публиката първата програмка на Сатиричния театър – за представлението „Баня“ от Владимир Маяковски, чиято премиера е на 7 април 1957 г. В този спектакъл Татяна Лолова получава ролята на Фосфоресциращата жена. И фосфоресцира на сцената до ден-днешен.

В салона бе и съпругът на актрисата – Светослав Светославов Димитров – Славето, дългогодишен театър-майстор в Сатирата. Татяна Лолова разкри, че преди години Методи Андонов направил ода за един от членовете на театъра тогава. Мнозина се питали за кого е писана творбата – за Калоянчев ли, за Мутафова ли, Лолова не вярвала, че е за нея… Оказало се, че одата е за Славето.

Актрисата разказа как преди години посетила ателието на художника Хосе Санча, тъкмо когато рисувал прословутото кукерче, останало емблема на Сатирата и до днес. В негова чест във фоайето на театъра е наредена изложба с неговите скици на персонажи, костюми и сценография.

Почетни плакети получиха още актрисата Мариана Аламанчева, майсторът на театралния плакат Людмил Чехларов, художникът-сценограф Нейко Нейков и театър-майсторът Веселин Търкаланов.

Площад Славейков.