Преди известно време стана ясно, че през 2017 г. най-големият риск за глобалните финансови пазари ще бъде възможното избиране за президент на Марин льо Пен на втория тур на изборите във Франция, който ще се проведе на 7 май. През миналата седмица този риск привлече още по-голямо внимание, когато малка промяна в шансовете й за победа на президентските избори предизвика внезапно разширяване на разликата в стойността на ценните книжа в еврозоната. Разликата в доходността между ценните книжа във Франция и Германия достигна поччти половината от средното равнище, наблюдавано в периода на кризата през 2011 г.

Инвеститорите вече успяха да свикнат с политическите сътресения, в чиято основа са колебанията към популизма, най-вече във Великобритания и САЩ през миналата година. Този опит докара някои инвеститори до извода, че третата неочаквана победа на популизма може да се случи във Франция, защото "не бива повече да се вярва на резултатите от допитванията". Но те по правило допълват, че "Брекзит" и Тръмп не доведоха до катастрофа на пазарите и Льо Пен също едва ли ще може да го направи.

Но и двата извода са погрешни. Вероятността от избиране на Льо Пен е доста по-ниска, отколкото бе вероятността от "Брекзит" и избирането на Тръмп за президент през миналата година. Но последиците от нейна победа могат да се окажат доста по-сериозни. Този път "експертите" изобщо не преувеличават сериозността от последиците за пазарите.

Защо Марин льо Пен едва ли ще успее да победи на президентските избори във Франция, като се има предвид, че според данните от много допитвания тя е един от победителите на първия тур? Отговорът е съвсем очевиден. Макар че на първия тур тя може да победи с малък превес няколко свои опоненти, на втория избирателите, настроенията срещу нея ще се обединят, в резултат на което тя ще загуби от всеки друг вероятен кандидат.

Макар примерно една четвърт от френския електорат да предпочита Льо Пен, някъде около 60-65 на сто от избирателите са готови да гласуват на втория тур за всеки друг кандидат освен нея. В рамките на избирателната система, действаща във Франция, тези 25-40 процента, които тя може в крайна сметка да събере, гарантират нейното поражение.

Ако това е толкова очевидно, защо тогава в понеделник на пазарите настъпи паника? Най-вероятна причина може да са проблемите в предизборната кампания на бившия премиер Франсоа Фийон, който загуби статута на водач в надпреварата, след като се сблъска с обвиненията в харчене на държавни средства. Ако той продължи надпреварата в качеството на по-слаб кандидат, шансовете на Льо Пен за победа леко ще нараснат.

Някои експерти изтъкват още един риск. В момента във Франция има двама относително радикални кандидати от лявото крило - Беноа Амон и Жан-Люк Меланшон, които според допитванията събират съответно около 15 и 11 на сто. Макар да привлекат част от гласовете, едва ли те ще могат да стигнат до втория тур.

Но ако един от тях напусне състезанието в полза на другия, единият може да успее да победи Фийон и лявоцентриста Еманюел Макрон, който в момента е фаворит, и да стигне до балотажа. В този случай Льо Пен ще има по-големи шансове за победа, тъй като тя ще се бори срещу по-радикален опонент. Такъв сценарий е малко вероятен, но възможен.

Единственият резултат, който ще стане истински шок за глобалните пазари, е победа на Льо Пен. Анализаторът Матьо Валтерспилер смята, че вероятността от такъв развой на събитията е едва 10-15%. Това е доста по-малка вероятност в сравнение с вероятността на победите на привържениците на "Брекзит" и Доналд Тръмп през миналата година. Затова шокът ще се окаже доста по-силен.

Хайде да се опитаме да предположим, че Марин льо Пен все пак е победила на президентските избори. Ще прилича ли това на "Брекзит", т.е. на събитието, от което всички се страхуваха и което не оказа ни най-малко значително въздействие на пазарите (ако не броим курса на лирата)? Смятам, че не.

Марин льо Пен ще встъпи в длъжността президент до една седмица, което вероятно ще даде на Националния фронт възможността да получи повечето места в Националното събрание на изборите на 18 юни. Това мнозинство ще й трябва, за да организира референдум за излизането на Франция от ЕС и еврозоната, вероятно наесен.

Резултатите от допитванията традиционно сочеха, че Франция ще гласува с 55% срещу 45 на сто за оставане в ЕС, но знае ли някой какво може да се случи при такива политически обстоятелства? Пазарите очевидно ще трябва да разчитат на доста висок риск от излизането на Франция от еврозоната, а също така и на риска, че примерът й може да бъде последван от други страни.

Този страх ще предизвика значително изтичане на капитали от Франция, което ще доведе до отслабването на националната валута. Макар "Европейската централна банка (ЕЦБ) да може на теория да защити еврото, като позволи на дисбалансите на Target 2 рязко да нараснат, засега не е ясно дали Германия е готова на тази стъпка.

В случай на излизане на няколко страни от еврозоната тези дисбаланси ще прераснат в огромни заеми от германската централна банка и европейската валутна система - заеми, които излизащите страни няма да могат да върнат изцяло. политическият натиск в Германия и призивите за връщане към германската марка ще се засилят.

Льо Пен се придържа към по-оптимистични възгледи, като заявява, че Франция може да напусне еврозоната без особени проблеми. В друга политическа вселена това, изглежда, е възможно. Но каква трябва да е тази вселена?

Франция може да се върне към франка, който след това ще трябва да преживее девалвация, както това се случи с лирата през миналата година. На френската централна банка вероятно ще й бъде спусната целта по инфлацията и ще бъде помолена самостоятелно да контролира ставките, за да я стигне.

Еврото може да остане твърда валута, която ще бъде използвана от по-малко на брой страни, сплотени около Германия, или ще се трансформира в "нова европейска валутна единица", което ще ни върне към времената, когато единната валута все още не съществуваше. Финансовите договори по целия свят, деноминирани в евро, няма да пострадат.

Всичко това обаче ще има нужда от сериозно планиране и сътрудничество с други членки на еврозоната. Освен това на президента Льо Пен ще се наложи да се придържа към традиционния рационален подход към валутната и фискалната политика. В момента тя в голяма степен е настроена за увеличаване на държавния дефицит и монетизация на дълга. Такъв план ще доведе до паника на пазарите и рязък скок на инфлацията във Франция.

За разлика от Великобритания през миналата година Франция няма твърди рамки за макроикономическа политика, на които да може да се опре. Затова сега едва ли можем да се надяваме, че Франция е в състояние по някакъв начин да излезе от еврозоната без излишни сътресения, като последва примера на Великобритания след гласуването за "Брекзит".

Франция вече е преживявала подобно нещо. Много добре си спомням онази неделна вечер през 1981 г., когато за президент бе избран Митеран. Тогава изглеждаше, че Франция е сложила край на своята независимост от глобалната пазарна икономика.

След двегодишна политическа борба Митеран се отказа от предизборната си платформа и тръгна по пътя на европейската интеграция. Но за тези две години пазарите преживяха истински кошмар.

--------

* Авторът е шеф на компанията Fulcrum Asset Management и съосновател на Prisma Capital Partners. Някога е оглавявал отдела за глобална икономика в банка Goldman Sachs. Статията му е публикувана във в. "Файненшъл таймс".