Джон Брайер е 89-годишен американски гражданин, който вместо няколко години доизживяване го очаква екстрадиция и съд. Защо? Малко преди да дойде във Филаделфия, САЩ, Джон (всъщност Йохан), е бил пазач в нацисткия концлагер "Аушвиц". Сега федералните власти се готвят да го върнат в родната му Германия, за да бъде съден като военен престъпник, въпреки преклонната си възраст.

В сряда федералният магистрат Тимъти Райс нареди Брайер да остане в ареста без право на гаранция, за да очаква обсъждане за екстрадиция в края на август.

Германия е обвинила Брайер в съучастие в убийството на над 216 000 евреи от Унгария, Германия и Чехословакия, които са били принудително депортирани в концентрационния лагер "Аушвиц II-Бернау" на 158 влака между май и октомври 1944 г. - в разгара на Втората световна война.

Оказва се обаче, че САЩ е повдигнала обвинение към Брайер още през 1990 г. - когато федералните власти са се опитали да му отнемат американското гражданство заради принадлежността му към нацистите. Брайер признава, че е работил като пазач в лагера "Бухенвалд", а после е прехвърлен в печално известния "Аушвиц", където са били убити на 1 милион души.

Брайер твърдял, че като пазач не е знаел нищо за убийствата на евреите, защото пазел външния периметър. Единственото, което е направил, е да развежда групи от една част на лагера в друга, и няколко пъти стрелял във въздуха. Това, което е знаел за така обичайния дим от определени сгради в "Аушвиц" е било, че починалите затворници били кремирани. В крайна сметка американският съд го оправдава, тъй като е бил на 17 години когато е влязъл в редиците на нацистите и не бил имал избор.

Новото обвинение обаче твърди, че Брайер е повишен поне веднъж докато е бил на служба в "Аушвиц" и два пъти му е дадена отпуска да се прибере в родния си град. Такива привилегии, както обясняват прокурорите, се дават само на охранители, които изпълнявали всички задължения на СС-овските служби. Освен това, масовите убийства с газ и кремирането на телата на евреите след това, е било известно на всички пазачи в лагера.

След Втората световна война, през 1952 г., Брайер отива в Щатите и подава молба за гражданство, като използва факта, че майка му е родена във Филаделфия. Така искането му бива одобрено като на възвръщенец.

Според обвиненията, много от свидетелските показания на нациста през годините са противоречиви не само едно на друго, а и на известни исторически факти. Той очевидно се е опитвал да обезличи ролята си в Холокоста.

Говорител на Антиклеветническата лига (американска организация работеща срещу антисемитизма), който е и оцелял от Холокоста, благодари за продължилите десетилетия усилия Брайер да бъде съден:

"Поздравяваме германското и американското правителство за действията им, чрез които макар и забавена, справедливостта ще възтържествува, и хората, участвали в Холокоста, ще бъдат преследвани докрай, без значение колко дълго."

Едва 8 души са останали в списъка на военните престъпници, които са били активни в геноцида над евреите. Всички са над 90-годишни, някои се крият в Канада и САЩ, други са се измъкнали от присъди поради преклонната си възраст.