Внимателните наблюдатели на политическите нрави от двете страни на руско-американската бариера не могат да не забележат очевидния паралел в светоусещането и поведението на привържениците на Тръмп и Путин – прословутите 86% в Русия и около 40% в Америка. И едните, и другите са „национално мислещи“ хора, т. е. черпят своята идентификация от идеята за възраждане на потъпканото им отечество. На руски това звучи „Да изправим Русия на крака!“, а на английски - „Да върнем величието на Америка!“. Идеята за националното възраждане и в двата случая включва задължително образа на врага и теорията на заговора. 

Врагът за путинистите са Западът и либералите, които са замислили да подчинят и разделят Русия. За тръмпистите – това са некоренните американци (имигранти, чернокожи, латиноси) и либералите, които са замислили да превърнат Америка в страна от третия свят. В двата случая централна тема в идеологията се явява усещането за неизбежна опасност „над нас“, идваща от „чуждите“. 

Чувството за „наше“, което е под вражеска угроза, създава виртуална реалност и конфронтационна система от ценности. Изконните руски ценности, „духовните устои“, се представят като отпор на зловещата „Гейропа“. „Истинският американизъм“ на тръмпистите е отговор на въображаемия натиск на „политическата коректност“. И в двата случая „нашето“ се явява като ценностна категория, когато чувството за принадлежност изглежда като психологическа доминанта, основа на самоидентификацията и самоуважението. Това е дълбоко и всепоглъщащо чувство, което прилича повече на религиозна вяра, отколкото на политическа философия. Тръмпистите и путинистите гледат на политическата борба в морални категории, като на битка между доброто и злото. Към своите врагове - „гейропейците“, либералите, чужденците и всевъзможни проводници на политическата коректност – те се отнасят с превъзходство и презрение. 

Тази страст идва не от разума, а от сърцето. В нейната основа лежи свойството на човешката природа да компенсира усещането за незащитеност и безпомощност пред непознатия свят като се вкопчва в стадото и в митовете за машинациите на врага. 

Тръмпистите и путинистите се родеят и по своята културна окраска. Културата на опасната улица, която днес доминира в Русия – от вулгаризмите на Путин до сериалите за ченгета. Подобна е склонността на Тръмп да оценява телата по десетобалната система и да се хвали, че всяка „му пуска“, защото той е „звезда“. Самият Тръмп нарече тези записи „лаф от мъжката съблекалня“, на който не трябва да се обръща внимание, „когато страната е заплашена от ислямския тероризъм“. Тръмпистите обожават своя кумир за всичко това, точно като путинистите обожават своя. 

Ценности и категории от по-висок порядък, които напускат пределите на „нашето“ и стомашно-сексуалните инстинкти, са недостъпни за тези хора. А такива неща като индивидуализъм, права на личността, нестандартен стил на живот и дълбочината на изящното изкуство предизвикват у тях паника. Да перефразирам Чърчил: на тях не им трябва свобода, а гледката на свободни хора ги вбесява.

Тревожност, смесена с невежество, преминаваща в агресия – в различна степен това е свойствено за всички хора и общества. В нормални условия тези пориви се балансират от разума, здравия смисъл, образованието и социалните ограничения. В ситуация на стрес, индивидуален или колективен, тези инстинкти надделяват над всичко останало и излизат на преден план. Тръмпизмът-путинизмът започва тогава, когато политикът-демагог оформи тези пориви в политическо движение – партия на страха, ненавистта и примитивността. 

В началото на миналия век в този капан попаднаха немците и италианците и не успяха да се  справят с шока от икономическата криза. В края на века по този тъмен път се подхлъзна и Русия, която се оказа неспособна да издържи на икономическата свобода. Днес натам са се запътили и трудовите маси в САЩ, които се оказаха зад борда на глобалната постиндустриална икономика. 

Затова тези миньори и леяри от Америка са основата на тръмпизма и много приличат на своите руски събратя от Уралвагонзавод. Тях ги свързва класовата ненавист към успелите, самодоволните и чуждите им по дух и култура градски елити. 

Настоящите избори в САЩ са моментът на истината, който ще покаже накъде тръгва Америка, а след нея и целият свят през XXI век. Както винаги, американците решават за всички останали. Едно събитие от последните дни показва, че опасенията от световна и историческа победа на тръмпизма-путинизма са силно преувеличени. Както е казвал Чърчил, „американците винаги постъпват правилно, а после поправят всичко останало“.

Александър Голдфарб е директор на фонд "Литвиненко" в Лондон. Текстът му е от блога му на "Эхо Москвы". Преводът е на Клуб Z.