„Обама ще обяви военно положение, ако Тръмп спечели изборите“. Това беше заглавието, което скоро ми се появи във фейсбук. То ме заведе към публикация от страница на име „Нация в беда“, която е една от многото свръхпристрастни страници във фейсбук, които станаха популярни тази година.

На тази страница имаше линк към сайт „борцизасвободатанаамерика.ком“, която пък водеше към видео блог „Стадо овце“, който пък цитираше история от „National Enquirer”, според която Хилъри Клинтън се е видяла с лесбийка в хотел в Бевърли хилс през 1990-те. Не успях да открия доказателство, че Обама ще обяви военно положение, ако Доналд Тръмп победи.

Следващия път, когато отворих фейсбук, друг пост от „Нация в беда“ се показа най-отгоре – този път с история за това как размерът на самолета на Доналд Тръмп УНИЗИЛ самолета на Клинтън. (Д-р Фройд не бе открит за коментар)

През 2005 г. Стивън Колбер (американски комик – б.р.) измисли термина „истинскост“: това инстиктивно чувство дали нещо е вярно или грешно. По това време той въртеше на шиш най-известните десни коментатори, които все още оказват сериозно влияние върху политиката на Републиканската партия. Но на тези избори, „истинскостта“ влезе на въоръжение в социалните медии, а Facebook награждава пристрастните леви или десни страници със синьото тикче, което би трябвало да им добавя някакво доверие, въпреки че те изобщо не се стараят да разделят истината от измислицата.

Проведено наскоро изследване на BuzzFeed откри, че близо 38% от постовете на три „свръхполитизирани десни фейсбук страници“ съдържат фалшива информация, в сравнение с 19% при подобните леви страници. Заключението на BuzzFeed: „Най-добрият начин да привлечеш и да увеличш публиката за политическо съдържание в социалната мрежа е да се въздържаш от съобщаване на фактите, а вместо това да се възползваш от партийните пристрастия с помощта на фалшива или подвеждаща информация, която просто казва на хората онова, което искат да чуят“.

Проверката на фактите (fact-checking) е все по-използван журналистически инструмент. Проучване на Американския прес институт установи, че броят на публикациите за проверка на факти се е утроил между 2008 и 2012 година. Тези избори ни дадоха огромно количество съмнителни твърдения, които трябва да бъдат потвърдени или отхвърлени.

Проучването също установи огромна подкрепа за проверките на изречените от политиците твърдения – или поне за идеята това да се прави. Осем от десет американци гледат одобрително на проверката на изреченото от политиците. Но този факт съжителства с един друг – че 29% от американците и 43% от републиканците вярват, че Барак Обама е мюсюлманин, както показа проучване на CNN от 2015 г. Изводът е, че американците харесват идеята за проверка на твърденията, но само докато фактите не противоречат на тяхната позиция.

Преди тези разпалени думи да се появят във фейсбук, те бяха излъчвани до милиони слушатели от радиостанциите. Наскоро в едно от най-популярните предавания по радиото водещият твърдеше, че няма такова нещо като проверка на фактите, защото медиите, които го правели, били непоправимо пристрастни.

Това автоматично недоверие към медиите, които дълго бяха бастион на консервативната мисъл, придоби още по-черни краски тази година. На митинг в Кливлънд в събота двама привърженици на Тръмп нарекоха медиите “lügenpresse” или „лъжлива преса“ - термин, който е бил използван в нацистка Германия, а наскоро бе възроден от антиимигрантската партия Пегида.

Кореспондентът във Вашингтон на „Торонто стар“ Даниел Дейл проверява от миналия септември твърденията на Тръмп. Това е тежка задача, защото всекидневно той е зарит от „безпрецедентна вълна от фалшиви думи“, както казва самият той. „Ако Тръмп бъде отразяван по обичайния начин, той ще остави впечатление, че е обикновен политически лъжец. Той обаче заслужава нещо различно“. По време на дебатите Дейл проверил фактите, изречени от Тръмп и Клинтън, и открил, че в продължение на няколко сблъсъка Тръмп е произнесъл 104 неистини, а Клинтън – 13.

