Учени намериха в съзвездието Кентавър необичайна звезда, която прилича на Слънцето по своята яркост и маса.

За няколко милиарда години звездата е „изяла“ половината от своите планети, откриха американски учени.

„Това не означава, че същото може да се случи със Земята. От друга страна, нашето откритие свидетелства, че планетните системи могат да преживеят много бурни и сурови периоди. Това би могло да се случи и в нашата Слънчева система“, заяви Джейкъб Бин от Чикагския университет.

Бин и неговите колеги са направили откритието, наблюдавайки звездата HIP68468, намираща се на 300 светлинни години от Земята в посока на съзвездието Кентавър. За изследването те са използвали инструмента HARPS, който търси планетите по промяната в спектъра на звездите. Изучавайки спектъра на светилото, което по своите размери, яркост и възраст прилича на Слънцето, учените са открили необичайни линии на поглъщане и излъчване. Тези линии свидетелстват за присъствието в недрата на светилото на необичайни за неговата възраст и тип вещества: литий, желязо и други елементи по-тежки от водорода и хелия, пише БГНЕС.

Подобно откритие е изненадало напълно учените. То говори за това, че ние или грешим с оценката на възрастта на звездата, или говори за особените взаимоотношения на HIP68468 с нейното планетно семейство. Около „двойника на Слънцето“ днес се въртят две планети - „Супер Земя“, три пъти по-тежка от нашата планета, и горящ Нептун, чиято маса шест пъти превишава земната. Тези две планети се намират много близко до HIP68468. Орбитата на първата е десет пъти по-близо до него, отколкото е Меркурий до Слънцето. Втората е разположена на съвременната орбита на Венера. Подобни позиции на планетите говорят за това, че те днес се намират не на своите места.

Небесната тела са мигрирали в посока HIP68468 след своето образуване. Джейкъб Бин смята, че причината за големите количества литий в светилото се дължат на факта, че HIP68468 е изяла една или две планети в близкото минало. Горните слоеве на недрата на звездата са били по този начин наситени с литий и другите метали, които са забелязани от спектрометъра HARPS.

„Сякаш наблюдавахме котка, която седи около клетка с птици. Ако от устата й стърчи перушина, можем със сигурност да кажем, че тя е изяла канарчето“, заключава Меган Бедъл, която е колежка на Бин.