В началото на ноември 1918 година в Германия постепенно настъпва краят на конституционната монархия – под натиска на разбунтувалите се маси, съсипани от Първата световна война, първо абдикира баварският крал Лудвиг Трети, а след това и всички останали германски монарси. Ситуацията е напрегната и в контекста на намерението на марксиста Карл Либкнехт да използва момента, за да обяви създаването на „свободна социалистическа република Германия“, социалдемократите Фридрих Еберт и Филип Шайдеман се впускат в незабавни действия, насочени към сформирането на правителство. В Берлин канцлерът обявява своята оставка, както и оставката на кайзера, още преди телеграмата със съответното съдържание да е достигнала кайзера в курора Спа.

На 9 ноември 1918 г. Филип Шайдеман, член на ръководството на Социалдемократическата партия, обявява края на дотогавашния режим:

"Старото и прогнилото – монархията - се разпадна. Да живее новото – да живее германската република!“

"Как си позволяваш това“, възкликва поразен председателят на партията Фридрих Еберт: „Нямаш право да обявяваш република – решението дали Германия да бъде република или не ще се вземе от конституционно събрание.“

Паралелно непосредствено след Шайдеман република обявява и Карл Либкнехт, който призовава и към революция в международен мащаб.

Именно в този момент Социалдемократическата партия /най-мощната в Райхстага/ и Независимата германска социалдемократическа партия се договарят за създаването на революционно преходно правителство. Датата на раждането му е знаменателна – 10 ноември, знаменателно в определен смисъл е и мястото – тогавашната внушителна сграда на цирк "Буш" в Берлин. Ден по-късно настъпва окончателният край на Първата световна война, с която си отива и германската монархия. Следващата година (1919) Филип Шайдеман става първият райхсканцлер на първото демократично избрано правителство в Германия, провеждат се и избори за Учредително народно събрание, което да изработи конституция. Но не в Берлин, където е твърде неспокойно, а във Ваймар – с чието име и остава в историята новосформираната република.

Цели 90 години минават, докато обстоятелствата отново „узряват“ за преходно правителство – този път покрай залеза на комунистическите режими по целия европейски континент. В началото на ноември 1989 г. стената между двете германски държави вече е паднала, а в ГДР социалистите полагат всячески усилия поне частично да се закрепят на власт – преименуват се и се стараят да изглеждат по-демократични.

Пак от същите съображения е продиктувано и създаването на преходно правителство начело с Ханс Модроу (наследил Егон Кренц на поста ръководител на партията и държавата). Временният кабинет е дотолкова демонстрация на плурализъм, доколкото е възможно – включва не само членове на управляващата партия и нейните сателити, но и представители на обществените организации. Нещо повече – поканени са дори и осем опозиционери за министри без портфейл. След което вече се върви към кръгли маси, демократични избори, нова конституция, закриване на ЩАЗИ и най-важното – подготвяното съвместно с Хелмут Кол обединение на двете германски републики.

В крайна сметка тържественият акт е подписан от тогавашния федерален вътрешен министър Волфганг Шойбле и от държавния секретар на ГДР Гюнтер Краузе, но и Ханс Модроу остава в историята с думите: 

"Това, което се случи по отношение на демократичните промени, е необратимо. Народът ще отстрани всеки, който се опита да възстанови старата система.“