Дейл привлякъл голям интерес – неговите проверки на фактите, за които информира всеки ден в туитър, получават редовно над 1000 ретуита, но печелят и много омраза. „Доброто е, че нищо от това, което съм правил досега, не е било толкова популярно. Лошото е, че нищо от това, което съм правил досега, не е ядосвало толкова много хора“.

Много хора ще се опитват по същия начин да се харесват на публиката и след тези избори, но вероятно никой няма да го прави повече от консервативните радио предавания. Популярният водещ от Милуоки Чарли Сайкс бе твърде откровен за поведението на медиите и ролята им за възхода на Тръмп:

„Ние на практика елиминирахме съдиите, пазачите на правилата. Няма никой“, каза той пред „Бизнес инсайдър“ през август.

Той добави още: „Прекарахме 20 години в това да демонизираме либералните големи медии. И между другото, голяма част от критиките ни бяха оправдани. Предразсъдъците са реални. Но в един момент се събуждаш и установяваш, че си разрушил доверието във всяка една нормална медия. Тогава се поглеждам в огледалото и се питам „Доколко аз съм виновен?“ (Сайкс обяви наскоро, че се оттегля от ефир)

Голяма част от проблема не е просто желанието на републиканците да говорят неистини, а желанието да позволят на други хора в тяхната партия да казват луди и неверни неща, без да се опитат да ги спрат. След като Тръмп разпространи расистка лъжа за първия чернокож президент на САЩ, това не попречи на Мит Ромни да приеме от него подкрепа за изборите през 2012 година. 

Професорът по журналистика от Нюйоркския университет Джей Роузън казва, че елитът на републиканците е паднал в собствения си капан – от една страна да казва на привържениците си да не вярват на големите медии, въпреки че те продължаваха да ги четат. „Когато те проповядваха „Не вярвайте на големите медии, те все още четяха „Ню Йорк таймс“ и „Уошингтън пост“ всяка сутрин и те им служеха за основна ориентация. Те не послушаха съвета, който сами даваха на избирателите си“.

Но да мислиш без да те интересуват фактите не е патент само на дясното. Движението срещу ваксините е перфектен пример за крайнодясна параноя, която обхваща и крайнолявото. На митинг на Бърни Сандърс в щата Ню Йорк попаднах на жена, която плавно насочи разговора от климатичните промени към химическите следи и илюминатите (те не съществуват). Но докато кандидатът на републиканците се залива с конспиративни теории, нито един демократ не е организирал изслушване за химическите следи.

Най-големият предразсъдък в американската политика обаче не е нито либерален, нито консервативен – това е "предразсъдъкът на потвърждението", който те кара да вярваш само на неща, които съвпадат с това, в което вече си повярвал. Не само че търсим и запомняме информация, която препотвърждава това, в което вярваме, но съществува и ефектът на „обратния огън“, който кара хората да вярват още по-силно, когато им представиш оборващо доказателство.

И така, накъде отиваме? Няма лесен отговор, но единственият начин хората да започнат да отхвърлят лъжите, на които са свикнали, е да се изправят очи в очи с неудобната истина. Проверката на фактите е като терапията „да се изправиш срещу страха си“ за някои от най-пристрастените и можем да се надяваме на „повратна точка“, когато „мотивираните мислещи“ ще започнат да приемат суровата истина след като пред очите им една лъжа е оборвана отново и отново.

Някои факти са еднакво неудобни и за двете страни. Обама е депортирал повече хора, отколкото всеки президент преди него. Този факт не звучи добре за неговите привърженици, които мислят за демократите като за партия, която е добра към имигрантите. Този факт обаче не звучи добре и за привържениците на Тръмп, които мислят президента Обама за слаб и безпомощен лидер.

„Президентът Обама изгони милиони хора. Никой не знае за това. Никой не говори за това. Но по времето на Обама милиони хора бяха изведени от тази страна. Те бяха депортирани“, каза Тръмп на третия от дебатите.

Тази критика беше доста странна, след като той построи кампанията си върху оградата по южната граница и обещания за депортиране на милиони имигранти без документи. Но твърдението все пак беше вярно.

...

Ема Ролър е външен коментатор за „Ню Йорк таймс“. Преводът е на Клуб Z.